петък, 29 юли 2011 г.

Отбивки - 1. В Несебър

Несебър е от местата, където, що се отнася до кулинарията, най-забележителното нещо в десетките кръчми е златният пържен сафрид за десет лева двеста и петдесет грама. Те между другото са поразяващо еднакви на вид, като разликата е дали има или няма гледка към морето, т.е. дали ще инвестирате минимум 20 кинта повече или по-малко в сметката. Менютата са като том на Вазов и въпреки това не се намира нищо по-различно от най-стандартното за всяка една кръчма, независимо от кой край на България. Ако попаднете на място, което случайно се предлага и някой заблуден местен специалитет - например маринован барбун или миди в доматено-лют сос, значи сте късметлии. Всичко казано дотук важи с пълна сила и за Созопол, чието резюме следва.

Ето защо откритието на еко-бар "При Майкъл"в Стария Несебър ме изненада истински. Не че е нещо, което чак да впечатли с изпълнение, или пък с качество, или с персонал. Не че дори ще повярвате, че собствениците наистина споделят някаква еко философия- може пък и да споделят, но вероятно по-скоро опитват да хванат нишата. Но наличието на този бар в автентично консервативния Стар Несебър наистина е изнанада.

Намира се някъде съвсем в дъното на полуострова ,в закътаните улички, където тълпите туристи вече не са тълпи, а индивидуални двойки. Първо виждате една малко комична и доста ретро указателна табела, а след това и още една такава, но вече на самия вход.



Вътрешността на бара наподобява пещера със сталактити и сталагмити и течаща по тях вода. Малката градинка пък е наполовина пещероподобна, наполовина джунглоподобна. Има много зеленина, малко езерце, мостче и си личи, че някой е вложил доста усилия и труд в нея.








За капак е менюто, което ни обяснява, че в този бар ценят природата.





Друго местенце, което си харесах е италиански ресторант в рибарски стил на изхода от Новия град към Стария. Така и не седнах и не мога да кажа нищо за храната, но изглеждаше свежо, цветно и с настроение.


.
.

Несебър, както го видях през обектива

През детските ми години прекарвах немалка част от летата в Слънчев бряг и Несебър, защото съм родом от региона, а родителите ми имаха много близки приятели и познати, работещи там. Та помня битовите несебърски кръчми, апокрифния деликатес филе от акула, разходките с корабчетата. Помня и купоните във Вариетето, вкусните напитки в Млечния бар, боулинга и клатещите се колички и космически кораби с жетони. Помнязалите с електронни игри, "корекомските" яйца от Корекома, водните блъскащи се колички, дългите сухи пързалки зад Кубан. Все удоволствия, които нямаше почти никъде другаде.

В студентските ми години пък и поработих, и покупонясвах здраво в Слънчев бряг и Несебър. А в летата помежду и след все намирах повод да намина и да навестя познати за една безсънна вечер. Абе с две думи- свидетел съм на цялата промяна - сезон след сезон. От зелен курорт с разкошен плаж и автентичен старинен град до потискащите и задушаващи Град на греха и Град на кича, каквото представляват те днес. Не давам оценки на това, има хора, на които им харесва такова, каквото е днес. Но аз не съм от тях. За това и от поне 5 години умишлено избягвам да ми се отваря път в посока на север от Бургас. Това лято обаче събрах смелост, надвих предразсъдъците и си направих една разходка, с основен акцент върху Стария Несебър. И то с ясна цел - да потърся позитивната му страна през обектива. Чарът от спомените ми и отвъд скандалите по медиите. Ето го резултатът.



















А за финал и един безценен кадър от града на греха. Може би единственото оцеляло непроменено нещо в Слънчев бряг от миналото.



.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Garganega&Pinot grigio с пресен пармезан



След като преди две-три години винарската индустрия в БГ откри сорта совиньон блан, а това лято и розето, следващата набъбваща мода, с няколко десетилетия закъснение в България, ще бъде пино гриджио. Все още едва броени производители имат този сорт в портфолиото си, но съм повече от убедена, че за следващия сезон всички бг брандове ще извадят по едно. И тъй като насажденията у нас с този сорт вероятно ще са около 50 пъти по-малко от продукцията на пазара, мисля че е най-разумно да се придържаме към вноса - голямо разнообразие на съвсем поносими цени.

Предлагам следния вариант: Oтивате в Casavino или друг специализиран магазин и си набавяте бутилка Operetto Garganega&Pinot Grigio 2009 от регион Венето, Италия за умерената цена от осем лева и половина.

Изстудявате до температура от около десет-дванадесет градуса, според личните ви предпочитания, и наливате 138 грама в чаша за бяло вино. Повтарям: за бяло вино. С водна е тъпо. Не му слагайте и лед, моля ви. Просто изстудете добре.

Ако сте усвоили упражнението с въртенето на чашата - направете го. Особено ако сте навън - не знам дали то има някакво значение за белите вина, но изглежда сякаш разбирате какво правите, ю ноу.

След това заврете носа си в чашата и вдишвайте. Първоначално ще установите аромат на нещо близко до мръсни чорапи. На втория път чорапите продължават да са мръсни, на третия също. Нужно е да проявите повечко инат, свиква се.

Сега отпивате и установявате, че тотално си нямате и идея за вкуса, но определено не е зле. Даже си е доста добре. Опитайте отново - ммммм, освежаващо, леко, идеално за лято.

Следващата стъпка, каквато предприех и аз, е да влезете в нета и да опитате да намерите малко повече информация за виното, особено ако смятате да пуснете пост за него. И така: Всичко е на италиански, по дяволите. Все пак откривате нещо- "soft pear, melone and gossip enhancing flavours, a nose of jasmine and honeysuckle. Dangerously easy to drink." О, да! Вече втора чаша, а аз съм написала пет изречения.

Сега няколко думи за сортовете, от интернет , разбира се, защото ако си мислите, че имам време да уча за вината, много се лъжете. Имам време само и единствено да ги пия.

Ето какво казва чичо гугъл: "В Италия Пино Гриджо е станал символ на италианските бели вина. Отчасти заслужено, отчасти не. Със своя специфичен характер на много сухо вино, без особен аромат, но с лека горчивина, този сорт са започнали да отъждествяват с италианския вкус".

Сега другата част: " Гарганега е широко разпространен в районите на Венето, Фрюли, Умбрия и Ломбардия (Италия). Вината, които се правят от Гарганега имат едновременно деликатност и структура, финес и плътност, а в ароматно-вкусовият диапазон преобладават тонове на бадеми, зелена слива и цитрус."

Така. Сега разбираме защо за един непрофесионалист е почти невъзможно да определи както ароматите, така и вкуса на това чудесно вино.

Следва кулминацията. Нуждаете се от парче пармезан, по-възможност пресен. Аз лично имах щастието съвсем наскоро да се разходя до Парма и да си донеса половин кило. Ако вие не сте, пакетиран и отлежал пармезан се продава във всеки супермаркет.

Отчупвате парче, пъхате го в устата и го сдъвквате много добре, без обаче да преглъщате. Отпивате от виното (все още не преглъщате) и задържате за две или три секунди в устата си , за да се смеси с пармезана. Сега преглъщате.

O!

Ето за това беше всичко. Струва си.
.
.
Възникна грешка в тази притурка