четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Един градски турист в пустинята (Част 1)

Може и да съм градски турист, но пък предпочитам да съм първо турист, а после градски. Така че понякога нямам нищо против вместо по Пикадили скуеър бодро да крача из тунизийската пустиня...Колко да е бодро при 40 градуса..:)
Осъзнавам, че по света сигурно има много по-сухи и много по-странни като култура места, но тъй като това беше първият ми досег с Черния континент, с пустинята като явление и със странната берберо-арабска култура на Северна Африка, все пак беше впечатляващо.


Още повече, че за разлика от стандартните почивки в Тунис, които преминават основно в курорт на Средиземно море и, евентуално, с кратка екскурзия до някое живописно градче с кичозен пазар и по-рядко до пустинята, моето посещение в Тунис премина точно обратно - основно в пустинята и с кратък престой на морето.

Ден едно: Градът

Пътят неизбежно започва от града. Столицата на Тунис – град Тунис, е пъстра като мозайките, с които е известна. Пъзел, реден хилядолетия от финикийци, бербери, римляни, византийци, араби, французи.

Резултатът е един еклектичен свят със стила на много и твърде различни култури, народи, нрави и порядки.
При първата среща с него човек се чувства малко объркан – всичко е донякъде познато, но в съвсем друг контекст. Централната улица е соу френч, (Тунис е бил френска колония до 1956 г), толкова а-ла Шанз Елизе - лъскави витрини със западни брандове, католическа катедрала и сгради в бароков стил, докато не срещнеш... финикова палма! Млади, модерни, европейски изглеждащи и очевидно работещи жени забързано пресичат улиците, докато други млади, традиционно облечени, забрадени и очевидно неработещи жени лежерно се прибират след пазар към домакинските си задължения.

Тунизийците имат много различни лица. Част от тях са европеидни, други са с изразено арабски черти, трети са съвсем черни (наследниците на африканските негри, които са били роби на арабите), а четвърти имат красивите и горди черти не берберите. 

Ръката на тунизийската държава стиска толкова здраво навсякъде, че не би позволила междуетнически конфликти от какъвто и да е тип, но струва ми се, че няма и нужда от контрол. 

Гледката на мъже в скъпи италиански костюми, които доволно пушат наргиле в някое мавританско кафене редом с други мъже с чалми и сандали, е толкова естествена, че осъзнаваш как толерантността не само че не е изобретение на западния свят, а съществува въпреки него.


Стаята ми в стария, но тежкарски петзвезден хотел El Mouradi Africa на тунизийския еквивалент на „Витошка“ беше на двадесетия етаж и животът на централната улица отгоре се виждаше като на длан. От тук лесно се отличава и „дизайнът“ на града – старинната част на града с вековни джамии, огромния пазар, редом до красивите правителствени сгради и модерните сгради.


Министерствата и други правителствени сгради са забранени за снимки принципно. трябва да бъдете бързи и незабележими. И тия охранители с автоматите не стрелят по туристи..май.

Честно казано, отвъд централните части, по вид, цвят, мирис, хаос, трафик и т.н. градът много напомня на София. Тук се шофира много по-зле отколкото в България, макар че не вярвах че е възможно.

Маркировка и платна не се спазват, знаците – много рядко, автомобилите са на средна възраст 25 години и ако не проявяваш изключително внимание, си на косъм от катастрофата всеки един момент. 

Излизайки от града, след безумния трафик ще се сблъскате и със света на гетата – крайните квартали, които разкриват и още едно лице на Тунис – хаосът, бедността и мизерията, мръсотията, изтласкани в периферията, типични за всеки голям град, тук сякаш са още по-ярки. 

Къщите са недовършени, пристроявани, когато семейството се увеличи и стане тясно, в безумни смесици от стилове, тотален кич...Просто Костинброд пасти да яде!
 


Най-изумителната част на град Тунис обаче е медината, чието сърце е огромният закрит пазар, с тесните му лабиринти. Веднъж потънете ли тук, всичко изведнъж се променя, сякаш си попаднал в машина на времето, отнесла те векове назад.




