понеделник, 1 март 2010 г.

Един градски турист в пустинята: Планинските оазиси на Тунис

Ден 3

Първата ни среща с пустинята започва в Тузьор, където стигаме с вътрешен полет от столицата Тунис. Тузьор е град оазис с интересна старинна архитектура, сгради с типични фасади от тухли от пясък и глина, пазари с пъстри килими от камилска вълна и керамика.

Тузьор е центърът на областта Жерид – "Държавата на финикийците" и преддверието към едно истинското прашно и вълнуващо изживяване.

Всъщност в Тунис всички градове, които са в пустинната част на държавата, са оазиси. Тоест създадени са в близост до места с повечко растителност, което пък означава и наличие на повече вода. Без тези две неща не би било възможно да се оцелее. Не си представяйте града като оазис от картинките. Това е просто град, в близост до който има палмова гора. Освен, че снабдява града с огромно количество фурми и други хранителни продукти, тя го пази и от пясъчните бури, които никак не са рядкост.

Улица в Тузьор: Тук може да се види почти всичко

Пазарче в центъра на града


Улица
Пътуването ни до планинските оазиси обаче започва малко проблематично. Не пясъчна буря, а напротив – огромно количество дъжд, е превърнало пустинята в кално блато и е затлачило част от пътя към планината. От Лендкрузърите ставаме свидетели на изцяло затънали автомобили, както и на стада диви камили, които също са пострадали жестоко. Тресавища разделят майки от малките им, а много животни са затънали фатално в глинестите почви.

Камилите не могат да преминат през заблатения пущинак след бурята

Затънал джип
Подминаваме, без да можем да направим нищо и продължаваме към странни пясъчно-глинесто-каменисти планини, изваяни от ерозията в чудновати форми, наподобяващи гърбове на динозаври – Атласките планини, чиито подстъпи приличат на гигантски фосили.


Атласките планини

Оазисът на Шебика, първият от трите планински оазиса, е точно това, което винаги съм си представяла, че един оазис трябва да бъде - като прерисуван от картинка, като изваден от филм. Истинско клише. Невероятно красив.

Оазисът

На влизане в Шебика може да си купите сламени шапки, грънци и какво ли още не.

Финиковите палми са натежали от плод, а помежду е изворът със синя вода. 

Наоколо е препълнено с търговци на вулканични камъни, които изникват на всеки ъгъл по пътечката и са готови да ви преследват по чукарите докато не купите нещо.


Шебика всъщност е малко селище от кал и камък, разположено на склоновете на глинест хълм, над палмова горичка.

Старото селище е изоставено и полуразрушено, но долу сред палмите търговията със сувенири процъфтява – пустинни рози, вулканични камъни с кристали, герданчета и гривни, сламени шапки, керамика.

Първите представляват кристализирал от високата темпаратура пясък във форма, наистина наподобяваща цветовете на роза. С такива изоставени полуразрушени селища фантоми от най-различен тип е осеяна цялата тунизийска пустиня, но това има късмета да се намира до наистина приказен оазис.

Старото изоставено селище Шебика


Фурми



Търговец берберин и грамаден къс пустинни рози до него

След като напълнихме чаните си с камъни, се отправяме към втория оазис – Тамерза. Още едно живописно място, разположено на речен каньон, с водопад и дори хотелска част. Тук няма преследващи ни търговци, а цяло пазарче, където можете да намерите какво ли не – от традиционни музикални инструменти, одежди и бижута до скулптури на египетски фараони и дори на Буда, както и, разбира се, целия арсенал от камъни.

В опита си да ни убедят, че трябва да си купим свирки, продавачите ни изнесоха цял концерт, а местните дечица разходиха няколко членове на групата из коритото на реката, което прилича на бобслейд. Разбира се, срещу пари. В Тунис всичко се заплаща.
За разлика от Шебика, Тамерза беше доста пострадал от бурята. Навсякъде имаше кални наноси, а един друг пазар в близост до пътя беше направо отнесен.

Бурята е отнесла един пазар до пътя


Каньонът на реката до Тамерза

Земя на мноооого култури

Поради тази причина не можахме да стигнем до третия оазис, но пък за обяд стигнахме до нещо друго и достатъчно забележително - луксозният хотел Tamerza Palace, който се намира насред нищото в пустинята. Буквално.

Под луксозен хотел имам предвид мега луксозен хотел в петзвездния смисъл на понятието. 

Tamerza Palace е ваканционен хотел с разкошен СПА център, наречен Les Baines Berberes.

Тук няма туристически групи. Хотелът работи само с индивидуални и корпоративни клиенти. 

Като например екипа на една от водещите холивудски филмови компании, който наскоро е изкарал тук тиймбилдинга си.

Терасите са с размера на апартаментите, обзавеждането в стаите е лукс и хай-тек. 



Терасите на апартаментите

Дворът на хотела

В СПА центъра ни дават да обуем специални кожени пантофи с извити върхове, точно като обувките на Малкия Мук. Дизайнът на СПА центъра е уникално красив, а най-красив е инфинити басейнът, който се слива с пустинята през стъклената стена.

Инфинити басейна
Най-скъпата част на хотела е уникалната гледка към изоставено берберско селище насред пустинята.

Изоставеното селище пред хотела

Нямаше как да не си помисля, какво ли щеше да бъде това място ако не е в Тунис, а в България. Първо тази гледка щеше да обслужва не един, а дузина "луксозни" хотели с лош сервиз. 

След това някой находчив предприемач щеше да реши, че иска гига луксозният му комплекс направо да е „вграден“ в руините. Накрая, вместо едно специално място, привличащо туристи, щеше да има голямо и празно ваканционно селище. Примерно. 

Вечерта домакините ни ни заведоха в специално атракционно заведение в града, макар и малко неохотно, защото било твърде туристическо. 

Определено беше твърде туристическо – със задължителната танцова и музикална програма (голям джангър и много кючек), но пък след обилно количество от тунизийското вино, е даже приятно. 

Градината е прохладна, супата от ръж е странна, но пък тунизийското вино е толкова добро, че има пазар дори във Франция.

Музика, песни, танци..

Още за Тунис в категорията Places to Go : древният римски град Дуга и столицата град Тунис.

2 коментара:

Възникна грешка в тази притурка