неделя, 26 август 2012 г.

Готови ли сте за винен тур

След две седмици на плажа мързелът не само не е отминал, но се е и задълбочил. Мисълта за работа е леееко стресираща, а мисълта "я се стегни и напиши нещо за блога" води до естествено продължение в друга мисъл:  "уффф, я да си дочета книгата". Така че положението е oldies but goldies. 
Един текст, който написах за списание Бакхус преди два месеца заедно с няколко други текста (всички са налични ето тук. ). Информативно и малко образователно. Дано е полезно.



Снимка: winesharenetworking.com

През 2007 година българска правителствена делегация се завърна от Тоскана - един от най-впечатляващите винени региони на Европа. И вероятно омагьосани от неустоимия чар на осеяните със семейни изби като звездна карта тоскански хълмове, представителите на властта смело обявиха: ”България ще развива винен туризъм”. В последвалите години се похарчиха неизвестни по обем, но солидни суми – държавни и европейски, които български организации и чужди експерти усвоиха за проучвания и разработване на винени маршрути. Междувременно все повече и повече нови, модерни винени изби и шата отваряха врати в България – част от тях с мисъл за предизвикателството на винения туризъм.

И ето ни днес. Вдъхновени от тематични филми като „Отбивки”, от неделните публикации в пресата за столетни бургундски замъци, или пък от разказите на приятели, току що завърнали се от същите прословути тоскански хълмове, вероятно сте готови за едно винено уикенд пътешествие. Наложеният лайфстайл стереотип изисква то да включва преминаване през рустикални пейзажи, няколко романтични изби тип шато, вкусна храна, може би дори гурме и нощувки в малки симпатични хотели. Готови сте. Виненият туризъм обаче не е съвсем готов за вас. Маршрутите съществуват, но по-скоро във брошурите, рекламиращи българският туризъм в чужбина, отколкото реално.

Чужденците във фокус
Туроператорите, които предалагат организирани винени турове на чужденци, се броят на пръсти. Някои от офертите пък са направо плашещи – представете си шестдневно лудешко препускане от София, през Мелник, Пловдив, Ивайловград, Поморие, Русе и обратно в столицата. Все пак някои от тях успяват да доведат по една шепа винени ентусиасти, най-вече от Германия, Русия, Румъния и Япония. „При нас са може би не повече от десетина човека на година”, казва председателят на сдружението за алтернативен туризъм и собственик на туроператора „Одисея - Ин” Любомир Попйорданов. Това са предимно индивидуални туристи със специфични интереси, за които се изготвят и индивидуални предложения.

На масовите летни туристи в България туроператорите предлагат еднодневни екскурзии до близки изби. На север „звездата” е Евксиноград, а на юг - шато „Медово”- на двадесетина километра от Слънчев бряг. То е изградено с цел да бъде именно туристически атракцион – етнографски комплекс с работилници за традиционни занаяти, ресторант, хотелска част дегустационна и малка изба, в която отлежават бъчвите, но няма собствена производствена част и близки лозя.

Пречките за слабия интерес от чужбина са няколко. На първо място фактът, че младата българска винена индустрия тепърва трябва да печели популярност и да отвоюва отново позиции на международните пазари – някои от които нелепо загубени от лековати „винари”, решили че могат просто така да продават некачествено, но скъпо вино на пазари като английския - може би най-престижният в света. На второ място е нескопосаната и неефективна реклама на българския туризъм в чужбина. И на трето – лошата инфраструктура. „Повечето прогодни за винен туризъм изби са до затънтени села до които трудно да се стигне дори с кола, а какво остава с голям автобус. В това отношение топката е в полето на държавата”, казва председателят на винарската камара Пламен Моллов.

Кой мисли за вас
Но да оставим чужденците настрана. Важният сте вие. Когато говорим за специализирани видове туризъм, независимо дали голф или винен, експертите имат един и същи съвет: спечелете вътрешната публика. Посещенията от чужбина са доходоносни и престижни, но местните хора са тези, които ще ви крепят прз цялото време. Още повече, че в България потенциалът е голям – ние все още сме пазар, доминиран от твърдите напитки и домашното производство.

Проблемите пред българина, решил да си подари винена разходка, обаче започват още от планирането. Има няколко единични обекта, които ще ви посрещнат с отворени обятия по всяко време, ще ви предложат настаняване в хотелска част и дори глезотии като винено СПА и други атракции – например „Старосел” до Хисаря,  „Тодорофф” в Брестовица или шато „Копса” до Карлово. Това обаче на пракитика са колкото винарски, толкова и туристически обекти.
В останалите случаи обаче най-лесно ще бъде да си вземете отпуск, защото избите масово не работят през уикенда и никога по време на официалните празници. Когато все пак откриете тази, която ще ви посрещне в събота или неделя, задължително се обадете най-малко седмица по-рано. Повечето изискват предварителни резервации.

Всеки за себе си
Най-сложното идва, ако не желаете да се ограничавате само с една изба, а искате да преминете през две, три или повече, които все пак са на близко разстояние една от друга. Положението става съвсем невъзможно ако иската това да не са просто случайни изби, а такива с наистина качествено производство и добро вино. Макар в България да има няколко региона с голяма концентрация на винарни, ще откриете, че всъщност отчайващо малка част от тях едновременно имат собствени изби, приемат посетители, имат условия за дегустации, работят през избраното от вас време, а предложеното вино е поне в диапазона приятно към добро.

