Страната на чудесата и още приказни места, които убивам да посетя, но не мога, защото не съществуват! Но дали?

На втори март 2010 година в седем вечерта както подобава на един градски турист се влача по изключително мръсните след снеговете софийски улици, дежурно псувам на ум наличната простотия и закъснявам. Закъснявам нарочно, за да скъся максимално времето за интеракция с посетителите на в Мол София (знам, че се зарекох да не ходя повече там, но както ще видите поводът е много сериозен, съгласете се!).

Да закъсняваш си има недостатъците обаче. Аз бях от последните щастливци, добрали се до безценната седалка в претъпкания IMAX на спешъл предпремиерата на Алиса в страната на чудесата на Тим Бъртън. От онези, на които канят журналисти, рекламисти и други мръсни гадове, дето все се пререждат.

Втори ред-втори ред, където-там. Сложих очилата и на секундата потънах в едно от най-яките пътувания, на които съм била. Филмът на Бъртън е малко повече от филм, а 3D IMAX e малко повече от кино. А Страната на чудесата, пресъздадена от Бъртън, се изстрелва директно на първо място в класацията на местата, които убивам да посетя, но не мога, защото не съществуват! Всъщност...не съвсем. Самите места може и да са фикция, но те са вдъхновени от истински места, които по един или друг начин са важни за авторите.

Страната на чудесата 

Да пътуваш през дупката на заека. Може би е малко болезнено, но в днешно време изглежда поне по-малко стресиращо от летенето и обещава нещо много по-забележително в края на дупката от всичко познато ни досега.

Историята на Луис Карол е наистина брилянтна, а филмът на Тим Бъртън – още повече. Ако не го гледате ще ви се разсърдя. Луис Карол е създал Страната на чудесата, базирайки я на хората и местата в живота му и най-вече на Оксфорд. Казват пък, че идеята за заешката дупка дошла на Карол докато зяпал към фигура на грифон и заек в разкошната катедрала Рипон в северен Йоркшир, където е служил баща му.

Нарния
 
Кралство Нарния, събудено за живот от Клайв С. Луис определено пленява най-вече малките зрители и читатели, копнеещи за свой собствен гардероб-портал към чудно място, където животните говорят, а магиите съществуват.

Всъщност Луис се е вдъхновявал от родната си Северна Ирландия, когато е създавал дивите цветя, призрачните дворци и величествени планини.

Създателите на филма обаче решили, че Нова Зеландия е по-подходящ декор. Последният филм е сниман на Белия Остров в спиращия дъха Залив на изобилието.


Средната земя 

Това сигурно е най-документираната и картографирана несъществуваща земя евър. Средната земя на Толкин има повече история на хартия отколкото някои истински страни и дори е вдъхновила създаването на цели езици (елфически).

Питър Джаксън успя завинаги да асоциира Средната земя с родната си Нова Зеландия с трилогията Властелинът на пръстените. Новозеландските туристически организации прегърнаха топло идеята и я експлоатират на макс. Сцени от филма са снимани още и в Аржентина, Шотландия, Румъния и Финландия. Разбира се, Толкин е имал предвид съвсем друго, когато е създавал епоса –новата индустриална Англия. Може би за това Средната земя е толкова забележителна . Има по нещо от всякъде.

Невърленд

Има слухове, че само деца могат да посещават Невърленд, но ако имате весели мисли в главата си, може и да успеете да намерите пътя към прочутия дом на Питър Пан и Изгубените момчета. Особеностите на Невърленд: Удвоен брой слънца и луни, възможност за летене и гмuркане в пещери с Питър и неговото опълчение.  

Животинският свят включва фламинго, крокодили, феи и елфи, но морските сирени и пиратите също участват. Дж. М. Бари може би е кръстил тази измислена от него земя на австралийските затънтени краища. Never Never Land през 19 век наистина наричали незаселените далечни региони. Северна Австралия и Куинсланд и до днес са популярни с името The Never-Never. Възможно е, но надеждна информация на таен източник от групата на изгубените момчета, ни подсказва, че става дума за остров Мадагаскар.

Голямата гора

Домът на Мечо Пух, Прасчо, Тигърчо, Йори и останалите герои на А.А. Милн е очарователната и тучна Голяма гора, чийто истински еквивалент е Ашдаун Форест в Съсекс.

