събота, 28 април 2012 г.

Ударна порция вина от архивите - 1. България


Жестокият тефтер, който Гладната акула ми подари, бавно, но сигурно се изписва, но не смогвам да резюмирам всичко навреме тук, още повече че ме чака и мнооого писане след чудесния ивент на Winebox – Winebox portfolio tasting. Ето защо ще изсипя малко впечтления от последните месеци накуп.
Червените вина вероятно вече отстъпват пред наближаващото лято, но пък ако обичате червено вино и се отказвате от него само защото е топло навън, това си е чист предразсъдък, на който не бива да се поддавате. 
Старт.

Stallion Classic 2010
За жребчето писах в последния брой на Бакхус – списанието е с нов облик, по-богато съдържание и с нов главен редактор в лицето на Сашо Бойчев, а планът е с всеки брой да става все по-интересно, свежо и полезно, за което надявам се ще допринеса и аз. Нескормно :)

Та както споделих и там, Stallion Classic не е вино с wow-ефект от първа глътка, а от онези вина, които бавно разкриват достойнствата си в продължение на часовете. И има какво да покаже, защото е създаден с доста сложна алхимия от четири сорта – мерло, сира, каберне совиньон и каберне фран. 

Тя е забъркана от Алексндър Канев -дългогодишният изпълнителен директор на изба „Беса Вали”, който от 2010 година е главен енолог и управител на „Анжелус Естейт". Без да се отплесвам в подробни описания, Stallion Classic ми допадна - плътно, топло, сочно и елегантно вино, комплексно и интересно, което обаче е създадено от доста млади лозя и това му личи – има нещо буйно, агресивно в него, а и танините му все още са силни. 

И в този смисъл цената му от около 22 лв в магазина ми идва малко пресилена. Може би му пасвала добре след година, две. Като изключим това обаче, виното е чудесно, особено в комбинация с една обилна и по-тежка вечеря – дивеч или агнешко, пикантни колбаси, тежки сирена. Макар че и с телешко, покъкрило във вино, си пасна чудесно.




Victory – Leventa, cabernet sauvignon/cabernet franc 2009

Victory е по-евтиният бранд на Левента – една изба, която много харесвам и чиито винца обаче малко ми идват нагорно за джобчето – от 20 лв нагоре.

За щастие Victory са в ценовия сегмент около 10 лв, което е много добре, но съответно и степента на чудесност е малко по-ниска. Виното в тази бутилка - тип „класическа скука” на външен вид, ми беше донякъде интересно, но и досега се колебая дали по-скоро ми хареса или не.

В повечко ми дойдоха землистите тонове, петролните нотки – предполагам приносът на каберне фран в купажа.
От друга обаче – усещането за тъмни плодове и подправки в комбинация с другите тонове ме накара да се замисля.

А от трета страна – вино дал господ, така че според мен щом се колебаем дали харесваме нещо, по-добре да го зарежем и да преминем напред.





Midalidare – merlot/cabernet franc 2010
Например към червения етикет на Мидалидаре – отново каберне фран, но с мерло. И ето че тук нямам никакви колебания. Червеният, както и жълтият етикет на Мидалидаре, са в ценовия сегмент 13-15 лв и за тази цена са сред най-любимите ми вина. Не бих избрала това вино за работна среща, нито за любовна такива, а за шумен и весел дълъг неделен обяд с приятели.

То е богато и топло, насища сетивата, но в същото време е много пивко и не дотежава. Аз лично обичам сочните червени вина с меки танини и преобладаващи акценти на червени и черни горски плодове. Като това. Особено приятни са и ваниловите нотки на финала. В този случай землистите тонове на каберне фран бяха доста по-слаби, така че се погодихме много добре. Единственият проблем , който имам с двете вина на Мидалидаре, е че са ми твърде вкусни и не усещам как си ги пия като сокче, докато не стане късно. Но пък омайването с тях е някак благо и позитивно.


Iwajlo Genowski – Santah Sara, cabernet sauvignon 2008
Може и да звучи малко нарцистично да кръстиш вино на себе си, но пък това си е работа на самия Геновски, собственикът на Санта Сара


Освен това името не прави качеството на самото вино, макар че признавам, имах известни колебания преди да го купя. Вече обаче нямам. 


В това каберне нищо не ми липсва и нищо не ми е в повече. Топло, пивко, зряло, умерено плодово, с идеалната доза дъб и подправки. Освен това не е никак претенциозно и би си подхождало както с много видове храна, така и с най-различни поводи – и по-сериозни, и по-лежерни.

