понеделник, 31 май 2010 г.

Фестивален сезон

Случайно видях днес, че Каварна си е намерила място в блога на сайта на най-популярните туристически пътеводители в света Lonely Planet. В поста със заглавие Heavy Metal Travel Podcast, Каварна е наречена world’s greatest heavy metal town (hint: it’s on the Black Sea — as if any other color would do), има и снимки на блокчетата в Каварна, украсени с портретите на някои музиканти, гостували там.


Не съм фен на Каварна и метъла, но пък трябва да се признае, че градчето успя да влезе в графата "дестинация за фестивален туризъм", което е похвално. Това обаче не променя факта, че това място продължава на нищо да не прилича и изглежда супер западнало на фона на всички останали черноморски селища, въпреки цялата олелия в последните години. Може би защото метълът не е твърде градивна музика. Шегичка:)

Идва лято. С него идват и фестивалите и забавленията на открито. Фестивалният туризъм е една от най-готините форми на туризма въобще. Хем създаваш забавления и развлечения за жителите, хем привличаш туристи, хем стимулираш икономиката с парите и на двете групи.


На софийска почва вече подгряхме с Mellow Music Festival на списание Едно в Борисовата градина и в едно от халетата на Интер експо център. Следват Парк лайв фест, Spirit of Burgas и други по-малки. Чудесно е, че ги има и много се надявам да успеят да постигнат нещо, защото от години насам няколко опън еър фестивала стартират добре, но не успяват да задържат и да вдигнат нивото на участниците. Не успяват да привлекат и по-актуалните към момента фестивални изпълнители, които иначе обикалят Европа.
Въпреки че чухме големи имена и прекрасни банди като Fun Lovin Criminals, Faith No More, Lamb и др., а тази година следват Thievery Corporation, Groove Armada, Gotan Project и Morcheeba, които идват за първи път у нас и адски се кефя, все пак се надявам скоро да можем да видим на живо и по-новите фестивални лица, които са на върха СЕГА като Royksopp, Crystal Castles, Yeasayer или LCD Soundsystem (всички те ще бъдат на Екзит, между другото).


Въпрос на имидж и на пари, разбира се. Сърбия успя да го постигне с Екзит Феста, Румъния пък се издъни с B'estfest-а, който започна доста добре. Тази година той няма да се проведе, а обещанието е да се завърне през 2011. Надявам се Парк Лайв и Spirit of Burgas да успеят да се развият, макар че по мое лично мнение, програмите тази година не са по-добри от миналогодишните, а в случая на Spirit of Burgas май е и по-зле. Поне засега. Продиджи? Сигурна съм, че можете по-добре!


Иначе формулата Spirit of Burgas е уникална и не виждам причина да не проработи. Не ми е известно да има друг голям фестивал в Европа, който да се провежда директно на плажа. Дано само решат проблема с пропускателния режим, защото миналогодишните опашки бяха, меко казано, изнервящи.

На софийска почва има малко проблем пък с местата за провеждане на фестивалите. Миналата година на колодрума в Борисовата градина се получи доста добре и сега мнозина са изнервени от факта, че избраният терен за Парк Лайв тази година е до летището. Може би софиянци са доста претенциозна публика, имайки предвид, че фестивалите обикновено се правят в покрайнините на градовете, където има предостатъчно място и шумът не смущава никого. Но от друга страна пък разбирам и недоволните, като знам какво "удоволствие" е градският транспорт в София.

И тук може би е ролята на общините да поработят в дългосрочен план и да улеснят подобни прояви - с обособяването на подходящи терени, с подобряването на инфраструктурата, с по-редовен и по-късен транспорт или пък нормални тоалетни в парковете, защото тези химически клоаки са просто отвратителни и е тъпо да няма друг избор. Да не говорим, че извън фестивалите пък човек съвсем няма никакъв избор, освен да се вмъкне като крадец в някое капанче и да се надява, че зоркият сервитьор няма да го забележи.

Та, честит фестивален сезон. Аз лично мисля да го прекарам възможно най-пълноценно.
.
.

петък, 28 май 2010 г.

Лондон 2012 с най-зловещите олимпийски "човечета" в историята

Уау, цялото това внимание е чудесно, туитна наскоро новата олимпийска икона Уенлок. Той и неговата половинка Мандевил бяха показани на света преди десетина дни и, разбира се, веднага бяха атакувани с куп подигравки, най-вече от канадците, които пък имат да си го връщат заради многобройните критики в британската преса по повод качеството на организацията на зимните олимпийски игри във Ванкувър.

По мое мнение, подигравките си имат стабилна основа. Лондонските маскоти са направо плашещи, зловещи, еднооки, чудовищни версии на телетъбис. Или в най – добрия случай - ходещи извънземни пениси, както отбелязва канадската преса. Освен че са еднооки и нямат лица въобще, главите им напомнят ретро телевизори, а вместо длани имат рачи щипки.

Канадският министър на икономиката пък също се включи в подигравките с остроумен туит:

Това се получава, когато се създават коалиционни правителства.


Според официалната версия, лондонските маскоти са направени от последните две капки стомана (?), останала от строежа на олимпийския стадион. Те имат камери, вместо очи и таксиметрови лампи на главите си.

