неделя, 10 юни 2012 г.

Леки летни винени дни


Половината от присъстващите на снимката вина вече са минало и заминало, а останалите все още чакат подходящия момент. И все пак не е излишно да споделя малко впечатления, които надявам се да помогнат все на някого за по-лесния избор на точната бутилка за повода, обяда, вечерята, компанията, закуската....

Розе Брут на Едоардо Миролио 2008
Свежо, деликатно и фино пенливо розе, истинско удоволствие, при това без да преувеличавам - напротив, към българските вина съм особено подозрителна и мнителна. Миролио обаче ме изненадоха наистина приятно. В избата до новозагорското село Еленово от доста години вече търпеливо се занимават със сорта пино ноар, от който е направено и това пенливо розе и явно успоритостта има значение. То има нежен плодов аромат на малини и ягоди, без плодовете да са натрапчиви, а в същото време има и изразена минералност, което го прави свежо, леко за пиене с или без храна. Ако изберете да е с храна - най-добре нещо морско. Цената е около 20 лв.

Добре е да знаем: пенливото розе на Миролио е произведено по класическата технология т.е. балончетата се получили при вторичната ферментация вътре в самата бутилка, а не в общия резервоар. В България много, ама много малко изби правят пенливо вино, а още по-малко-по класическата технология. Ако се не лъжа, пенливо розе обаче прави само Миролио.
По същата техноловгия е произведено съдържанието на съседната бутилка - Едоардо Миролио Брут - естествено пенливо вино от шардоне, на което все още не му е дошъл редът, докато бутилката в другия край на снимката - chardonnay fresh carbonated 2010 на винарска къща Варна e допълнително газирано - много слабо обаче, колкото мехурчетата да погъделичкат езика и да предадат на виното допълнителна свежест, така че не минава в графата "пенливи вина".

Пино гриджо Ca'Marengo 2010 от изба Тенименти, Венето в Италия. За цената си от малко под 10 лв си е много добър избор, който слава Богу нямаше аромат на мръсни чорапи веднага след отварянето си, както доста други негови събратя в същия и малко по-нисък ценови клас. Или пък аз все на такива попадам. Дори е някак симпатична тази им особеност. 
Това вино е освежаващо, леко, ненатрапчиво и непретенциозно. Умерено минерално, усещат се и нежни акценти на плодове - круша и ябълка, което го прави по-сочно. Чудесен избор, с който да заредите хладилника...така...да има за горещите дни. 
Също може да се пие и без храна, просто като аперитиф, но на мен лично ми направи компания и една юнашка порция марокански кускус с няколко вида сирена. 

Castillo de Molina Reserve 2009 на изба Сан Педро от Касабланка Вали, Чили.
Тук става дума за чилийски совиньон блан, лежал в дъбови бъчви. Което е доста непривично за моите рецептори. Посрещна ме с мощна атака - и ароматна и вкусова, на зрели тропически плодове, малко пъпеш и още по-малко цитруси, както и на дъб. Толкова силна, че трябваше да минат две-три чаши, за да може да се усетят ясно и други акценти - по-тревни и минерални. Признавам, че такъв интензитет ми дойде твърде много. 
За това наказах останалата половина от бутилката да стои засрамена в ъгъла на хладилника. И няколко часа по-късно тя се държа много по-въпитано и сдържано за моя радост, освен това, за да ми се подмаже явно, бе развила и едни крайно приятни океански, водораслови аромати. 
И все пак- това не беше моето вино - твърде много плод, беше ми и силничко в смисъла на усещане за алкохол, а и май предппочитам совиньон блана млад и свеж, а не лежал в дъб. Иначе виното е свежо, плътно, с дълъг финал и послевкус и ако ви допадне няма да съжалявате за 14-те лева, които ще дадете за него. 


Прескачаме две позиции до Max Reserva 2008 chardonnay на Errazuriz, също от Касабланка Вали, Чили. Едно от вината, които можеха да се опитат и на прекрасната дегустация на Winebox. Max Reserva e вино, което може да намажем на филийка - толкова маслено, плътно, топло и вкусно. Отявлено се усеща и дъба, в който си е почивало осем месеца и който придава препечените нотки и ванилията в послевкуса. Свежия елемент идва от плодовите акценти, малко цитрус и минерали. Има и нещо пикантно, което пък съвсем доомагьосва положението.


Страхотно вино - сериозно, тежко, но и много елегантно. Цената е 25 лв. - не е малко,  но пък виното си заслужава. Що се отнася до храната - заложете на по-тежки ястия. В моя случай комбинацията беше ето такава. Допадна ми и социалния елемент в политиката на компанията, както се вижда на етикета.


И накрая Nelson Cliffs - совиньон блан от Нова Зеландия, импортиран и бутилиран обаче в България от Домейн Бояр. Това е много приятно вино, което не блести с нищо кой знае колко особено, но пък има всички характеристики на новозеландския совиньон блан - свежест, плодова пищност и достатъчно минералност. И  това според мен е напълно достатъчно, за да бъде сигурен избор за непретенциозен обяд/вечеря у дома, че дори и повече, при това на много добрата цена от 8.50 лв. 

За сотерна, който е полегнал кротко долу не питайте - Акулата чака вдъхновение за кулинарния му партньор. Ако нищо от изброеното все пак не ви се нрави, винаги можете да заложите на шабли - кралят на шардонето.