В сайта на избата уточняват, че виното е произведено в класически Grand Cru стил – не съм сигурна какво значи това от технологична гладна точка, но пък намирисва на повече страдание за портфейла. В случая обаче не – цената е около 12 лв и определено си струва.





All in One, cabernet sauvignon, merlot, alicante boushet 2007
Пловдивската Драгомир е една от най-любимите ми изби и тъй като производството им не е толкова масово и вината им не се срещат под път и над път, не пропускам да си взема бутилка, когато я срещна в търговската мрежа. Това вино е в по-високия ценови клас - около 17 лв. Интересното е, че въпреки много тъмния му, наситен кърваво червен цвят, който предполага и по-тежко и плътно тяло, напротив - all in one всъщност е сравнителни тънко вино с леко тяло, което се нуждае от по-леки храни - по-скоро зеленчуци, отколкото месо.
Въпреки много силните и суперприятни плодови аромати на тъмни горски плодове и череши, всъщност тази плодовост изненадващо ми липсваше във вкуса. И това сякаш прави виното малко незавършено. Или пък не :) Иначе all in one е меко, сочно и пивко, със слаби танини и леко усещане за дъб и опушено, тъй като едва 20% от виното е лежало в дъб. Тъй като не се преборих с цялата бутилка на вечеря, имах чаша и за другия ден, когато вече бе развило "много повече мастилено-асфалтово-мармаладени нотки". Така съм записала в тефтера, не че съм сигурна за какво говоря.


Изпиването на тази бутилка - което бе извършено с голямо удоволствие ме накара да се попрочета и нещичко за сорта аликант буше, доста непознат у нас и разпространен предимно в пограничния регион между Южна Франция и Испания, както и в Португалия, Австралия и др.

Това е хибриден сорт, който се използва предимно в купажи, тъй като чистосортовите вина от него са доста груби и висококиселинни. Така поне твърди литературата, аз лично не съм опитвала. Създаден е от гренаж и пти буше, последният от своя страна също е хибрид - между арамон и тентюрие дю шер.

Аликант буше е един от малкото т.нар. тентюрие сортове - това означава, че не само ципата, но и "месото" на гроздето е червено - при повечето червени сортове вътрешността на зърната е бяла и това позволява да се прави бяло вино от червени сортове. Тази му особеност го прави предпочитан за купажи, тъй като предава много наситен цвят на виното.



събота, 21 април 2012 г.

Най-добрият сандвич в София


Понякога всичко, което искам от живота е да изляза след сутрешното си кафе и да седна някъде, където мога да изям един хубав садвич. Има дни, в които нищо не може да замени хубавия сандвич. Той обаче продължава да бъде сред най-рядко срещаните бисери на и без това отчайващата ни улична храна и фаст фууд култура, която все още е на кота едно. В това отношение напредъкът е бавен и трудно забележим.

Към момента най-добрият за мен сандвич в София (мнението е лично и не претендира за изчерпателност и неоспоримост, това е индивидуална оценка) правят във фирмения магазин „Хляб и сирене за приятели” на „Добрев” на ул. „Цар Асен” - ъгъла с „Парчевич”.


Веднага се обосновавам: 75% от сандвича е хлябът и неговото качество определя и крайния резултат. Тук го пекат на място, тъй като магазина е и пекарна. За това му давам около 1600 точки. Тънък слой маслинова паста или песто – свеж елемент и достатъчно мазнина, която да замени маслото  (или не дай боже- маргарина). Още 250 точки. Колбас по избор + пушена моцарела – месо и сирене – абсолютната класическа комбинация за сандвич, която да ни засити – 730 точки. 


Листо от свежа маруля и резен домат – свежарският елемент, който прави преглъщането лесно. 400 точки. Без сосове, които да убият вскуса на сандвича, без странни салати, туршии и други глупости. В добавка – размерът е предостатъчен за пълно засищане – 300 точки, а цените – между 2.50 и 3.90 лв. Още 500 точки.


Завършваме с приятната атмосфера, кътчето където можем да седнем и да се нахраним спокойно, хубавото кафе, чай и друго по желание, както и възможността да си тръгнем с нещичко от магазина – сирене, колбаси, маслини, зехтин и други подбрани продукти. Или в моя случай- с бутилка вино от доста симпатичния подбор от изби, който са направили – още 800 точки. И така „Добрев” печели с общ сбор от ...wait for it1. 035. 600 точки!  

