събота, 9 април 2011 г.

С отношение : La Casa Latina

Трудно ми е да си обясня защо в последните години целокупното население на тази страна изведнъж стана верен поклонник на латиноамериканската култура. Половината мъже захапаха кубински пури, а другата половина тръгна на уроци по салса…Жените масово смучат мохито и слушат фадо, в следствие на което редовни резиденти у нас пък станаха Марица, Мизия, Тракия и Дунавска равнина… И всички обичат латино кухня. Това поне знам защо - дяволски вкусна е. Проблемът е, че около 90% от всички не са опитвали латино кухня, защото доскоро нормален ресторант в този стил в София май липсваше. Ла Чалгарита в Белите брези въобще не я броя. На Мачу Пикчу на Шишман пък така и не му се получи, въпреки че храната не беше зле.

След този дълъг и може би малко досаден увод, ето и добрата новина: От около две седмици на улица Гладстон 40 (ъгъла с Витошка) работи ресторант La Casa Latina, където двамата майстор готвачи Орландо и Рамон приготвят специалитети от Куба, Аржентина, Мексико, Бразилия и т.н. Мястото е съвсем непретенциозно, но пък уютно и много френдли, благодарение на управителката, която те посреща, сякаш си отишъл не на ресторант, а лично на нея на гости. Без обаче да прекалява. Не си падам по престараването – няма нужда келнерът да ме пита дали е вкусно, всичко ли е наред и още нещо може ли да направи за мен, всеки път като мине покрай масата...

Добре де, по същество. Храната в La Casa Latina е вкусна, порциите са засищащи, а цените са крайно приемливи. Не бих нарекла ястията шедьовър, по-скоро клонят към по-домашен стил. Няма и някакви свръх специалитети, но пък каквото има е приготвено добре. Интериорът също не е впечатляващ, но е уютно. Тъй като доскоро в него се помещаваше турски ресторант, все още могат да се забележат някои остатъци от неговия стил – мозайките на пода, капителите на вградени колони и т.н. Не е натрапващо обаче.

Приятната изненада беше, че има музика на живо, като едно симпатично момиче зад пианото правеше собствени интерпретации на добре известни парчета. Хората май много се радваха. Толкова, че съседката по маса грабна маракасите (не съм сигурна дали не бяха само за интериор) и започна да ги тръска почти толкова силно и неритмично, колкото и силно и неритмично крещеше „ойе комо ва”! Изпитах краткосрочно импулсивно желание за насилие! Шегувам се, всъщност беше много забавно, а въпросната жива музика за по два лева на човек към сметката е доста добро попадение. Не съм сигурна дали я има всеки ден или само петък/събота.

Снимки: Гладната акула, а това е пикадийо ала абанера

Опитахме салатата от пълнено авокадо със скариди, пържени банани, свинско по бразилски с папая и пикадийо а ла абанера. Както и чилийското шардоне. Чиниите бяха изпранени, а чашите - пресушени и то неколкократно. Първо и второ за двама плюс шест чаши вино и музиката излезе по 30 лева на човек или общо 60, което намирам за крайно добра новина. Определено искам да опитам и паелята, която се предлага в нормален вариант и във вариант с морски дарове. Поръчва се обаче предвателно. Але!

P.S. Засега ресторант La Casa Latina няма сайт, за да ви упътя към него, но предоставям телефона за резервации 0879 999 741.

P.P.S. Пуши се в цялото заведение.

.

Възникна грешка в тази притурка