Унесен от аромата на парфюм, след N-тия на брой дюкян с пъстри килими, традиционни одежди и обувките на Малкия Мук, берберски бижута, антики, грънци, клетки за птици, пищни сватбени рокли и всичко друго, което превъзбуденият турист копнее да отнесе у дома (и което на друго място бихме нарекли тотален кич, но не и тук), изведнъж машината на времет се изключва и се озоваваш в XXI век.
Всъщност не. Излизайки от пазара първо се сблъсквате с огромна каменна арка по подобие на Триумфалната арка. После погледът среща модерна сграда, облечена в огледално стъкло, и едва тогава влизате отново в XXI век. 

 Един ден със сигурност не е достатъчен, за да се разгледа културното наследство на града, но в никакъв случай не трябва да се пропуска медината с Големия пазар, който е един от трите защитени от ЮНЕСКО сука в Тунис заедно с тези в Кайруан и Сус. Тук е съсредоточен и културният живот на града – културни центрове, галерии, изложбени зали, книжарници.
 
Наблизо се намира и Ел Зитуна, или Джамията на маслината – стара колкото и самия град, векове тя е била опорната точка на Тунис, мястото, където са се случвали важните неща, ориентир дори за пространственото развитие на града.
Около нея някога са имали привилегията да живеят в своите палати само най-важните хора и най-богатите търговци. Днес в домовете им се помещават правителствени сгради, културни центрове или ресторанти, а тесните улички на сука още носят имената им – Ben Abdullah, Hussein, El Bey, El Jeld, El Haddad, Othman. Тук е съсредоточен и културният живот на града – културни центрове, галерии, изложбени зали, книжарници.

Тунис се гордее и с музея "Бардо", който приютява най-голямата в света колекция от римски мозайки, донесени тук от всички краища на страната.
Не са за пропускане и ресторантите поместени в реновирани и богато украсени в арабски стил стари къщи.



На вратата ще ви посрещнат със стръкче жасмин, както традицията повелява, и ще ви изпратят с ароматна вода. Характерната кухня тук е риба, агнешко месо, известният като марокански кускус, много зеленчуци, цитруси, ядки и обилно количество подправки. 

Зехтинът се използва щедро, а задължително предястие е лютата паста, гарнирана със зехтин, маслини и риба тон и прясно хлебче. Обилното хранене завършва със зелен чай с мента, сладкиши, в които тунизийците са майстори, и плато плодове. Ако говорим за храна, не трябва да изпускаме още една задължителна думичка – фурми! Фурми, заради които в Тунис е пълно с мухи. Никога не съм виждала толкова много мухи и то така нахални.


Пътувайки, половината време минаваше в убиване на мухи в колата. Безсмислено, защото в момента, в който отвориш вратата, за да слезеш и колата отново е пълна с мухи...Домакините ни се извиниха по въпроса (макар че сигурно им е било смешно с това постоянно махане с ръце и безсмислено хабене на сили) и обясниха, че има много мухи, защото по това време (края на октомври) зреят вид ранни фурми.
 Но подозирам, че само са се оправдавали, защото после сигурно зреят нормалните фурми, а след тях късните фурми и мухите в Тунис никога не свършват!!!!

P.S. В ден втори отиваме в Дуга - най-красивият и запазен римски град в Тунис, не случайно поставен под закрилата на ЮНЕСКО. Наистина забележителен.

1 коментар:

  1. Хубаво е в своето ежедневие да използваме повече зехтин особено задължително предястие е лютата паста, гарнирана със зехтин, маслини и риба тон и прясно хлебче. Обилното хранене завършва със зелен чай с мента, сладкиши както пишете направо една мечта сигурно е много вкусно всичко, както и изглежда от снимките.Още едно предимство е, е наблизо се намира и Ел Зитуна, или Джамията на маслината – стара колкото и самия град, векове тя е била опорната точка на Тунис, задължително трябва да я видим на живо.

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка