В 90% от случаите, опитите ми и тези на мои познати да изпият там по две питиета след работа, завършват неуспешно. Причината е, че на вратата те спира някой от т.нар. хостове и ти задава дежурния въпрос „Имате ли резервация?“ След като отговорите с „не, разбира се!“, става ясно, че не се разбирало то чак толкова, защото заведението е полупразно, но за сметка на това е резервирано до последното местенце на бара.
Вижте, пичове. Това първо е бар, а не ресторант. Второ е на улица Шишман, София, а не в Upper Eastside, NY. Да напълниш бар с резервации, освен ако не става дума за някакво специално събитие, е доста тъпо. Някаква поредна БеГе първенющина, кореняща се в нестихващият комплекс на българина да бъде много важен.
Разбирам, че заведението е ново и модерно и едни съпруги с доста „арт“ професии, псевдозвезди, локални контета и други разни хора с твърде свободно време, много искат да са там.
За разлика от тях обаче, аз и други като мен, нямаме време и желание да си планираме ходенето на бар. Защото е почти ежедневие и защото се случва спонтанно, нали разбирате. В края на работния ден просто вдигаш телефона и казваш на човека отсреща, хайде да пием по едно някъде, че главата ми ще изпуши.
Обаче в One More в 7 часа вечерта всичко е резервирано, а в бара има 15 човека. Случвало ми се е да вляза по-късно, когато вече е пълно и отново да ми запречат пътя, сякаш ако нямам резервация не мога дори да пристъпя навътре. Нищо че сигурно ще намеря поне трима познати, при които да поседя и да оставя двайсетачка, без дори да заемам някой безценно резервиран стол.
Малко е дразнещо, честно да ви кажа. От една страна, защото карате хората да се чувстват пренебрегнати и даже малко обидени, все едно са недостойни да споделят едно помещение с онези, „резервиращите“. От друга, защото аз, моите познати и подобните ни имаме всички шансове да бъдем вашите лоялни клиенти. Тези, които така или иначе са през вечер някъде по баровете наоколо. И от трета, защото ако сега сте първи в списъка на локалните сноби, утре ще има по-фешън бар от този и те ще са там. А ние ще сме хората, които ще ви правим оборота. Евентуално.
За всички, които биха казали, добре де, какво ти пречи да си направиш резервация, отговарям – нищо, но намирам това за идиотско и отказвам да го практикувам. Всъщност винаги мога да си похарча трите уискита другаде. Симпатични заведения наоколо има. А и в тях може да се влезе. Ако намеря място, ще остана, ако няма – следващият бар е на две крачки.
So keep walking ;)
Да, много неприятно се получава с тези резервации.
ОтговорИзтриванеВеднъж, дваж стомна за вода... и... трети път няма да има.
Когато излезе по-нов и по-фешън бар този ще остане празен ,но тогава всички обидени няма и да искат да стъпят в този отново.
ОтговорИзтриванене подозирах, че пийването на питие след работа трябва да се планира най-малко от сутринта, за да си резервираш място за целта. тъпо, както винаги става в София, но барове по Шишман да искаш :)
ОтговорИзтриванетова си мирише на класически маркентингов трик за набиране на клиенти, които да видят колко е оборотно заведението, разбираш ли. но и това се прави до време.
ОтговорИзтриванеlong live the bilkova! :D
ОтговорИзтриванеами, както казва един добър приятел, докога ще им плащаме рекламните и маркетингови кампании? (визираше Apple ама в локален смисъл е същото:)
ОтговорИзтриванеабе, май се поучиха, напоследък дори и да пълно за компанийки от 2-ма 3-ма намират местенце дори и петъчно.
ОтговорИзтриванеВярно е, между другото, и на мен ми се получава напоследък. доста критика отнесоха по същата причина и след ревюто в Capital Light. само можем да гадаем дали публикациите имат значение или на "звездите" вече им мина мерака ;)
ОтговорИзтриванеМоите поздравления към собствениците затова че не допускат заведението да добие атмосферата на градски транспорт от препълнене!
ОтговорИзтриване