Заповядайте на Five o'clock tea в пет!

Този велик лаф се е родил преди години по комунистическо време, когато известни софийски дами решили да го играят „хай“. Та дочули те за изисканата английска традиция 5 o'clock tea, но понеже английският по това време в България не беше Lingua Franka, нашите дами канели на 5 o'clock tea в пет :) Честно казано, не знам защо традицията е точно в пет, но пък звучи като чудно временце за чай. Чай с ром, чай с коняк, чай с уиски, чай с квотоимавнашефашкафа...;) Хмммм...Ако някой истински ценител на чай ме чуе какви ги говоря, реномето ми със сигурност ще се срине главоломно. Защото истинският качествен чай е нещо много, много специално.



У нас чаените навици може и да са близо до нулата, но Европа е обхваната от истинска

Чаена мания

Не е трудно да си обясним това, имайки предвид разразилата се истерия по здравословния начин на живот и факта, че чаят е безобразно полезен. Чаят е фешън! В речника на определени групи хора трайно навлизат думи като пюър, оолонг, бял, зелен. А където има търсене, има и предлагане. За заведенията на Запад вече е въпрос на имидж да се предлагат множество висококачествени сортове чай, а някои си създават и чаена листа, подобно на винената листа. Приликите с виното не спрат до тук. Вече има дори чаени сомелиери! И нищо чудно - има толкова много видове чай, а и всеки има своите специфики за приготвяне.
У нас заведенията, които предлагат добър чай, се броят на пръстите на едната ръка. И все пак ако ви интересува къде можете да изпиете чаша наистина добър чай, можете да прочетете тук.

Разбира се, номерът не е в това, заведението да предлага някакъв чай. Чаят трябва да бъде висококачествен и специален. Иначе всеки ще може да си го купи от магазина и да си го направи у дома. Трябва да пасва и на основното меню. Индийски чай при френска кухня някак не върви, нали? Сервирането на чай винаги е свързано с една по-особена церемония, което предполага и по-дълъг престой в заведението. Което пък означава, че то трябва да има атмосфера на спокойствие и уют.
Както виждате съвсем не е шега работа това с чая.

А още не сме стигнали до вкуса му!

Скъпите и висококачествени чайове нямат нищо общо с пакетираните. Последните просто ги пускаме в чаша вряла вода и чакаме 3 минути. Висококачественият чай се приготвя по различен начин според вида си и това вече е истинско майсторство. Например зеленият чай трябва да е мек, нежен, леко сладникав, ароматен и не трябва да нагарча. Но в много заведения той е прекалено силен и с горчива нотка, което значи, че чаят е с лошо качество или пък е неправилно приготвен.
Много често пък сервитьорите допълнително объркват хората, като настояват, че вкусът на зеления чай трябва да е точно такъв. И хората решават, че просто не харесват зелен чай.

Често, за да се подобри вкусът на нискокачествения чай, към него се добавят най-различни

ароматизатори – шоколад, ванилия, плодове

и пр. Ефектът е като да си разредиш евтината водка с кола, за да може да се пие. В случая с чая обаче човек дори не се напива. Всъщност тези добавки са характерни за заведения от по-нисък клас. В луксозните заведения с хубави чайове те почти не се предлагат.
В доброто заведение или ресторант трябва да има баланс от различни чайове, но доминират чистите и качествени, приятни на вкус и аромат чайове. Трябва да има и разнообразие от „висшите“, но и от ароматизираните видове чай, защото се харесват от мнозина, както и да има особени, запомнящи се чайове.