Каквото и да са мислели създателите им, Уенлок и Мандевил имат малко общо с идеята за милите, гушливи и направени, за да бъдат обикнати,

символи на Олимпийските игри като мечока Миша от Москва, пандата Джингджинг от Пекин и дори нелепия, но мил Куатчи от Ванкувър. Даже двете ледени буци Нев и Глиц от Торино излеждаха симпатични. Но тези двамата напомнят на класически образи от детски кошмар.

Както писа един от авторите на Лонли Планет, щастливи сме да се возим на London Eye, но не искаме то да ни гледа!

.

сряда, 26 май 2010 г.

Колко столици има България?

В началото бе Велинград. Да бъде СПА столица на България, рече Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, начело с Боби Рагин и тъй и стана. В далечното лето 2005, кой е предполагал, че титлата на родопското градче ще бъде потвърдена първо от Балканската, а после и от една Световна асоциация на хотелиерите...Първи сте на Балканите, каза нейният председател. Вълнението беше голямо. Велинградчани отпразнуваха голямото признание с разкошен концерт на Преслава.

После дойде ред на Поморие – балнеостолица на Балканите. Наскоро го последва и Велико Търново – културната столица на Балканите. Сега идва ред на

Банско - зимна столица на Балканите

Това е номинацията, която председателят на БХРА Благой Рагин обяви вчера на среща при кмета на Банско Александър Краваров. Впечатлени от постиженията на Банско, гостите от Македония и Сърбия увериха, че категорично ще подкрепят номинацията и ще положат всички усилия Банско да бъде обявен за Балканска зимна столица още през тази година.

Не съм сигурна откъде черпи своите корени тази родна и съвсем не типична само за туристическия бранш титломания. Има много маркетингови подходи, методи, трикове ако щете. Въпросът, защо все избираме най-мегаломанския, е достоен поне за докторантура.

Все си мислех аз, че освен луксозни (по нечии други виждания, не моите) хотели и помпозна титла една добра туристическа дестинация има нужда от още десетки неща. Или не? Ениуей. Все пак ми се струват в повечко тия столици. Накрая да не ни завладеят пак турците, така разделени? Всъщност, то и без това летните почивки ги караме у съседско. Аз мисля да заложа на Анталия – лятната столица на България.

неделя, 23 май 2010 г.

Реквием за соц рекламата

Доста хора вече писаха по темата, но да си дам и аз лептата:
Жалко, че махнат старите соц табели и надписи от сградите. Не че са ми толкова драги и не че тъгувам по някакво минало, но те пък са може би най-безобидният и симпатичен остатък от едно минало време - добро или лошо, то е било и няма да изчезне току така заедно с рекламите.
Освен това са част от културното наслояване на града, което носи своята уникалност. Чарът на старите градове е и в това, да откриваш тези културни пластове и епохи, едно от нещата, които го правят интересен за туристите.
Предполагам, че някои от тези надписи наистина са опасни и трябва да се отстранят, преди да пострада някой. Но както отбелязва и Събина, може би е добре многобройните проблеми на града да се приоритизират някак, защото на мен, а и предполагам на всички, които понякога стъпват по земята, ни е по-важно да вървим по здрави тротоари, а не да подскачаме като зайци в дъжда, бягайки от плочки-мини и накрая пак да стигаме до работа в кал до колене.





Но докато оригиналите изчезват, добрият стил остава, защото е без епоха.

петък, 21 май 2010 г.

In da factory

Хипстъри, юпстъри, растафари, обикновени правежи, пълни изтрещявки, редови купонджии, гей фрийкове и стрейт фрийкове, вегани и екоманиаци, фешън адиктс, артисти и творци, заядливи журналисти и сговорчиви журналисти на дежурните си нощни обиколки, употребяващи и злоупотребяващи, отегчени контета, пияндета, всякакви уонабис...

Харесвам партитата и събитията, които събират тълпа от уникални индивидуалности. А никой не го прави по-добре от списание Едно. И вчерашното парти в бившия завод Зрънчо по повод новия брой на Едно не беше изключение.

В The Fridge

Готино е да има събития на нетрадиционни места. Изживяването е различно. Напоследък интересът към старите индустриални постройки като алтернативни места за купони и събития определено е висок. Партито на DJ Mag миналия ноемви в бившия хладилен завод още го помня с добро. Просто мястото някак пасна перфектно.

Партито на DJ Mag в бившия хладилен завод

Някои от старите производствени места дори придобиват трайно ново въплъщение- например галерията The Fridge в бившата шоколадова фабрика на ул. Овче поле, фабриката на ул. Бенковски, където е Чайната и Склада – шоурум и галерия, Studio Dauhaus в Павлово и т.н. В много индустриални градове по света цели огромни фабрики са превърнати в клубове, музеи, арт пространства....в какво ли не.
Зрънчо е интересно място, още повече че пази свежи следи от соцбитието си.

Склада по време на Sofia Design Week 2009

Не бих отишла отново обаче на парти точно на това място. Никакво проветрение. Още през първия час коридорите бяха обвити в никотинова мъгла, а към полунощ на доста хора започна да ни призлява от концентрацията на тютюнев дим и липсата на кислород. При това все пушачи. На следващия ден чувството е все едно си бил отровен, което всъщност си е горе долу така.

Иначе един палец горе за събитията на Едно и още един за вдъхването на живот на старите фабрики.

.

Една голяма СПА излагация-продължение

Тъй. Вдигна се пушилка покрай вчерашния пост. Доста помия се изля и в коментарите, поради което въведох модерация. Извинявам се, знам, че е малко досадно. Никого няма да цензурирам, просто не съм длъжна да търпя да ме псуват и обиждат без обяснение защо.

Днес ми се обади и г-н Диковски. За първи път им е да организират такова събитие, правят грешки, надяват се да се поучат от тях. Правилно. И напълно ги разбирам.

Когато обаче в едно събитие са замесени сериозни страни като едно Министерство, отношението трябва да бъде доста по-отговорно. Още повече че, както разбрах от г-н Диковски, инициатори на тези номинации/награди е самият бранш в лицето на няколко организации. И всъщност не е виновна фирмата RD Partners.

Виновен е именно този бранш, че демонстрира такова отношение сам към себе си. СПА бизнесът е индустрия с огромно бъдеще. Скъп продукт, който генерира големи обороти. Когато искаш да маркетираш толкова скъп продукт, не си избираш фирма без опит, не я оставяш да дава неграмотен текст за медиите, не я оставяш да води пресконференция неподготвена и без да знае какво да каже. И най-вече не оставяш заместник-министър да седи там като в небрано лозе и да се чуди в какво се е забъркал.

Ние наистина искаме да се получи хубаво и полезно събитие, а не да оставяме впечатление, че организациите в бранша сами си раздават някакви награди едни на други, както все се говори, каза Диковски. Чудесно, приемам добрите намерения. Ами тогава нека този бранш да започне да работи и да се държи по начин, който да не оставя впечатление, че си раздават един на друг някакви безсмислени награди. А в момента не само изглежда, но и в 90% от случаите Е така.
Не е въпросът НЕЩО да се прави. Въпросът е да се прави нещо смислено, обмислено и доказано ефективно. А то винаги си личи. И когато видим, че е така, никой в нищо няма да ви обвинява, уважаеми браншовици.

Сайтът на фирма RD Partners в момента е under construction, а страницата, която излиза под това име не била тяхната. Били някакви плагиати и те дори ги били осъдили, каза Диковски. Ако е така, извинявам се за подвеждането, но нямаше как да знам. Ако е така, то тогава "фалшивата" страница може би не трябва да съществува вече в пространството?

И въобще, доста шум за това, че някой е написал в блога си нещата такива, каквито изглеждат отстрани. Защото този бранш е свикнал медиите да премълчават нескопосаните им истории и да защитават предимно тяхната гледна точка. И в никой вестник няма да излезе обстановката такава, каквато я описах вчера.
.
.

четвъртък, 20 май 2010 г.

Една голяма СПА излагация...

Тази сутрин залата на БТА беше пълна с журналисти, чакащи да разберат повече за събитие, първо по рода си у нас.
"За първи път в България на официална церемония ще бъдат връчени годишни СПА номинации, свързани с популяризирането на СПА и уелнес туризма у нас", съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Събитието е под патронажа на министерството, а инициативният комитет включва една от големите СПА асоциации у нас, както и кметове на редица населени места с потенциал в СПА туризма.

Това, което се случи в залата обаче беше смешнострашно. Фирмата организатор на събитието с името RD Partners е и "лицензиант на марката СПА Номинации". Представителят й - Николай Диковски, имаше представа от СПА хотели и СПА туризъм, колкото аз от хедж фондове, тоест зироууууу!
Човекът не можа да отговори и на нито един въпрос: Какви всъщност са критериите за оценка на обектите? Какъв е регламентът за участие и оценяване? Как точно и къде ще се популяризират отличените обекти? и т.н. Не можа да отговори и на въпроса защо ни ни губят времето...
RD Partners е агенция за рекламно обслужване. Ако вярваме на сайта й, опитът й в събитията е организиране на Мотосъбор Добринище 2007 и Мис Пролет Добринище 2007, а портфолиото им включва изработване на флаери на багери и транспарант за ФК Вихрен...

Друг присъстващ зад микрофоните беше Александър Пеновски - Председател на Българската федерация по спортни танци и бизнес консултант. Какво правеше този човек там, на никому не стана ясно. Освен че наричаше СПА индустрията "това нещо", на него като цяло му беше трудно да състави смислено изречение.
Малка справка из нета показва, че всъщност преди няколко седмици Федерацията е снела доверието от него като председател, защото го подозира в пренасочване на средства от бюджета на Федерацията по негови лични банкови сметки...
Освен това Пеновски е административен директор на фирма Биснесинфоконсулт, която се занимава с "консултации относно въпроси, касаещи НАП, НОИ, Община, МТСП, АЗ, ИТ, обучение на персонал".
В кое му качество присъстваше, не мога да отговоря.

Трето действащо лице: кметът на Белоградчик, който вече е усъвършенствал изкуството да бъде излъскан и нахилен до уши по европейски и, говорейки, да не казва почти нищо съществено. Предричам му скорошна политическа кариера.

И накрая, но не последен по-важност, зам.-министърът по туризма Иво Маринов, който доста безизразно, примирено и безучастно наблюдаваше как журналистите навираха организаторите сещате се къде...

Ситуацията беше абсурдна и доста скандална. Кой реално е инициатор на тази недомислена бутафория, не стана ясно. Но по всичко личи, че "събитието" ще бъде поредният кух лъскав конкурс (ще се проведе в петзвездния РИУ Правец Ризорт), на който някакви измислени и нищо незначещи награди ще получат едни неясно защо и как избрани хотели.
Ако това е начинът, по който ще се рекламира българската СПА индустрия, значи положението е по-зле, отколкото се вижда.

И един сериозен въпрос: Мисли ли някой, преди да постави герба на България и името на Министерството на икономиката върху един неграмотен и безумен (виж по-долу) пресрилийз за едно непрозрачно и неразбираемо събитие? Защото той стои там. Заедно с емблемата на една уважавана СПА асоциация, която уж се бори за въвеждане на европейски нормативи в СПА хотелите и СПА центовете.
Кой плаща за това реално? В списъка на т.нар. инициативен комитет "СПА Номинации" седят имената на кметове, хотелиери, инвеститори и двамата "лицензианти" от RD Partners Николай Диковски и Лъчезар Павлов.
Въобще...Who are you, people?!

П.С. За да е безумието пълно, официален медиен партньор е сайтът на Бареков.

Из пресрилийза
(в оригиналния му вид, без поправки. Щях да го снимам, но от възмущение го надрасках целия)

СПА Номинации на годината
  • Да представи България в качеството си на туристически, икономически, културен, спортен и социален център на света.
  • Да представи водещи компания в сферата на дизайн, изграждане и оборудване на СПА центрове.
  • Да покаже, СПА Мениджърите и личности с най-голям принос за развитие на балнеология и СПА.
  • Събитието цели да популяризира конкретни обекти със здравна, културно-историческа и географска стойност, както и природни забележителности в България.
Критерии за участие/Номинации за:
  • Компании избрани от водещи СПА центрове и СПА хотели за изграждане и оборудване на СПА
  • Номинирани личности за развитие и популяризиране на балнеология и СПА
  • Наложени СПА комплекси в страната, отговарящи на световните изисквания за СПА център
  • СПА дестинации в България ,известни с климат и природни забележителности
  • СПА хотели с подходяща визия и условия
  • СПА козметика, подходяща за услугите на СПА центрове
...Просто Наско Лазаров и Профайл пасти да ядат!
.
.

петък, 14 май 2010 г.

No limitations!

Тези жестоки снимки на Garry61 ми напомниха защо всъщност пътуваме. На пътя границите между държавите, между културите, между въображението и реалността, между човек и отражението му, между посоките на пространството най-често не са нищо повече от линии, които ни помагат да композираме перфектния кадър.
Когато свалим фотоапарата, те изчезват.



сряда, 12 май 2010 г.

Високо вдигнати бодли. Ресторанти Кактус

Когато един ресторант е собственост на готвач и то на добър готвач, това определено има значение. В един такъв ресторант има много по-голям шанс акцентът да е върху качествените продукти и кухня, обслужването и доброто съотношение цена/качество, а не върху чисто маркетинговия подход на излъскания интериор, безумните цени и скапания сервиз.
Става дума за ресторант Кактус и неговия собственик Иван Манчев, един от добрите готвачи у нас.

Предполагам, че ресторантът на ъгъла на Солунска и Христо Белчев е добре познат на тези, които обичат да се хранят навън. Новият Кактус пък отвори врати в края на миналата година в кв.Лозенец, на ул. Милин камък и, макар че предлага същото меню, хубавото е, че ястията са точно толкова добри колкото и в първия ресторант. Тоест може да говорим за стандарт. Нещо, което не се удава на много вериги.


Подобно на добрите ресторанти в Европа менюто на Кактус е кратко, но много добре издържано. А това е нещо, което на мен лично ми липсва в огромна част от ресторантите. Като видя меню с обем колкото отбраните произведения на Вазов и просто ми прилошава. В света на ресторантьорството количеството не е гаранция за качество.

Винената листа е на много добро ниво, както и обслужването. Цените са може би малко над средните и порциите не са огромни, но пък стигат, за да се нахрани човек, а петте лева отгоре за обяд според мен се компенсират от качеството на храната.
Кухнята е европейска – има както френски, така и немски и австрийски специалитети, прясна паста (различна всеки ден), риба, а любимото ми е патицата Теряки с оризови спагети. Вкусно. Телешките стекове също са добре приготвени.
За най-месоядните има и барбекю, а добри новини за най-немесоядните е вегетарианското меню, което е точно толкова изискано, колкото и основното.

Разликата с други ресторанти всъщност не е толкова в менюто или в продуктите, колкото в авторските и леко гурме елементи, гарнитури и сосове. Ако сос от смокини, чипс от праз или билков дресинг ви звучат твърде екзотично, може би това не е вашето място.
Менюто можете да разгледате тук.

Хубавото на ресторантите Кактус е, че са активни – обедни менюта, сезонни менюта, неделни брънчове. Нещо се случва. И това е чудесно, защото еднообразието може да убие и ресторанта с най-добрата храна.


