понеделник, 18 януари 2010 г.

МОЛ София: Шок и ужас

Не съм краен песимист. Убеждението ми, че в този град почти няма хубави неща, не означва, че автоматично класифицирам всичко като лошо. И все пак, което си е гадно, си е гадно. Веднъж лятото в момент на умопомрачение, причинено от тотална скука, с приятели отидохме в зоопарка. Чуден експириънс, който започна с един типичен шофьор на такси и завърши с 4 джина, но за това някой друг път. Еми гадно място. Но пък към МОЛ-овете не таях чак отвращение. По-скоро ги намирах за извращение на консуматорския свят. Сега обаче убедено твърдя, че едно от малкото места в София, създадени с цел ентъртейнмънт и по-гадни от зоопарка е МОЛ-а на Стамболийски.

Избягвам МОЛ-овете по дифолт, освен когато трябва да купя нещо конкретно, което знам, че ще намеря там. И освен когато ходя на кино. Киното обикновено го практикувам в CCS въпреки крещящите групи тийнейджъри, не защото е най-доброто кино, а защото ми е най-близо. В неделя следобед обаче посоката беше към въпросния МОЛ на Стамболийски, понеже, казаха ми, задължително Аватар се гледа на IMAX (и бяха прави, егати!!!)

Не бях влизала в този МОЛ почти от откриването му и прекрачих прага без твърде много предразсъдъци, освен дежурните за типа обект. От къде да знам, че тoва било сборният пункт на целокупното софийско селячество, на дребно до средно едро бандитската прослойка, групата на мутроподобните катили и тарикати и всички други крайно неприятни хора, стекли се най-вероятно с метрото от знайни и незнайни китни софийски квартали.

Половин час преди филма – кафе в Онда. Окъсани дивани, яко пушек и безкрайна опашка. Хубаво, неделя е, голям поток, амортизира се, казвам си по повод опашката и диваните. Някак се докопваме до маса и докато чакам, разглеждам: Група селски бандитчета с физиономии, издаващи интелект с горна граница 50. От онези, които е добре да ги прибират превантивно от време на време, пък все има за какво. Единият се опитва да „сваля” хубавка, кичозна девойка на съседното сепаре, като през 5 минути ту иска запалка, ту намира друг повод за комуникация, а тя уж демонстрира пренебрежение, но лекичко наднича през рамо.В един момент се почувствах като в кафене от средата на 90-те нейде из провинцията.

Наложително се обръщам. От другата страна две супер кльощави жени на видима възраст около 30-те, с изгорели руси коси и съответното облекло, което приляга на описаното до тук, пушат френетично с много, много кахърни лица. Насреща им двама огромни, брадясали катила сърбат кафе с погледи, за чието съдържание на разум не съм сигурна...

Тъкмо си мисля, че по-добре не може да стане и влиза мръсно, окъсано, 9-10-годишно ромче (не,не за пиене) и започва да проси от маса на маса. Изстрелваме се директно нагоре, като опитвам да не гледам хората в лицата. Следват 3 часа и може би най-красивият филм, който съм гледала. После завръщането.

На касата на КФС двуметрова горила се държи сякаш всеки и всичко му е длъжно. „Дай ми две от тия..Не..другите. И от ония. Как няма?..Що?!?..Давай от другите тогава..” След него поръчвам възможно най-мило, сякаш да се извиня за неговото съществуване. За мой ужас се оказва, че трябва да поделя маса с въпросната горила, седемгодишния му син и приятеля му с чистак новичък, лъскав анцунг Адисас. Тук следва десетминутен разговор за „Арманиту дет си го зех от Милано бе”, „пък тате ше ми купи джип с дистанционо за два бона, нали тате..” и т.н.

Е, как най-големия дебил се настани до нас, питам се. После се оглеждам. Оказва се, че няма нито един човек на етажа, който да изглежда по-нормален от него. Физиономии на престъпници, на малоумници, на нагли и брутални хора. Някои очевидно с доста пари, други – очевидно без никакви, но всички смирено тъпчат фаст фуда. Без значение два лева или двадесет хиляди имат да харчат, ама в МОЛ-а да ги изхарчат! По дяволите, дори класовото разделение у нас е сбъркано, мисля си. Или пък пред бургера всички са равни, нали и аз съм там?!

Започва да ми прилошава, хваща ме параноя. Казвам си, ако звема без да искам да настъпя някое мутроподобно, ще си отнеса боя. Ако настъпя пък някой крайноквартален бандюга, ще си отнеса и боя, и не знам какво още...Тръгваме на бързи обороти. Никога вече в МОЛ-а без крайно основателна причина. Честно...Моля ви, преместете IMAX-a другаде!!!

4 коментара:

  1. Хехе. Приятно описано :) Много такива "хора" има по нашите земи. Трябва да свикваш или да емигрираш.

    ОтговорИзтриване
  2. Чета и се чудя - г-жа Фроса да не ти е далечна роднина нещо?
    http://chitanka.info/lib/text/14537
    Стила ви на изразяване е много сходен.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка