One More, please. Новият бар на Шишман определено заслужи вниманието

Не обичам да се прибирам веднага след работа. Предпочитам да вечерям някъде набързо и след това да обиколя баровете по Шишман, по-рядко по 6-ти септември. Знам, че не е Сохо, нито дори Таксим, но тази част на софийския център е спасението на няколкостотин ей такива като мене. Работещи, несемейни и уморени от тъпотиите наоколо млади хора.
Проблемът е, че споменатите две улици не са безкрайни, а броят на баровете по тях е обзорим дори в рамките на една по-дълга вечер и с мнозина от посетителите вече и кътните си зъби знаем. Така че всеки нов бар е добре дошъл. Ако не хората, поне обстановката да е различна.

Последното попълнение на Шишман отвори преди броени дни и се помещава в къщата на номер 12- една такава розова и симпатична, в бароков стил. Освен, че е нов, другото предимство на бара е, че е неочаквано приличен.
Казва се

Bar One Мore – още един бар или пък бар за още едно,

май всеки решава за себе си какъв смисъл да вложи. За мен определено е „още едно“.
Признавам, че първото ми посещение беше късно вечерта и на няколко питиета. Направиха ми впечатление следните неща:
Първо, атмосферата беше някак уютна и приятна и най-важното: най-сетне бар, който да не е спестил от читава вентилация. В One Мore се диша нормално. Нещо, което не можем да кажем за останалите в района.
Второ, самият бар с жълти и сиви райета е доста поп арт и някак закачливо резонира с по-тежкия стил на помещението, но без да дразни.
Трето, тоалетната е супер.
Четвърто, музиката е приятна, без да се натрапва.
И пето, питиетата са малко по-скъпи от нормалното за Шишман (5.30 за малко уиски), но може да се преглътне на фона на всички останали предимства.

Няколко дни по-късно, реших да посетя One More трезва като репичка и на дневна светлина, за да проверя да не би случайно уискито да ме е подвело в преценката.
Та отидох да пия кафе и доустанових, че обстановката е още по-симпатична и още по-уютна, отколкото я поменех. Има няколко къта – с мека мебел, с масички тип френско кафене, с барчета. Впечатление правят и някои малки, симпатични детайли – етажерката със списания на влизане, красивата посуда, истинските цветя на масичките.
Кафетата бяха сервирани със захар, сметана, бисквитка и шотче бейлис. Не знам дали последното върви в комплект или просто барманът реши , че сме симпатични, но каквото и да беше, много добре се получи.
В One More предлагат и храна. Менюто е кратко, но добре подбрано - сандвичи, салати и десерти. Трябва да призная обаче, че цените са доста високи. Петнадесетина лева за салата си е множко, от където и да го погледнеш. Както и 7-8 за десерт.
Всъщност, беше ми адски приятно да си изпия кафето в One More. Беше ми приятно да си изпия и уискито. И с удоволствие ще продължавам да го правя, но май ще пропусна хапването.

П.С. За мое голямо съжаление не разполагам със снимки, но грешката ще бъде поправена съвсем скоро.