Защо?
По-няколко причини. Първата е, че шардонето ни е дошло до гуша. Второ – българските сортове като мускат и мискет са приятни, но за жалост им лиспсва тази свежест и изтънченост. С траминерите почти никоя изба не се справя добре. Совиньон блан обаче вече се отглежда и бутилира от няколко години, така че родните производители, макар и не съвсем опитни, вече не са и съвсем голи и боси. Освен това, някои от тях много успешно го купажират с други сортове и се получават крайно приятни резултати.
Най-хубавото нещо, което може да ви се случи, е да си купите совиньон блан от Нова Зеландия или Австралия.
Сортът векове наред е бил твърде френски и французите си мислели за голяма работа, че боравят с него така добре. Всичко това обаче приключило преди двадесетина години, когато започнали да произвеждат совиньон блан по крайбрежието на споменатите Нова Зеландия и Австралия. Това е нещо съвсем, съвсем друго и неслучайно подлуди света преди няколко години. Опитай Cloudy Bay и си кажи...егати!, може само да бъде коментарът ми за това вино. Докато френският совиньон блан е свеж, но доста минерален, този е много по-ароматен и мек.У нас новозеландският шедьовър се продава отскоро за болезнената сума от около 50 лв. Малко по-евтини (към 40 лв) австралийски и новозеландски совиньони блан също се намират у нас. Това, разбира се, влиза в графата мноооооооооооооого специални случаи и то ако някой друг черпи.
Какво достъпно има на нашия пазар. Моите фаворити:
На първо място две винарни от Русе. Много горещо препоръчвам да си намерите совиньон блан&шардоне от серията Пристис Елегант на Винпром Русе. Много добро, както и цялата серия Пристис между другото, при това на доста поносима цена – под 10 лева в магазините.Другата находка е от по-виок клас – около 22-23 лева, но пък си струва. Совиньон блан 2008 на Винарска къща Levent Русе е може би най-приятният български представител на сорта в средно високия клас.
Няма да сгрешите ако заложите и на совиньон блан на Санта Сара (15-16 лв) или на купажа от совиньон блан и шардоне от серията Black C. на същата изба (12 лв).
Още хубави винца:
Тера Тангра е една сравнително нова изба, която обаче успява да създаде много хубави вина. Червеното ROTO, което пуснаха преди 3-4 години в много много лимитирани количества, определено беше най-доброто българско вино, което някога съм опитвала и заслужено спечели Вино на годината.Вината им със совиньон блан си заслужават, защото:
Първо, единото е купаж със сорта семийон, който е адски приятен, но у нас се отглежда в много малки количества, така че тази комбинация в България е рядка и си струва петнайсетте лева. Същото вино, но и с добавено шардоне и по-евтин -8-9 лв, (но съвсем не лош) вариант Тера Тангра имат и от серията ТТ, но тук характерът на сорта вече малко се губи сред другите.
Второ, Ятрус Совиньон блан 2008 (23 лв) е наистина много хубаво вино.
Совиньон бланът на Миролио (17 лв) не е никак зле, но въпреки това, бих избрала едно друго вино на Миролио – Blanc de Noir (15 лв) е адски свежо вино, което би паснало на всеки, нищо, че няма общо със совиньон блан.
Накрая :
Les Amandiers Шардоне и Совиньон Блан 2008 на Катаржина. Нямах удоволствието да се докопам до него на Винария, за разлика от всички други споменати вина (предприех специален совиньон блан тур), но с тази цена от 30 лв да има късмета да не си струва!!!
Най-широко разпространеният и достъпен избор все пак си остава Катаржина с нейния Мезек Уайт Сойл – Совиньон Блан&Пино Гри (8-9 лв). Както се случва с всички вина у нас, които добият малко повече популярност, реколтите от година на година стават все по-зле.
По моето скромно мнение на непрофесионалист, но пък на претенциозна пияница, Совиньон Блан&Пино Гри 2008 е по-зле от 2007, което пък присъстваше обилно в ежедневието ми миналото лято. За щастие изборът тази година на производители и вина от този сорт е по-голям и предполагам, че тази тенденция ще се запази. Ура!
Защо изброих първите - първи, а последните – последни?
Ами защото совиньон блан е сорт, който обича по-хладни региони с варовити почви, зрее по-рано и не се нуждае от много топлина. По тази причина най-доброто място у нас за отглеждането му е Дунавската равнина, от къде идва грозето за вината на двете русенски винарни, а и за Санта Сара, макар и самата винарна да се намира доста на Изток, в Бургаски регион. Гроздето за останалите идва от Тракийска низина, което съвсем не значи, че е лошо, но другото просто си е по на място.Не забравяйте!
