четвъртък, 27 януари 2011 г.

Guest Hоusе music&food. По порция и от двете, моля

Най-приятната част от ходенето по барове и ресторанти е, когато останеш наистина изненадан. А това не се случва често. Не за друго, а защото обикновено човек знае какво да очаква от кухнята или обслужването още с влизането. Някак самата обстановка ти го казва.

За това и в мига, в който престъпих прага на мъничкото music&food "Guest House" на ул. Раковска 184 (на ъгъла с ул. Карнеги), обстановката ми каза три неща: Първо, че галерията в сайта на заведението изглежда по-добре от истината. Второ, че това е много повече място за музика и питие, отколкото за хранене. И трето (логично следващо от второто), че кухнята ще бъде нещо като посредствена с тенденция към "бива".


Да, ама не! Твърдение номер три беше разбито на пух и прах. Менюто е кратко, но вълшебно и макар че нищо в този бар не предполага това, ястията са приготвени от очевидно опитен и изтънчен готвач!
Патицата с картофен огретен и меден сос беше приготвена професионално и много вкусно, а самата порция бе достатъчна, за да се нахраня и дори да ми стане малко тежко. Но не толкова, че да пропусна чийзкейка. Компанията пък масово заложи на салата с лоло росо, козе сирене и орехи, която стана причина за онези "ммммммммм"- коментари.

Други интересно звучащи неща от менюто, от салатите :Фатуш с арабска питка и сомак; от предястията: Скариди в Рикар и чесън; от пастата: Папарделе с телешко рагу; от основните: Телешко филе с Хенеси сос и аспержи;
Друг акцент е специалното средиземноморско меню, както и обедното меню с българска кухня. Винената листа - кратка, но по-скоро балансирана, като странното е, че българските марки преобладават при червените вина, докато белите са изцяло внос.
Всъщност самото меню и цени можете да разгледате тук.

Все пак посетители залагаха повече на питиетата отколкото на храната, което е нормално предвид факта, че Guest House си е бар. Нито твърде як, нито пък лош. С музика на живо през уикенда, като този петък например (тоест утре) менюто предлага Disco&Deep Night with Bosha.

Снимките са от уебсайта на Guest House

Недостатъкът на заведението е единствено малко невзрачния интериор в някои негови части. Човек остава с чувството, че на собствениците не са им достигнали средства за този край, който е с по-високи маси е пригоден за хапване. Просто е малко никакво, но сега като се замисля, изкарах приятно, особено на фона на патицата с меден сос. Мър-мър!
Останалата част - около бара и втория етаж обаче са си съвсем на място и смятам, че е редно и бъдат изпробвани - на музика и питие!

П.С. Екстра точка пиша за крайно симпатичните чаши за вино :)

понеделник, 10 януари 2011 г.

Бони и Клайд с чаши и вилици, вместо револвери

Всъщност името е малко подвеждащо. В бистро "Бони и Клайд" на "Цар Асен" 15 (ъгъла с "Денкоглу") няма да намерите нищо, което пряко да навява мисли за прочутата двойка банкови обирджии от времето на Голямата депресия или пък за героите от няколкото екранизации по този сюжет. Освен, разбира се, техният портрет, рамкиран находчиво от декоративен прозорец.


Вместо това обаче ще намерите изключително симпатична обстановка, меки тонове и малки детайли- ретро джаджи, книги и др., които по мое лично мнение правят това местенце едно от най-уютните, на които съм била в София. Въпреки че идеята е да навява мисли за обстановка от миналото, тук има и доста интересна еклектика, която обаче в никакъв случай не е натрапчива: например между големия плазмен телевизор, мебелите с елементи от ковано желязо в малко рустикален стил и тежичкия полилей, който пък навява мисли за епоха, още по-далечна от времето на Бони и Клайд.


Три неща крайно ми допаднаха от първото ми влизане тук - хубавото вино на чаша (The Bean и The Coco, Mooiplaats Estate, ЮАР), изнесената отпред кухня, която позволява да виждате какво и как ви приготвят и ламинатът на пода, който имитира дъсчен селски под с тревички, подаващи се между дъските.

Макар че шоу-кукингът да е доста модерна напоследък тенденция, тук не става дума точно за това. Защото не бих казала, че "готвене" е терминът, който описва кухнята в "Бони и Клайд", но все пак всичко се случва пред очите ви и това е някак приятно. Менюто е семплo и предлага единствено салати, антипасти и паста, приготвени обаче с малко повече въображение от обичайното както по отношение на продуктите, така и на наименованията ("Благодатна провинция", "Ревнивата Бони" и "Бесния Клайд", "Нейна милост" и "Негово височество").

Не пропускайте чийзкейка с нар и лайм, ако е наличен. Един от най-чудесните, които съм опитвала. Всичко друго извън постоянното меню, като обедното или специалните предложения, може да се види на черната дъска на входа. Освен виното на чаша, има и неголяма, но доста сполучлива винена листа, предимно в марки от Новия свят.

Хората от бистрото са млади, готини и много мили. За това съм готова да преглътна малко позавишените цени, в името на вниманието и чудесната обстановка.

Все пак, за да сме напълно наясно, това е идеално място за среща или за хапване и пийване с приятели, но не е нито бар, в който да стане купона, нито ресторант, в който да се нахраните изобилно. Просто една сполучлива отбивка, със стил, но без претенции.
Кефите ме, ще ви звънна:)
.
.
Възникна грешка в тази притурка