събота, 21 юли 2012 г.

French mood – L’Etranger



Френско бистро L'Etranger
София, ул. Цар Симеон 78

България и френска кухня – тези две думи в комбинация веднага будят в мен два основни въпроса, на които трудно намирам точен отговор.
Първият е, защо у нас френските ресторанти не успяват да пробият и да се задържат– няколко през годините отвориха и затвориха. 
Едно от вероятните обяснения е, че в представите на българите френската кухня е нещо прицвъцнато, твърде претенциозно, „по-сложно” от не особено пищните, дори семпли хранителни навици, които сякаш са станали част от нашето ДНК и обезателно - скъпо. 

По отношение на последното не смея да дам категорична оценка. Признавам, че не съм посещавала повечето от френските ресторанти, които за кратко просъществуваха в последните години, за да преценя доколко скъпи са били. Подозирам, че най-вероятно са прекалявали с цените, целейки се в по-платежоспособната класа и опирайки се на стереотипа – френско-скъпо-заможни хора. Да, ама в България платежоспособната (90% от която е дебеловратата) класа все още не харесва да има „борче връз пържолата” (а.к.а. стрък розмарин).

Що се отнася до останалото – изумително е как може да имаме не-е-за-мене-тая-работа-отношение към френската кухня, при положение, че заради нея хранителните навици на целия цивилизован свят са такива, каквито са. Включително и нашите. Макар и да не си даваме сметка, факт е, че заради френската кухня обикновено се храним степенно – салата/предястие/основно или супа/основно и т.н. Или пък че десерът се консумира накрая, защото един французин - Ескофие, пръв слага границата между сладко и солено в храненето-нещо, което днес е естествено като дишането. Френско „изобретение” са гарнитурата, ордьоврите, сосовете и т.н., и т.н., както и 90% от техниките за приготвяне и обработка на храната. Да не говорим за виното, сиренето и още стотици неща.

Вторият въпрос е, как вече повече от 10 години френското бистро LEtranger в София все пак успява да оцелее.
 Убедена съм, че единствено чужденец (собственикът на Летранже – Оливие, е французин) може да отвори френско бистро с цени над средното за града в район, популярен с етническото си разнообразие – за съжаление в не особено позитивен контекст за жителите на София. Става дума за улица Цар Симеон 78, където гледката на старите софийски, предаващи се пред ентропията вече къщи и кооперации е едновременно малко потискаща, но и крайно любопитна, а да почерпите с цигара и огънче минаващият покрай вас окъсан арабин-събирач на картони за вторични суровини докато пушите пред ресторанта, в който ще оставите месечния "доход" на този човек за една вечеря, е колкото озадачаваща, толкова и вдъхновяваща картина.


Л'етранже е супер!
Чувала съм, че преди десетина години това е е бил първият ресторант с меню-дъска в София. Менюто и днес е на тази дъска.
Най-вероятно ще ви настани и ще вземе поръчката ви съпругата на Оливие – Митана, което ще ви накара да се почувствате желани и на точното място, защото никой не може да ви обслужи по-добре от собственика.
Храната е прекрасна, а поднасянето й е близо до изкуството. Не виждам смисъл да описвам колко интересна и вкусна беше салатата с патешки воденички, патешките гърди и младото петле с гарнитурките в малки купички, порцията калмари, която приличаше на извадена от онзи як фууди каталог на Икеа или пък сладоледът от зехтин. Ще трябва сами да опитате и оцените.






И сега пиперливия въпрос: Скъпо ли е в Л'етранже? 
Ами първо си отговорете на въпроса какво значи за вас скъпо. Ако не можете да си позволите да отделите повече от 20 лв за вечеря, значи това наистина не е вашият ресторант. Не че няма нищо за под 20 лв, но едва ли ще ви е приятно да прекарате вечерта на едно предястие и минерална вода. За комфортна вечеря - с предястие, основно, десерт и вино, мислете в порядъка на 60 лв на човек.
Във всеки друг случай: Когато говорим за все пак масови заведения, прави ми впечатление, че в София (разбира се има и много приятни изключения, но) "скъпите" заведения са основно три вида:

1. собственикът е наел помещание с топ локация, хвърлил е маса пари за интериор – най-често безвкусен и несполучлив, налял е още повече пари, за да популяризира някак кухата си претенция и сега се опитва да си изкара паричките ASAP, предлагайки посредствена храна и евтино вино с 500% надценка. А посетителите се кефят, щото са хванали фашона за шушона;

2. тези, които не блястят с нищо повече от скромен, но уютен интериор и  вкусна храна, която е по-скъпа, но защото е приготвена с качествени продукти, някои от които се намират изключително трудно на бг пазара или пък въобще не се намират и се налага да се внасят специално. И Л'етранже е от тях;

3. най-масовият вид може би- има по нещо и от двата предходни.

И все пак, за да не ме упрекнете в твърде голямо ръсене на суперлативи – може би една освежителна боя няма да дойде зле в Л'етранже, както и известно преосмисляне на винената листа – предимно френски и доста скъъъпи вина – от 50 лв нагоре. Изборът не е съвсем нулев, макар че е крайно ограничен, и за хора с по-средни възможности (около 35 за бутилка) – заложихме на вионие от Ямантиев – Сингъл Винярд Резерва 2010. Много приятно, нежно и пивко вино, с акценти на зрели есенни плодове, с доста плътно, дори леко маслено тяло. Интересно вино със собствен характер, което определено се услажда. 
Възникна грешка в тази притурка