Да го пиете охладено, но не ледено – 12-14 градуса е идеалната температура. Да го комбинирате със средиземноморска кухня, но и със салати, сирена, риба и особено пушена сьомга, паста и сметанови сосове, пиле. Да го пиете на вечеря, но и следобед, на обед и въобще няма да сбъркате ако си ударите една чашка на закуска с палачинките.
P.S. Ще се радвам да споделите и вие, на какво хубаво от сорта сте попадали.
хахаха, много приятно, нямам търпение да започна да ги опитвам, особено сутрин с палачинките:))
ОтговорИзтриванеточно така, с палачинките ми е най-любимо ;)
ОтговорИзтриванеНа мен пък ми е странен този табиет да се прави вино САМО от един сорт грозде. Французите например въобще не страдат от предрасъдъци (във винарството, а и не само...) и затова се опитват да съчетават различни сортове, за да получат нови вкусове и аромати. Поради същата причина на френските бутилки ще прочетете най-вече в кой регион е отгледано гроздето, кой е производителят и къде е бутилирано виното (в най-добрия случай наименованието е с гаранция за произход - AOC, Appellation d'origine contrôlée , a виното е правено и бутилирано на едно и също място).
ОтговорИзтриванеИ ако случайно на френски етикет пише с едри букви сорта грозде, то виното със сигурност е предназначено за... чужденци :-))) А според французите чужденците нищо не разбират от вино - ами така де, в чужбина дори се избиват да купуват Божоле, а това вино е боклук, който става само за напиване... И се пие "младо", защото не може да отлежи.
Другата разлика между френските винари и другите се състои във вкуса - французите залагат най-вече на плътния вкус, докато в чужбина (и в този блог ;-))) често харесват ароматните вина.
И още една подробност! Бялото вино е хубаво, но... Както казваше баща ми "Ех, Бяло винце, както си ми вкусно, да беше и червено..."
прав си за смесването на сортове при французите. Да не забравяме обаче колко дълги и непрекъсвани традиции има Франция във винопроизводството от една страна, което им дава знания, опит и самочувствие да експериментират, за да задоволяват, от друга страна, големия глад за нови и различни вкусове в Европа.
ОтговорИзтриванеу нас, освен друго, все още масово се отглеждат по-популярните сортове - мерло, мавруд, каберне и шардоне, много малко са насажденията от други (тук совиньон блан е сравнителна екзотика, нищо че по Лоара е основен сорт).
Чисто българските, непознати за Европа сортове пък сега тепърва ще се възстановяват. а който и винен специалист да дойде в България едно и също слушам- че непременно трябва да правим купажи точно с регионални сортове, защото са интересни и непознати за потребителите навън. Европа е изпила твърде много мероло и каберне, че да се впечатли от нашето.
истина е, че има много добри български вина на отделни изби. но в това е проблемът - отделните изби са само изби. дегустаторите и винените специалисти когато опитват вина от Франция, Италия и др. страни с големи традиции във виното, първото, което казват е от кои сортове е виното и второто - от кой регион е. Защото в тези страни не избите, а регионите имат характерени разпознаваем вкус - Елзас, Бордо, Шампан, Пиемонт, Тоскана. Доколкото знам, този разпознаваем характер на виното, идва от почвите на региона и се нарича тероар и е това, което липсва у нас, защото нашите изби в голямата си част изкупуват грозде от най-различни краища на страната. примерът го има и вътре - Санта Сара, близо до Несебър, изкупува грозде от Дунавската равнина.
Иначе всъщност много харесвам френските вина и плътния им хубав вкус, (а ако може и да са ароматнни, лошо няма:) но специално за совиньон блан - новозеландският просто е по-добър:)
Със сигурност си прав за новозеландския совиньон :-) Веднъж бях на нещо като урок по дегустация и особено се впечатлих от това, което ни каза сомелиерът - ХУБАВО ВИНО Е ОНОВА, КОЕТО НИ ХАРЕСВА. Човек просто трябва да открие собствения си вкус, т.е. какво точно цени у виното, а не да се води от предразсъдъци или мода. И тогава вече новозеландският совиньон наистина става най-добрият за този, който го харесва истински:-)
ОтговорИзтриванеИначе веднъж минах през "Пътя на виното" в Южна Африка - там френски имигранти засадили преди доста време огромни лозови масиви, от които също се прави превъзходно вино. Пътьом дегустрах това-онова и се убедих, че навсякъде може да се прави добро вино, стига земята да го позволява и хората да си разбират от занаята.