Не си падам особено по традиционните неща. В това число и традиционните празници. Ако и да са били някога нещо друго, днес празниците са само повод да не работим, да преядем и препием. И точно като такива ги възприемам. Ето защо хич не ми дреме и дали е хубаво или лошо, че напоследък се обръща внимание на едни „нови“ и нямащи нищо общо с православието и България празници от рода на св. Валентин и денят на св. Патрик. Какво като нямат, светът е глобален. А някои празници са забавни.
Ако можех да избирам къде да прекарам днешния ден, щях да избера 5 авеню в Ню Йорк. Защото днес там се провежда Парадът за деня на свети Патрик.
За Патрик не се знае твърде много - бил келтско-британски християнски мисионер, живял през 5-ти век. Като тийнейджър е отвлечен от ирландски нашественици, които го държали в плен 6 години и през което време младежът вместо алкохола и жените открил вярата. Историята разказва, че именно вярата му помогнала да избяга. Патрик чул божествен глас, който му казал, че е време да се чупи от там. Да, но не. Едва завърнал се в родния Уелс, той получил ново просветление, че трябва да се върне на острова. Първо обаче се изучил за свещеник, след което се върнал в Ирландия да проповядва и покръства варварите. Освен за покръстването на много келти, Свети Патрик е отговорен и за адаптирането на келтските ритуали към християнските такива, което направило новата религия много по-лесна за възприемане от ирландците. Въобще, умно момче.
За Патрик се носят и много легенди, тъй като ирландците просто си умират да си разказват измишльотини. Една от тях е, че прогонил змиите от Ирландия с една тояга.
Една от хубавите страни на този празник е, че на него ограниченията на постите не важат и ирландците се чувстват задължени да се направят на нищо и половина. Яде се и традиционно ирландско ястие, което включва бекон и зеле.
Тъй като ирландците в Америка са доста, празникът е на особена почит и там и както можете да се сетите преминава по ирландски – с много музика и танци и масово напиване. Традицията на Парада за св. Партик тръгва именно от САЩ. Първият такъв се е провел през далечната 1762 г., организиран от ирландци на служба в британската армия. Те провеждат марш в центъра на Ню Йорк. Вдъхновени от събитието, ирландците в САЩ създали общности, т.нар. „Irish Aid”, които да запазят и възстановят ирландските традиции и така парадът станал ежегоден.
В Чикаго на св. Патрик боядисват реката в зелено
Доста време трябвало на ирландците да бъдат приети от американското общество въобще. Те са осмивани от вестниците като „група пияни маймуни“ (Що ли?:), освен това са били и сред най-бедните в САЩ. Но с времето, най-вече заради числеността си, ирландците започват да трупат политическо влияние и да печелят уважение. Това се отнася и за Парада им. В края на 40-те години, в него се включва дори президентът Хари Труман, което дава политическо признание на ирландската общност.
В последните 20 години парадът на Свети Патрик е един от най-забавните и весели празници в САЩ, а поне за един ден Ню Йорк става най-зелената столицата в света. Празникът събира над 200 000 души. Участниците носят зелени дрехи и шалчета - цвета на пролетта и на Ирландия, както и стилизирана детелина или малко ирландско знаменце.
Голям парад се вихри и в Дъблин и в още поне 70 ирландски града, както и на много места в Европа. В парадното шествие в ирландската столица вземат участие около 3000 актьори, музиканти и танцьори.
Денят на Свети Патрик е празник и на ирландската бира, но на този ден се пие специална зелена бира. В някои пъбове има и традиция всеки, който е изпил четири пинти бира и повече, да получи награда традиционна зелена ирландска шапка с лист детелина. Затова много хора по света завършват деня, търкаляйки се в пъбове и в канавки.
В София някои айриш пъбове също ще отбележат празника. Във Фланаганс в Радисън например ще има специални цени, както и танцьори на традиционни ирландски танци. В Айриш харп също ще има танци и подаръци-сувенири. В "Дъ фокс енд хаунд може да се спечели вече споменатата оригинална шапка, а в Джей Джей Мърфи можете да опитате и зелената бира, но чак в петък (19 март).