В новия Кактус особено очарователна и грабваща е атмосферата.
Старият никак не е малък като капацитет и има няколко обособени помещения, но човек остава с леко чувство на хаос и нееднородност.
Новият обаче е нещо съвсем различно като концепция. Той разполага с едва десетина маси и малки сепарета, които осигуряват прайвъси, благодарение на вградени над тях високи табли. Стилът е хм...един вид ”стар градски”. Интериорът , изцяло с мебели от 20те и 30те години и то автентични, е напълно очарователен. Цялостното усещане е сякаш си във френско бистро някъде много назад във времето
Към момента обаче голямото предимство на стария е, че си има градина.
И въобще, който и от двата да изберете, няма да сбъркате.
.
.

вторник, 11 май 2010 г.

Невъзможните велоалеи в София

Тази тема сте я слушали/чели и преживявали многократно, нали? Т.нар. велоалеи в София...Но ще я подхвана пак поради две причини. Първата е, че преди броени дни бях в Бургас и видях, че за доста кратко време (през март нямаше нищо) са изградили велоалея от входа на морската градина (до х-л Парк) до колелото на изхода за Слънчев бряг, като планът е тя да стига до кв. Сарафово (до Летището). Което си е похвално.

Другата причина е, че мой познат наскоро падна доста грозно в центъра на София. Докато внимавал за коли по шосето, взела, че го изненадала пешеходка с крайно непривидвидимо поведение и движение. Каква еклектика само.

Сблъсъци от този тип (и не само) са ежедневие. Обикновено велосипедистите излизат най-виновни. За тях място под слънцето няма. Те са ругани и от пешеходци, и от шофьори.
Но място има и за тях. Нарича се ВЕЛОАЛЕЯ. Едно съоръжение, което в Западна Европа е особено добре познато, а дължината на мрежата от такива в някои градове на разни северни страни е колкото и на автомобилната пътна мрежа.
В нашите ширини велоалеите се създават изключително бавно, некачествено и струват мнооого скъпо. Както и магистралите ни и общо взето всичко друго.

Не знам да се смея ли или да плача като гледам тия вече изтрити жълти линии, криволичещи между невероятни градски препятствия, разчертани под невъзможни ъгли и въобще...Щеше да е смешно ако боята не струваше болезнено много пари.
Едни чудесни сметчици са направени в скорошна статия на в. Сега, които показват, че 8.6 км "велоалеи" в стoлицата струват 2.5.млн.лв.

Само алеята от бул. Мадрид до НДК (3.8 км) e струвала около 1.2 млн.лв. Тя поне е изградена, а не нарисувана, ще кажете. Да обаче маркировката й струва 215 хил лв, което прави има-няма към 57 хил. на км за боя. Тя не е просто жълта. Тя е златна!
Още толкова е струвало и другото трасе от Руски паметник до бул. Никола Петков , общо 4.8 км, по-голяма част от което, разбира се, също представлява слаломни очертания със златната боя.

България
Снимка в-к Труд

Сега има проект за още една велоалея в Младост, която да отвежда колоездачите до спирката на Метрото. Трасето с дължина 3.5 км нямало да е рисувано, а построено и за това, разбира се, ще струва двойно - 2.5 млн. лв. Оказва се обаче, че за това пари в столичния бюджет 2010 няма и ще се търсят други източници, след което ще се търси изпълнител.
Нищо че при стъпването си в длъжност кметицата каза: „Ще ускоря разработването на проекти за изграждане на паркинги, велоалеи и паркове, за осветлението”.

Ето и още нещо: Изграждането на велоалеи е заложено в Програмата за управление и развитие на Столична община в периода 2008 - 2011 г. До края на периода в София трябва да има шест алеи за велосипедисти, които да свързват противоположните квартали на града. До 2030 г. общата дължина на изградените трасета трябва да е 255 км.
Реалността: През 2010 все още има 8 км (от които дали и половината са "истински" алеи) и един проект, който чака пари отнякъде, тъй като не е в плановете на общината.

Открийте разликите

Според Диков, главният архитект на София, сумата е висока, тъй като "ще се правят изцяло нови трасета, а няма да се използват вече готови тротоари и улици". Освен това трябвало да се преместват стълбове на уличното осветление и електрическата мрежа. И пак според него "сумата е изчислена на базата на средствата, похарчени за алеята по бул. "Цар Борис ІІІ". Диков обясни, че тя е струвала около 1 млн. лв за по-малко от 2 км.
"Цената на велоалеите все пак ще бъде определена от резултатите от обществената поръчка, която ще обявим", добави Диков.
Ами, не разбирам аз много от обявяване на обществени поръчки, обаче ако знам, че някой търси шумно 2.5. млн за един проект и ме попита колко ще му струва да го изпълня, сещате ли се каква сума ще поискам? Нищо, че сигурно може и доста по-евтино.

Холандия

Случвали са ми се хубави неща в живота, като например да посетя Холандия. Едва ли има нужда да обяснявам за какво става дума...В Холандия има 17 000 км велоалеи! Като гледам българския опит, просто акълът ми не побира как са успели да ги създадат?!

събота, 8 май 2010 г.

2004 бири за фенове!

Не знам защо са набедили Брюксел за най-скучната европейска столица откъм забавления, заведения и нощен живот. Аз лично останах със съвсем друго мнение след недългия си престой там, макар че, признавам, не е парти центърът на Европа.
Мотаейки се по малките забутани улички обаче, човек може да се натъкне на доста интересни места.

Уличката на Delirium Cafe

И едно от тях е Delirium Cafe. Какво ми ти кафе, това е раят на бирените фенове. Заведението е записано в рекордите на Гинес за най-богата бирена листа - предлагат се 2004 бири от цял свят!

Менюто в Делириум представлява една въздебела папка и докато я разглежда човек, осъзнава, че колкото повече разгръща, толкова по-малки стават шансовете му да вземе решение.

Голямото меню

Ето защо се насочваме съм "краткото" меню - стотина от най-популярните и най-поръчвани бири, както и тези местно производство. Бирарията има и собствена марка бира Делириум. Кратко, кратко..колко да е кратко. След още 15 минути мъдрене, логичната стъпка е да помолиш някой от барманите за съдействие.

Шортлистата

За щастие момчетата са мили. След три-четири улесняващи избора въпроса (светла/тъмна/плодова/жива? по-лека/по-силна? по-газирана/по-негазирана? лагер/пилзенер/ейл? и т.н.) ти поднасят с усмивка ледена чаша с "That's your beer, lady. Cheers!"


Крановете за наливна бира - като пушки :)

Три часа по-късно си открил, че има много твои бири, а колко още не си опитал...Когато си тръгваш, леко клатушкайки се, навън отдавна не е слънчев следобед. Там, под земята, времето определено тече по-бавно.

Хубавото на Делириум е и фактът, че тук може да се пуши, за разлика от много други заведения в Брюксел. Клиентелата - младежи и бирени фенове. Цените - умерени. Популярните бири са между 3-4 евро за полвин литър. Музиката не е водещ елемент, но е приятна - инди, алтърнатив, софт рок и др.

Страничката с румънската бира Ursus

Декорацията е много бирена - халби и подноси от цял свят, вкл. и български. Само дето ми стана малко тъпо, че сред меню от 2004 бири, няма ни една родна.

Не само че няма в наличност. България не фигурира в менюто въобще. След Бенин, Боливия и Бразилия идва ред на Камерун и Канада... Не посмях да попитам защо така. Че каквото и да ми бяха отговорили най-вероятно щеше малко да ме хване срам...
.
.

сряда, 5 май 2010 г.

Коктейли с коняк? Изненадващо добра комбинация

Вятърът снощи ме отвя в столичния клуб Оскар, където гигантът LVMH - Moët Hennessy Louis Vuitton беше организирал почерпка с коняците Енеси в главната роля. Целта на упражнението - да отупат коняка от прашния му имидж на тежкарско и претенциозно питие, което се пие чисто в затоплена чаша и да покажат, че той може да бъде участник и в свежи летни коктейли.
И честно казано бяха успели! Двата коктейла ми харесаха адски много. Червеният - коняк със сок от горски плодове и истински горски плодове. Белият - нещо подобно на мохито, но с коняк вместо ром и джинджифил към останалите съставаки.
Наистина адски свежо!


Това е вторият път, в който ми разрушават стереотипите за този вид питие. Първият беше, когато на летището в Атина нахилена помоутърка ми забърка коктейл с Метакса, прясно изцеден лимон и тоник.
Изненадващо добре се получи.

Преди време пък в България беше дошъл да презентира продуктите регионалният директор на "Камю Коняк". Това е един от петте най-големи производители на коняк в света. За разлика от Енеси обаче, Камю не са част от огромен концерн, а френски независим бутиков производител, който набляга на отлежалите и много скъпи коняци.
Господинът обясни как навикът да се пие коняк в затоплена чаша всъщност е много стар, но напълно неоснователен. Идва от времето, когато алкохолът се е съхранявал в ледените подземни мазета на кръчмите и кръчмарите са затопляли чашите, за да добие питието стайна температура. Днес това е напълно ненужно, каза той. Всъщност вкусовите качества на коняка не се подобряват при затопляне, напротив. Стайната температура е повече от достатъчна, а все повече хора откриват, че конякът е дори още по-приятен с бучка лед.

Така че занапред явно все по-често конякът и берендитата ще се пият с лед и ще участват в свежи коктейли, в които досега бяха пренебрегвани. Крайно незаслужено, както се оказа!
.
.

вторник, 4 май 2010 г.

На революционен поход в Копривщица

Мястото е Копривщица – runaway destination за уикенда.
Хотелът е Шулеви къщи – много кипро местенце в центъра на градчето, с широки стаи, красива градина със закрита част, камина и люлка.


В двора на Шулеви къщи
Снимки: Нервната акула и Findley


Изнеревени сме след дълго чакане да ни настанят, а обстановката е утежнена от факт, който ни е убегнал: петък надвечер в центъра на Копривщица се провежда генерална репетиция по повод нам-си-колко години от Априлското въстание, което ще се празнува след ден.
Местната даскалица възторжено рецитира на микрофона:
- Цялата дружина се втурва към заптиетата и започват люта схватка...Айде деца, втурвайте се. А вие другите там - млъкнете веднага, ще ви изгоня! ...Бенковски се бие с четирима едновременно, битката е неравна, но той успява да се измъкне леко ранен...Казвам ти,ако не спреш веднага ти взимам ролята!
- Не мога да повярвам..Защо трябва да огласят цялото село? Да репетират без микрофон!!! - продължавам да беснея аз, докато Нервната акула щрака като бясна с новия си апарат всичко, което може да се побере в обектива!

Цветни фасади

До Копривщица дойдохме с автобус. Единствената линия от София се държи от добилата печална известност фирма Клюнчев – онези, които незаконно организираха екскурзията до Охрид, когато потъна туристическото корабче. Защо не им е отнет лицензът, не мога да ви кажа.
Автобусите на Клюнчев до Копривщица изглеждат, движат се и се държат като междуселски бракми. Стоте километра до китното градче се взимат за 2 часа и половина. Мръсно е, климатик няма, та дори първите по-топли майски дни могат да ви създадат сериозен дискомфорт вътре, а за летните жеги не смея да мисля.
С две думи – ако искате да пътувате до Копривщица и нямате личен превоз – по-добре вземете влака!

Старото училище

Копривщица, дори за тия като мене с нулева слабост към патриотичните изблици, е едно доста симпатично градче – с уникалните копривщенски къщи, природа, тишина (когато даскалицата не рецитира), реката, която минава по цялата дължина на селището...Чаровно и спокойно място, идеално за почивка. Прекарахме си времето във фоторазходки по калдъръмените улички, въргаляне в тревата, ядене и пиене.

По уличките

И сега...Точно по отношение на последното Копривщица има голям проблем. За наше съжаление ресторантът в Шулеви къщи не работеше, а ние избрахме хотела точно заради ресторанта. Комплексът е собственост на хората, които притежават и ресторант Вишните в Лозенец, София - един много малък и много чудесен ресторант и решихме, че можем да разчитаме на добра кухня и тук.
Но уви...При това положение трябваше да излезем в джунглата!

Малките свирачи

„Модерни“ заведения от какъвто и да е тип (нощни, дневни, за хранене) тук няма. Изборът е между кръчми/механи в стар стил и ресторанти в по нов, разбирайте деветдесетарски шик.
ОК, не искам да се държа като сноб, все пак говорим за малко градче в Средна гора. Е да де, ама това градче е туристическа дестинация от десетилетия. И от десетилетия някои неща там не са се променили.

Настанени сме най-после, навън притъмнява и сядаме в първото по-нормално заведение, което виждаме : Бирария Старият бор – от по „съвременните“. Мястото е безлично, а кухнята е като навсякъде другаде. Тук храната просто е една и съща – балкански манджи, скара, салати. Час по-късно заведението е все така празно и решаваме да се преместим. Тук..там... накрая цъфваме в местния балкантуристки ресторант – огромна къща в копривщенски стил.


Фоайето на първия етаж е покрито с фаянсови плочки, на възраст поне 40 години. Едни такива кафеникави и издължени - има същите в банята на баба ми. Тоалетната тук е най-лошото нещо, което може да ви се случи в Копривщица, защото, както разбрах, много миролюбиво място, никаква престъпност няма. До тоалетната на очукана маса седят няколко рула тоалетна хартия и хартиена табелка, на която с химикал е надраскано 30 ст.
Не предчувстваме нищо добро, но понеже вече е късно, смело поемаме към втория етаж, където е самият ресторант...

Половин час по-късно сме в следната позиция: певач и певачка и, разбира се, непреценени децибели. Започнаха с Адреано Челентано, продължиха с гръцко, сръбско, чалга, нещо неизвестно, после Силвия Кацарова и т.н....Група испанци не издържат и си тръгват.
Ние консумираме мерло от Стамболово – най-доброто в менюто. Гади ми се от него ама го пия, не знам защо. Плато сирене с тебеширен вкус. Плато суджук с вкус на много лош салам. Претоплена пърленка.
Аз продължавам да съм бясна, а в Нервната акула ни следа от нервност...Притеснително.

На съседната маса седят червендалеста селскомутра от с разголени гърди и любовницата му с чалга прическа в стил малката парясница от Биг Брадър. Той пие водка, тя- Тъламор с Редбул. Ти да видиш! Когато певачите приключиха, той бутна пари на сервитьорката и помоли да привика оркестъра за още 2-3 парчета.
Нервната акула умря от яд, че не се е сетила първа!!!

На следващата вечер сме в същата позиция, но няколко левълс ъп! Ресторантът е част от тризвезден хотел – Бащината къща. Интериор и уют нулев, но е тихо и спокойно, музиката е приятна, сервитьорът е внимателен. Виното е пет класи отгоре и е хубаво. Сиренето е синьо, мезето е с пъти по-добро...
- Какво му трябва на човек? – казва Акулата.
Всъщност не много. Никаква снобария няма в случая, просто искам да ми сервират това, за което си плащаме прескъпо, а не най-евтиният боклук. Виното да е от грозде, сиренето да е от мляко, без значение синьо, жълто или бяло, а колбаса от месо.


Кафе-мини маркет

Та Копривщица трябва доста сериозно да поработи в това отношение ако иска да привлече нещо малко повече от ученически групи и нискобюджетни семейства. Няма лошо да идват и такива, разбира се. Но нека има разнообразие и добро предлагане. Местата за настаняване иначе са симпатични и предостатъчни – и като брой, и като качество. Остават ресторантите и менютата им.