Перфектното място да преоткриете детето в себе си. Гората е известна с изобилното количество мед в нея, възможностите за катерене по огромните дървета и застрашените от изчезване слонове, които приютява. Шегичка.

Всъщност Ашдаун Форест е доста стара и е била гъста ловна гора по време на норманите. Днес е най-големият публичен парк в югоизточната част на страната, разкриваща разкошни гледки.

Има статут на защитена зона и на национално и на международно ниво, заради дивите животи, които приютява.

Камелот

Артурианският учен (и такива ли има!?!) Норис Лейси веднъж казал, че Камелот не е никъде конкретно и може да бъде навсякъде. Това обаче не спряло историците и туристически организации да продължават да опитват да локализират града, където легендарният крал Артур размахвал Ескалибур, обичал лейди Гуенивир и се веселил с рицарите на кръглата маса. Представяте ли си каква златна мина ще бъде ако успеят.

Много места претендират за артурианска слава, включително Уинчестър в Хемпшир (Winchester Castle има своя собствена кръгла маса и макар да се знае, че е създадена векове след историята за Артур, все пак туристическия маркетинг си върши работата), малкото градче Каерлеон в Южен Уелс и Сомърсет (където местните настояват, че дворецът Кадбъри е този на Артур). Ако се консултирате с Уикипедия ще откриете доста сериозен списък с истински места, асоциирани с Артур, но всъщност една дълга разходка през живописните селски региони на Уелс, Шотландия и Англия би помогнала много да усетите истинския дух и романтика на легендата.

Оз
 
Заобиколен от пустиня от всички страни, Оз е разделен на 4 територии със столица Емералд Сити в средата и те са свързани с път от жълти тухли. Не, не е говорим за жълтите павета.  

Посетителите трябва да се пазят от летящи маймуни и макови ниви, причиняващи кома, но в Оз има още толкова много – роботи, вещици, обувки убийци, говорещи лъвове и какво ли не. Смята се, че Оз е съвкупност от хиперболизирани особености на различни краища на САЩ, но някои смятат, че Оз всъщност е Китай. За Едмералд Сити теориите са за Сидни, Чикаго или Дубай, а добрият стар Канзас, където започва всичко, определено си е добрият стар Канзас.

Бригадон
 
В един момент е тук, в другия го няма. Става дума за едноименния мюзикъл от 40-те години, който запалва истинска мания в САЩ.

Бригадон е базиран на германска приказка за прокълнато село, което се появява само веднъж за сто години, но на селяните им се струва, че е минала само една нощ.

Мнозина пътешественици днес мислят, че Бригадон всъщност е вдъхновен от обвита в мъгла Шотландия. Brig o’Doon може да запали лампичка и в главите на феновете на Робърт Бърнс.
Авторът е роден в Алоуей до река Дон. Brig o' Doon e името на средновековен мост, който участва в една от поемите на Бърнс – Там о’Шантър.

Ел Дорадо

Митичният град на златото обикновено се споменава като олицетворение на недостижимо богатство. Трудно е да се каже от къде е тръгнала легендата, но в по-съвременни времена е подхранвана от историите за позлатения мъж на Джон Диксън Кар или пък Едгар Алан По.

За Ел Дорадо се смята, че прелива от невъобразими съкровища и векове наред е привличал изследователи, но си остава неуловим като Светия Граал. Изгубена кауза, но ако все пак искате да предизвикате настроението на легендата, джунглите и руините на Централна и Южна Америка са вашият златен билет към приключението. Къде точно? Едгар Алан По оставя това указание: „Къде ли може да е земята Ел Дорадо? Отвъд Планината на луната, долу в Долината на сянката...” Ако успеете да го разшифровате, тичайте да си приберете наградката.

Атлантида

Толкова много литература и филми са посветени на издирването на Атлантида, че е невъзможно да изпадна в конкретика тук. И все пак: 360 години пр. Хр. Платон първи разказал историята за високоразвитата цивилизация Атлантида, която потънала за една нощ около 9000 г. Пр. Хр. заедно с хората.  
Огромният остров-континент бил организиран в серии от концентрични кръгове и канали, а изтънчената им архитектура и култура, били много по-напредничави от тези в Древна Гърция. И до ден днешен сериозни учени безуспешно опитват да локализират Атлантида, а предположенията се десетки. Най-близо засега е остров Санторини, но друга вероятна теза се отнася за древна Ирландия, тъй като става дума за голям остров отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар), където Санторини определено не е.