За съжаление призивите за клъстърен подход, за сътрудичество, за взаимопомощ, не са дали голем резултат. Опитите на регионални винени и туристически сдружения и някои туроператори в тази насока са по-скоро неуспешни. „Истината е, че избите масово не желаят да работят заедно. Те не се интересуват и от хората по пътищата, пътуващите българи, които с удоволствие биха спряло да разгледат, да опитат, да купят”, казва Любомир Попйорданов. Малцина са постигнали известен успех по находчив начин. Така наприемер „Катаржина” работи с няколко туроператори, които организират екскурзии до Турция. Избата в Сакар е приятна отбивка по пътя на родните туристи, тръгнали към южната ни съседка. Това обаче са по-скоро изключения.

А храната?
По думите на Попйорданов, друг недостатък пред винения туризъм у нас е фактът, че избите масово пренебрегват кулинарията. „Не е достатъчно просто да има вино. Хората пътуват с идеята за „вкусно”. Развитите дестинации предлагат точно това – вино и регионална, местна кухня, плюс културни забележителности”, казва той. Защото кулинарният туризъм от своя страна пък е част от културния туризъм. Собственикът на „Одисея-Ин” е убеден, че правилната насока е клъстерния подход, който да обедини местното предприемачаство в трите насоки – винопроизводство, производство на локални, био или уникални за региона храни и културни/природни забележителности. Останалото е маркетинг.

Обяд или вечеря в България предлагат основно избите с хотелска част, макар и може би не с гореизброените продукти, както и може би още една – две, например „Катаржина”. В  повечето случаи обаче най-вероятно ще бъдете разочаровани от гризините или миниатюрните хапки, с които ще бъде съпроводена дегустацията. Ако въобще има такива. Може би е от липса на опит, на ноу хау, на предприемаческа култура, но винарите все още масово не са осъзнали, че виненият турист не е пътуващ пияница, който иска да употреби максимално количество (лошо) вино, а пътешественик, който търси запомнящо се изживяване, удоволствие и внимание.

Два пътя
Отвъд тези неудачи, българските винари като цяло опитват да  прилагат подхода на консервативна Европа към винения туризъм. При него правенето на вино е светая светих, а туристическото посещение на изби – второстепенна част, която помага на  от популяризацията. При това виненият туризъм се въприема през призмата на по общо разбиране за туризма като пътуване за удоволствие. Има обаче и друг модел, в който виненият туризъм е отделен бизнес. При това изключително печеливш бизнес.

Новият свят. Родината на жанра винен туризъм. Всички, които някога са посещавали Напа или Сонома вали в САЩ или Бароса вали в Австарлия или Марлборо в Нова Зеландия, знаят колко много предимства има тяхното отношение към винените турове, над които собствениците на изби в България си струва да се замислят.  
Тук понятието дегустационна такса почти не съществува. В България, за да опитате три, пет или седем вина на избата, трябва да заплатите между от 12 и 40 лв. В Италия и Франция таксата варира от 15 до 50 евро. В Калифорния, Бароса вали или Марлоборо обаче това  в повечето случаи е безплатно. На  винения бар гостите могат да опитат всичко, което пожелаят. Включително и най-добрите вина на избата. Нещо, което няма да ви се случи в България, където преобладаващото мнение на винарите е, че туристите заслужават да си платят, за да опитат по-посредствените предложения.

Къде продаваме
„Разликата е в това, че докато Стария свят разчита основно на търговията по традиционните канали – продажби през магазини, вериги, ресторанти или хотели, в Новия свят целта е туристът да бъде впечатлен и спечелен, за да си закупи вино от избата. Има изби, които реализират почти всичко на място”, казва Любомир Попйорданов. И наистина в Австралия, Нова зеландия и САЩ голяма част от избите не разчитат само на големите търговски вериги. Чрез организирането на винени уикенди и турове те успяват да увеличат многократно директните си продажби, т.нар. cellar door sales. В момента по този начин се реализира около 35% от продукцията на повечето австралийски изби например.
Изключително развита е и услугата на доставките. Ако туристът остане доволен от избата, той не просто ще си купи бутилка или две, а едно или две кашончета с различни вина, а избата ще му достави до вратата. И това няма да бъде еднократно. Повечето от винените туристи, особено в Щатите, стават дългогодишни клиенти на избите, които са ги очаровали.

Очевидно е, че България е на светлинни години от този изключително успешен търговски модел. Далече е дори от по-консервативния европейски модел. В последните години обаче компании направиха големи и успешни инвестиции в красиви изби, които заслужават да бъдат посетени. Сега е време просто да променят мисленето си. Няколко малки стъпки. Отворете вратите през празниците и уикендите. Работете с местните производители на храни – заедно ще си помагате, ще се допълвате, ще се рекламирате един друг. Запознайте се със съседите си и заедно поканете българите. Те все още са сигурни, че дядо им прави най-доброто вино. В България обаче вече има добри професионалисти, които създават качествено и хубаво вино. Убедете ги в неговото предимство и те ще ви се отплатят.


Възникна грешка в тази притурка