Това на снимката  най-горе бе донесено от Франция, където цените му не са проблем за хоратa, но за жалост в България е скъпо -25-30-40 лв и нарастват с всяка допълнителна думичка след "chablis" - chablis premier cru и chablis grand cru. Ако цените ви притесняват, въобще не се срамувайте пък да си купите бутилка  шабли, което внасят за Карфур (снимката тук) - няма си марка и изба производител, а само защитено регионално наименование и е вероятно най-евтиното, което се произвежда - около 14 лв бутилката, но пак е по-добро от повечето други шардонета без дъб в близкия ценови обхват, които ще намерите в търговската мрежа.

Та това е засега. Другия път ще преобладава розето. 

петък, 1 юни 2012 г.

Ресторант "Пей сърце"

Точно на спирката на тролеите срещу Медицинска академия – на ул. Георги Софийски 32 – има изнесена дъска, на която с тебешир е написано дневно меню. Виждала съм я вероятно стотици пъти. Нито веднъж обаче не съм се спирала, дори не съм се и заглеждала в нея, убедена че ако някога премина през арката, прекося двора и вляза в къщата, то вероятно ще намеря една обикновена квартална кръчма. От онези заведения, в които менюто е огромно, но убийствено скучно, храната е забележително безвкусна, напитките са посредствни, но собствениците опитват да компенсират с приятелско обслужване. От онези заведения, в които хората от квартала отиват, за да пият, за да се видят с приятели, за да хапнат нещо, защото не са имали време или желание да си сготвят, за да гледат мача или пък просто за да не са си у дома.

И в крайна сметка кой луд би си кръстил готиния ресорант „Пей сърце”?
Един ден обаче, водена от сила свише, направих рязък завой и преминах през въпросната арка. И открих истинско бижу с вкусна храна, уютен интериор в средиземноморски стил и няколко много добри попадения във винената листа, при това всичко на учудващо умерени цени.


Отне ми няколко посещения, за да потвърдя на себе си, че не си измислям. Защото докато аз и Акулата с интерес, удоволствие и изненада отмятахме от менюто патешките гърди в боровинков сос, свинско филе с кайсии и коантро или с горгондзола и козе сирене върху запечени домати, пилешко пълнено със смокини и моцарела, калмари в сос от узо и скариди и т.н. и т.н., всичко обилно полято с Penfolds Koonunga Hill Shiraz &Cabernet или новозеландски совиньон блан Hans Greyl, всички други посетители категеорично и убедено се отнясяха със заведението именно като с квартална кръчма - младежи шумно пиеха бира, възрастни мъже си говореха над ракия и шопска, млади родители с деца бяха дошли на сок и пица, а весели компании, включващи поне три поколения, замезваха със сачове и скара.


И нито един от тях изглежда не забелязваше, че в „Пей сърце” освен стандартното, има и доста интересни салати и предястия, както заслужаващи внимание основни ястия на изключително приемливи цени и най-важното: много добре приготвени, с качествени продукти.
Не говоря за някаква невиждана досега класа в приготвянето на харната или безгрешно обслужване, но „Пей сърце” със сигурност е доста над средното за града ниво.

Що се отнася до храната, всичко изброено по-горе си струва да бъде поръчано, както и лаврака на плоча с лимонови скариди, сьомгата с билков сос и див лук и пилешките руладини с бекон, каперси и билков ориз от основните ястия. От предястията не пропускайте ореховия пастет с брускети, карпачото от сьомга, панирания камембер с боровинки. Интересни са и салатите – особено тази от куксус с авокадо и краставици, зелената с кестени, круши и пармиджано или доматите с печени ябълки, козе сирене и киноа. А за финал – чийзкейк или шоколадово суфле със сладолед.


Изброявам субективно, разбира се, но останалите предложения също са много добри и всъщност досега не съм поръчвала нещо, което да нарека издънка.
Пиците с моцарела са много вкусни, ако по някаква причина решите да изберете пица, въпреки другите вкусотии в менюто. Досега не съм опитвала скарата, сачовете и големите шишове с месо – тривиално, но пък хората масово ги предпочитат. Ако са приготвени добре, защо пък не. Единствено излишно ми се струва суши менюто.

Хубавата новина по отношение на сметката е, че в „Пей сърце” няма нищо, което да надхвърля 20 лв – това е цената на специалитетите с телешко. Средната цена на салатите е 6-7 лв, предястията са между 6 и 12 лв, а основните ястия – 10-15 лв. Има и обедно меню, но никога досега не съм била наблизо по обедно време, за да опитам. Друга добра новина е възможността за поръчка онлайн.

Още по-приятна изненада е виното – надценките са под 100%, а освен Penfolds и Hans Greyl, от листата си струват и малбека на Catena Zapata, всичко на Санта Сара, гренаш блан, както и сира Nimbus на Кастра Рубра, Fleur du Cap шенин блан на южноафриканската Дистел и някои други.

Момичетата в ресторанта пък заслужават и похвала за това, че в продължение на часове успяваха да се справят с петнадесетина гладни и жадни симпатяги, събрали се неотдавна да отбележат два рождени дни – моят и на Акулата. А след последното ми посещение стигнах до извода, че дворът е особено симпатичен, а ако ви стане хладно навън ще ви донесат и мекичко одеало. За финал – тоалетната е без забележки.
В крайна сметка въпреки изумителното си име „Пей сърце” стана редовен маршрут за мен, а и за мои приятели. Отбийте се и проверете дали ще ви допадне. 
Възникна грешка в тази притурка