вторник, 5 октомври 2010 г.

Сира, мурведр и вионие Zalze от ЮАР

Ой ти, Малко Залце, що не си голямо! Така би възкликнал народният поет, ако беше опитвал Kleine Zalze. Може би дори и Поетът щеше да го възхвали ако беше попадал на него или поне на нещо по-различно от кръчмарските интерпретации на омайната напитка. По негово време чужди вина рядко са минавали оттук, па камо ли южноафрикански.
За това и в стиха "Тежко, тежко! Вино дайте", нe само че няма продуктово позициониране, но и преобладава гневно пиянският тон, който съвсем можеше да се избегне ако Поетът беше сменил виното с вино, механата с ресторант, а и държавата с някоя друга всъщност. Опс, за империята говорех.

Сега по същество: Zalze Shiraz, Mourvedre, Viognier ( в съотношение 80%:15%:5%) на изба Kleine Zalze от ЮАР е вино с изключително пищен и силен вкус, което причинява истинска експлозия на вкусовите рецептори. Предполагам, че причината се крие в примесите от мурведр и вионие, които дават по-различен характер на иначе много ароматната, но по-мека и по-гладка сира. Резултатът е прекрасно и много богато на вкус вино, но чак пък да потикне към революция, към пеене на буйни песни и зъбене на тирана, е не, слава Богу.
Заради такива чудни вина юарците може би не сa събрали сили да се преборят по-рано с апартейда, но пък по-добре някои държави да си имат пороци, отколкото някои пороци да си имат държава.

Опитвайки това вино, веднага усещате тъмните горски плодове, подправките, танините и френския дъб, в който виното отлежава 12 месеца. Няма как да не се върже перфектно с тежки червени меса, пикантни храни и сирена с наситен вкус.

Заради пребогатия вкус и дългия послевкус лично моята точка на насищане бе достигната точно с две чаши и половина. Което всъщност е добре, защото понякога не я достигам или я подминавам, да бъда честна. ..

Винарна Kleine Zalze е фамилна собственост, разположена край историческия град Стеленбош между двата океана. Това всъщност си е цяло имение с гурме ресторант, голф игрище и къща за настаняване насред лозята. Винарната e обявена за най-добър производител на ЮАР през 2007 г., което никак не е изненада.

Вината на Kleine Zalze се срещат вече в повечето специализирани магазини за вино. Точно това вино реколта 2007 бе забелязано в Cаsavino на нескромната цена от 24 лв., но аз пък имам набито око и си го набавих от кварталния магазин за 14 лв (реколта 2008), където беше попаднало вероятно малко случайно, но пък се задържа и все още го има.
И много ми харесва бутилката. Една такава...чудно симпатична. :)

Това беше, благодаря, че изтърпяхте тази неописуема рецензия!

неделя, 3 октомври 2010 г.

Как кризата направи софийския център едно по-добро място

Колкото и гадости да сътвори икономическата криза у нас (или кризата на българския антиикономически гений, кой както е по-склонен да я възприема), не може да й се отрече, че свърши едно много хубаво нещо – ограничи шопинга в десетките измислени бутици и безхарактерни магазини и свали наемите в центъра. От това произтекоха две неща. Първо въпросните магазини започнаха един по един да хлопват кепенците. И второ, хора със свежи идеи, които преди това не са имали възможност (финансова или друга) започнаха да ги реализират. Резултатът е, че кварталът само за една година се промени съществено и то в положителна насока.

Появиха се нови ресторанти със съвременна кухня и приятна обстановка, които се стараят да бъдат на достатъчно високо ниво в обслужването и в концепцията в храната, без да причиняват у клиентите си краен дискомфорт със сметката. Вече ми е около десет пъти по-лесно да си избера място за обяд/вечеря и да съм сигурна, че ще ми бъде приятно и много вкусно и то в радиус от максимум десет минути от къщи.

На „Ангел Кънчев” вече цари чудесен средиземноморски дух и се превръща в улицата, на която да се чудиш къде по-напред да седнеш. Първо мароканският ресторант „Анет”. За жалост градината вече не работи, но силно я препоръчвам за лятото, успява наистина да създаде впечатление за Средиземноморие насред софийския център. После средизмноморският „Олив Гардън”, където персоналът (чудесно обслужване) и клиентите (много чужденци) всеки път ме карат да се чувствам сякаш съм на почивка някъде из Италия или поне в Гърция. Новото допълнение – „Театро” на ъгъла с „Хан Аспарух”, чудесно се вписва в редицата. На феновете на израелската кухня (която признавам, не съм пробвала още) ще им се понрави и мъничкото, но уютно Dannys - някъде там измежду всички други. Като сложим за капак на всичко и пекарната на JoVan, „Ангел Кънчев” засега заема първо място за най-вкусна улица. Искаше ми се да кажа и няколко добри думи за „Брасри” до градинката на Солунска, но за жалост последното ми посещение беше наистина последно. „Брасри” определено лежи на стара слава, но май и на нея никой не се връзва като гледам за каква посещаемост става дума. И, съжалявам, но не съм съгласна да вечерям претоплени спагети за много пари!

Кризата уби и турското магазинче за джвъчки на "Патриарха" (близо до "Раковска"), но не негово място пък се появи винарна „Булерия”. Голямо и звучно БРАВО за професионалната винена листа, вкусното хапване и умерените цени, които изцяло компенсират факта, че обстановката можеше да бъде една идея по-уютна, макар че в никакъв случай не е зле.

Винарна Булериа, Патриарха

Малко по-надолу на "Патриарха" новите попълнение са две, като за едното съм особено благодарна – „Месопродавницата” на Лесидрен. Най-после месарски магазин наблизо! Пресни меса, разнообразие от всякакви колбаси и месни продукти (със и без марка Стара планина) и край на разкарването до Пикадили в Сити Центъра или Била на Университета само заради две пържоли. Крайно време беше.

Месопродавницата на Лесидрен, Патриарха

Другото местенце е кафетерия с домашно приготвени къпкейкове, чийзкейкове и торти. Le Petit Café, както подсказва и името му, е мъничко, уютно и вътре не се пуши. Точно както трябва да бъде.

Le Petit Cafe, Патриарха

По уличките наоколо също изникват интересни места като Papercake на „Раковска”, а „Витошка” започва да придобива приятен облик. Откакто мутри и мутреси бяха лишени от привилегиите да пазаруват по модела „от вратата на джипа до вратата на бутика”, въпросните бутици или по-скоро мини перачници, подарени на любовниците, изчезват и на тяхно място се появяват симпатични кафета като Мементо, Green Bar и др. За съжаление зимата няма да работи в тяхна полза, но пък „Витошка” има шансове до година-две да се превърне в истинска представителна улица с кафенета, каквито има в повечето европейски градове, стига собствениците най-после да открият невероятните възможности на газовите гъби, които, използвани правилно, могат да накарат човек да си изпие кафето навън дори през зимата.

Green Bar на Витошка

И накрая любимия "Шишман", където процесите са особено динамични. Тук всяка седмица нещо се затваря и всяка седмица нещо се отваря. Проверката показва, че всички барове по "Шишман" са на лице, с изключение на геройски загиналите (като 703, но това е живота, приспособи се или умри, а 703 определено не поиска да се приспособи), новите вкусни попълнения като ресторант "Бунюел" и "Супастар" най-вероятно ще оцелеят, защото са добри, а най-радостното е, че ресторант "Комерсиал" премина през кризата без жертви. Това е мястото, което никога не ме е разочаровало и винаги може да спаси положението, когато ти се яде нещо вкусно, но не ти се мисли точно какво и точно къде. В момента поне три места се преобразуват от нещо в нещо и скоро ще видим какво ще излезе. Аз лично ще се радвам ако сред тях има някакъв алтернативен на дюнерите вариант на фаст фууд, защото човек огладнява скачайки от бар на бар.

Единственото, което ми лиспва към момента, е специализиран магазин за вино, тъй като селекциите в обикновените магазини е на принципа „зареждам десет неща, ама както ми дойде и нямам конкретно обяснение защо точно тях” и отново вариантът е разходка до Пикадили. Наскоро видях, че такъв магазин има на ъгъла на "Раковска" и "Неофит Рилски", но, неизвестно защо, колкото пъти мина – в различни часове и през делници и през празници, все е затворено.

P.S. На повечето ресторанти и кафета споменати тук обещавам да посветя отделни размишления и надявам се да е скоро. Все не стига пустото време!


Възникна грешка в тази притурка