Като цяло си прекарахме чудесно. Имаше и заря, и пазар с адски интересни боклуци, а копривщенци изглеждат мили и внимателни хора. И ще е чудесно ако някой ги понаучи как да предлагат нещо по-различно от балкантуризъм.

П.С. Само ме е яд, че не стигнахме до механа "Първа пушка"...
.
.

понеделник, 3 май 2010 г.

За туризма и фашизма

Новият туристически символ на София ще бъде макет на четирите храма на различни световни религии, които се намират в рамките на 1 кв.км в центъра на столицата - източноправославната църква „Света неделя“, джамията, синагогата и католическия храм, стана ясно днес.
Конструкцията ще е разположена на площ от 100 кв.м в подлеза на ЦУМ, като акцентът в нея ще е върху храмовете.Тя ще е покрита със стъклен купол, а с помощта на телефони и инфотабла ще може да се получава информация на пет езика за храмовете. На стъпалата, водещи към площадката за наблюдение на инсталацията, ще са изписани в градация думите

Благородство, толерантност, търпение, диалог, знание

Проектът "София - мъдрост в действие" беше представен днес в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова и главния архитект Петър Диков. Последният посочи, че столицата ни е уникална със събирането на четири храма от четири големи религии в територия от един квадратен километър.

Като прочете това и ще вземе да си помисли човек, че България наистина е пример за толерантност, търпение, диалог и други тинтири-минтири.

Държавата, в която откровено фашистка партия е четвърта сила в парламента, но с решаваща роля за управлението, регистрираните политически и неполитически формации с фашистки и неонацистки характер са двуцифрен брой и нарастват, групите във фейсбук, които призовават към изселване/колене/бесене/изгаряне на цигани, турци, евреи и гейове никнат като гъби след дъжд и събират десетки хиляди последователи, а скинари си организират сбирки, концерти и манифестации на публични места, където необезпокоявани развяват знамена със свастики и пеят неувяхващия хит „Убий евреина“...тази държава иска да гради туристически имидж, основан на толерантността...?!?

Още факти за всички онези, които искат България на три планети, пет океана и осем планини: те са застрашително много и застрашително опростени форми на съществуване, което ги прави устойчиви и опасни.
Момчета с нацистки униформи се разхождат по улиците на този, иначе претендиращ за толерантност, град. Призивите за насилие срещу малцинствени групи и свастиките вече са на всяка сграда. Някои от тях са нарисувани наобратно. Защо ли? Ами защото тези момчета са толкова неграмотни, че всъщност нямат никакво понятие какво пропагандират. Те искат да пият и да бият. Което ги прави чудесни инструменти в нечии ръце.

Случаите на насилие не са малко, нищо че се неглижират. За медиите е по-важно да се публикуват (без редакция) невероятните литературни шедьоври на полицейските дописки, оповестяващи арестите на младежи с по пет джойнта в себе си и разбиването на домашни „лаборатории“ с марихуана, отколкото да се започне диалог по проблема с насилието към малцинствени групи от страна на фашизоидите – и физическото, и вербалното, и емоционалното, че и дори икономическото в някои случаи. Защото това е проблем и той няма да изчезне, колкото и да си завират медиите главата в пясъка.

Най-лошото е, че нито един представител на властта – независимо управляващата, опозицията или местната, не е заел някаква позиция относно тези тенденции. Сякаш не съществуват. И няма защо да се учудва човек: самата управляваща партия негласно подкрепя острия национализъм, разчита на подкрепа и крепи мнозинството си на една откровено фашизоидна партия.
Избутаната от парламента, но иначе все повече радикализираща се ВМРО пък в момента събира гражданска подкрепа на всеки трети ъгъл на София за провеждането на референдум против членството на Турция в ЕС...

Общински власти пускат както си искат дискриминационни наредби и никой и нищо не е в състояние да ги спре, а вице-премиер (и вече кандидат-президент) си позволява нееднократно да прави изявления, които криминализират форми на сексуалната ориентация. Нищо, че официално имаме антидискриминационни закони.

Още: как политическо-икономическата кампания срещу една партия някак съвсем естествено се превърна в омраза към цял един етнос. А омразата на българина към друг един етнос пък вече му е генетично заложена. Виждала съм как майка учи двегодишната си дъщеря на „кажи мамо „мръсен циганин“!

Много ми се ще макетът с четирите храма наистина да можеше да се нарече символ на София/България – заради благородството й, заради толерантността и диалога. Само че такова нещо няма. Има само едно огромно лицемерие.

И понеже вече знам, че коментарите под този пост ще бъдат масово в стил как не трябва да се оставяме на негативизма, как трябва да подкрепяме добрите идеи вместо изначално да критикуваме и т.н., бързам да синтезирам посланието на този пост за тези, които не са схванали: Идеята е чудесна и наистина ми харесва. Сега остава само да направим така, че държавата някак да пасне на идеята, защото към настоящия момент прословутата българска „толерантност“ е дебела лъжа, която не може да се оправдае дори с хиперболизиращите похвати на имиджмейкинга.

.

Възникна грешка в тази притурка