Снимки: nycstpatricksparade.org
Ако можех да избирам къде да прекарам днешния ден, щях да избера 5 авеню в Ню Йорк. Защото днес там се провежда Парадът за деня на свети Патрик.
За Патрик не се знае твърде много - бил келтско-британски християнски мисионер, живял през 5-ти век. Като тийнейджър е отвлечен от ирландски нашественици, които го държали в плен 6 години и през което време младежът вместо алкохола и жените открил вярата. Историята разказва, че именно вярата му помогнала да избяга. Патрик чул божествен глас, който му казал, че е време да се чупи от там. Да, но не. Едва завърнал се в родния Уелс, той получил ново просветление, че трябва да се върне на острова. Първо обаче се изучил за свещеник, след което се върнал в Ирландия да проповядва и покръства варварите. Освен за покръстването на много келти, Свети Патрик е отговорен и за адаптирането на келтските ритуали към християнските такива, което направило новата религия много по-лесна за възприемане от ирландците. Въобще, умно момче.
За Патрик се носят и много легенди, тъй като ирландците просто си умират да си разказват измишльотини. Една от тях е, че прогонил змиите от Ирландия с една тояга.
Една от хубавите страни на този празник е, че на него ограниченията на постите не важат и ирландците се чувстват задължени да се направят на нищо и половина. Яде се и традиционно ирландско ястие, което включва бекон и зеле.
Тъй като ирландците в Америка са доста, празникът е на особена почит и там и както можете да се сетите преминава по ирландски – с много музика и танци и масово напиване. Традицията на Парада за св. Партик тръгва именно от САЩ. Първият такъв се е провел през далечната 1762 г., организиран от ирландци на служба в британската армия. Те провеждат марш в центъра на Ню Йорк. Вдъхновени от събитието, ирландците в САЩ създали общности, т.нар. „Irish Aid”, които да запазят и възстановят ирландските традиции и така парадът станал ежегоден.
В Чикаго на св. Патрик боядисват реката в зелено
Доста време трябвало на ирландците да бъдат приети от американското общество въобще. Те са осмивани от вестниците като „група пияни маймуни“ (Що ли?:), освен това са били и сред най-бедните в САЩ. Но с времето, най-вече заради числеността си, ирландците започват да трупат политическо влияние и да печелят уважение. Това се отнася и за Парада им. В края на 40-те години, в него се включва дори президентът Хари Труман, което дава политическо признание на ирландската общност.
В последните 20 години парадът на Свети Патрик е един от най-забавните и весели празници в САЩ, а поне за един ден Ню Йорк става най-зелената столицата в света. Празникът събира над 200 000 души. Участниците носят зелени дрехи и шалчета - цвета на пролетта и на Ирландия, както и стилизирана детелина или малко ирландско знаменце.
Голям парад се вихри и в Дъблин и в още поне 70 ирландски града, както и на много места в Европа. В парадното шествие в ирландската столица вземат участие около 3000 актьори, музиканти и танцьори.
Денят на Свети Патрик е празник и на ирландската бира, но на този ден се пие специална зелена бира. В някои пъбове има и традиция всеки, който е изпил четири пинти бира и повече, да получи награда традиционна зелена ирландска шапка с лист детелина. Затова много хора по света завършват деня, търкаляйки се в пъбове и в канавки.
В София някои айриш пъбове също ще отбележат празника. Във Фланаганс в Радисън например ще има специални цени, както и танцьори на традиционни ирландски танци. В Айриш харп също ще има танци и подаръци-сувенири. В "Дъ фокс енд хаунд може да се спечели вече споменатата оригинална шапка, а в Джей Джей Мърфи можете да опитате и зелената бира, но чак в петък (19 март).
Снимки: nycstpatricksparade.org
Страхотна публикация!
ОтговорИзтриване