А не е ли най-нормалното нещо на света хубавия сандвич? Хубавият сандвич обаче не е този, който ми пробутвате за 6.50 лв, защото е хипер мега здравословен, органик, състейнабъл и други измишльотини, нищо че е стоял 8 часа зад витрината, тъй като никой не иска да го купи. И как ще иска- разбирам, че наемите са скъпо нещо, но не приемам, че сандвичът трябва да струва колкото три тренировки във фитнеса.

Ето отличителните черти на сандвичите в София: 
1. Скъпи и с големи претенции, за сметка на това – съвсем не вкусни. 
2. Евтини и гадни – с всички възможни най-лоши продукти, които се намират в търговската мрежа. 
3. Арабите – мазно, мазно, мазно, за хигиената не искам да си мисля, но пък незаменими, когато бавно се отправяш към дома си след тежка вечер. 
4. Сандвичът-манджа – кой по-дяволите е решил, че в един сандвич трябва да се сложи цялата продукция на салати Алди, Кенар или друг подобен шит, изкуствени зеленчуци, туршии, 13 вида гарнитури….които да текат по дрехите, ръцете и лицето, когато опитваме невъзможното – а именно да отхапим от него.   
5. Сандвич от някакво подобие на бутер тесто…really?!! 
6. Частични успехи – побързах да похваля Farmers, но те пък побързаха да ме разочароват, сервирайки ми наскоро сандвич с толкова суха питка, че се разпадаше на трохи в ръцете ми. Пичове, не се прави така, когато имате претенцията, че си печете хляба на място и когато ми взимате 5 лв. Освен това първото просто не е вярно – по-точно е да се каже, че претопляте хляба на място, но когато той е на поне два дни, нищо не помага.  
Фенка съм на печивата в My Baker, но пък сандвичите са също така надценени ги правят с хляб, който не спира да ме изумява с това, колко упорито жилав и труден за дъвчене е.
7. Ииииии накрая върхът – сандвичите в Студентски град. Това е жанр, който заслужава отделен пост и за момента нямам думи да опиша тази мултикултурна холестеролна атомна вселена, идеална за изнурените, предрусали с чалга студентски души. И няма ХЕИ на този свят, което да може да ги спре. 

събота, 14 април 2012 г.

Време за дегустация - Winebox Portfolio Tasting






Виненият пазар в България вече съвсем не прилича на това, което беше преди 6-7 години. Стотици изби, сортове, купажи се борят за вниманието на потребителите, а изборът е труден в това море от предлагане. Ето един жокер – най-лесният начин да опитате и опознаете възможно най-много вина, изби и региони, без да похарчите сума, близка до БВП-то на африканска държава, е да посещавате винените дегустации.

Вярно е, че този жанр доскоро беше доста затворен – дегустации се организираха основно, когато избата/вносителя трябваше да се покаже на търговските си партньори ново вино, реколта, марка.
Признавам, че късметът да работя няколко години в медия, ориентирана към ресторантьори, ми осигуряваше място на подобни събития и успях да опитам достатъчно вина, за да разбера, че това ще бъде любов за живот.

Дегустациите обаче вече се превръщат в събития за всички с интерес към виното. В специализираните магазини като Casavino те вече са ежедневие. Форумът на сп. DiVino пък – DiVino Taste определено беше събитието на миналата година, а сега с нетърпение чакаме Winebox Portfolio Tasting, където срещу скромната сума от 12 лв ще опитаме над 100 вина от 20 производители, както от Стария, така и от Новия свят.

На 19 април от 11 до 20 часа в зала Триадица на Гранд Хотел София ще срещнем и самите уайнмейкъри и собственици, търговски представители на избитe и винени специалисти, които ще отговарят на въпроси за вината и ще разказват историите зад техните имена. Някои от тях ще изнесат и лекции, придружени със специални дегустации и практически съвети за най-запалените винени любители.

Лично аз смятам да наблегна на любимите ми новозеландски и австралийски изби, на чилийските съкровища, както и на френските вина. Предхождани от световната си слава, френските вина са предизвикателство заради техния начин на регионално, а не на сортово разделение. Човек трябва да познава добре регионите във Франция и техните изби, за да се ориентира какво да очаква от определено вино.Това се постига с много опитване, a подобен форум е чудесна възможност.

Ще се видим там.
Възникна грешка в тази притурка