Един градски турист в пустинята: Нощ в Сахара

Ден IV

Случайни срещи в Сахара

Сахара в Тунис започва от град Дуз, който наричат именно вратата към пустинята. Деня чакахме с нетърпение, защото в него беше гвоздеят на програмата – разходка с камили и нощувка насред пустинята в истински берберски палатки.

Един градски турист на едно твърде равно място...

Пътят между Тузьор и Дуз минава през соленото езеро Шот ал Джарид. Толкова обширно и равно, през по-голямата част от годината то представлява напукана, покрита със сол повърхност, а когато не е пресъхнало има около педя вода. Естествено от него се добива сол, която е струпана на купчини около пътя, а покрай тях на няколко места срещаме и шантави скулптури от сол – например камили с ездачи.

Скулптура от сол на Шот ал Джарид

Толкова е равно и горещо, че пътят отпред се разтапя в хоризонта, самият хоризонт също се разтапя и колкото и да отказвам да повярвам, това, което виждам в далечината над плитката вода, наистина е мираж. Първият в живота ми.

Най-сигурният начин да провериш наистина ли съществува това, което виждаш или е мираж, е да го снимаш

От Дуз тръгват сафаритата и керваните от камили – атракция за туристите, които след по-дълга или по-кратка разходка отвеждат смелчаците към лагерите. В повечето случаи се нощува в постоянни палаткови лагери, които никак не са палаткови, а всъщност са си по-близо до туристически комплекси. Един от тях разполага дори с басейн.

В нашата програма обаче нощувката е в истински берберски палатки, които не са ни повече, ни по-малко от груби тъкани платнища, закрепени с пръти. Преди това чудесно изживяване обаче спираме в центъра на Дуз, за да разгледаме пазарчето. Тук търговията преминава с изключително личен контакт - за всеки търговец сме „my friend“, а всеки втори дюкян крие „съкровища“ и е кръстен на Малкия принц. Дълго размишлявахме върху този факт, но не стигнахме съвсем до обяснение.


Още преди да бъде открит за туристите, преди години Дуз е бил точката, където всеки четвъртък номадите се събирали от различни части на пустинята и търгували със стоки – камили, коне, минерали, вълнени одеяла, седла и сребърна бижутерия. Тук са се извършвали и сватбените церемонии и много други ритуали. Съвременните търговци тук, наследници на номадите, са свръх общителни полуполиглоти и няма да ви оставят на мира, докато не разберат откъде сте, как се казвате и т.н. Това, че не могат да ви заговорят на родния български, почти наранява честта им, но пък мнозина подхващат на руски.

Да яздиш камила всъщност не ми се стори най-якото изживяване на света. Първо, за да я възседнеш, трябва да си непривично много разкрачен, защото, бога ми, големички са тия животни. После се чувстваш като бебе, което е седяло с няколко номера по-голяма пелена, отколкото трябва.

Второ, това камилите са доста нахални животни и се налагаше да съм нащрек, защото тъпата камила зад мене постоянно се буташе и чешеше в моята (иначе съвсем не тъпа камила), която от своя страна неколкократно се опита да захапе досадницата, но вместо това за малко да захапе крака ми!

Така че в края на едночасовата езда всъщност изпитах повече облекчение, отколкото друго.
Стигнахме до лагера по залез и често казано, усещането беше адски лично и много красиво.

Мъжка спалня и женска спалня...

Лагерът се състоеше от три палатки – женска и мъжка спалня и палатка за вечеря. Плюс още една мъничка палатчица, в която имаше дървен сандък с клекало и която служеше за тоалетна. Тунизийците явно много държат на туризма, който щади природните дадености. Разбрахме, че след подобни лагери, минават проверки и мястото трябва да изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал тук. И наистина, тръгвайки на сутринта, зад нас дори не беше останала и пепелта от огньовете.

Посрещане със свирач и разхладителни напитки

Залезът в пустинята е забележителен сам по себе си, но домакините се бяха постарали да ни осигурят и други страхотни усещания – като свирача, който ни посреща и по-късно акомпанира на вечерята ни, пътеките между палатките, маркирани със запалени свещи, огньовете от палмови листа, на които в глинени гърнета приготвиха вечерята и опекоха питки.

По залез

Just follow

Романтиката беше обезпокоена само от една блиц атака от комари, които ни връхлетяха за около 3 минути, изпохапаха ни брутално и си тръгнаха доволни, както и донякъде от финия като брашно пясък, който влиза навсякъде, във всяко непокрито място от тялото, носен от лекия хладен нощен вятър. Спасението е единствено в номадските одежди, а за мое голямо съжаление спасение за чашата ми с чудесно тунизийско вино нямаше. Тя се пълнеше за секунди с пясък, та се наложи да пием направо от бутилките.

A happy traveler: моя милост :)

Кулминацията на вечерта обаче беше, когато вече добре хапнали и пийнали, насядохме около огъня с нашите домакини. Те ни пяха неразбираеми песни, акомпанирайки с една празна туба. Някои от нас пък, им пяха „Стани, стани страна огромная“, но защо..убийте ме - не знам. За всеки случай падна голям смях.

Who the f.ck e Тодор Трайчев...

Не знам кой е, но определено ме накара да се посмея хубавичко днес, а смехът е полезен. Браво, Тоше. За какво иде реч:
Едно време в Слънчев бряг имаше Вариете. И сега го има де, но не съм много сигурна дали нещо се случва в него. На Златни пък в Гранд Хотел Казино Интернационал има вариететна програма. Но като цяло този тип забавление отмря. Отмряха и програмите от естраден тип в курортите. Само тук-там в малките морски градчета още има певачи и певачки, които редят евъргрийни и стари шлагери...И останаха само фолклорните програми като основно забавление за туристите.
Скука.
Да, ама не! Един и-меил днес промени представата ми за нещата. Шоуто е живо. И нека купонът продължи! Enjoy.

Меилът.

Приложение 1

Борн ин Бългерия, Тексас стайл, леко клонящо към педофилска поза стайл...
"Нови албуми: Моя страна, моя България, Слънчице, Карнавал, Господ ни е забелязал, US Pop& Country Made in Bulgaria....WTF?????????

Кво...?

От малки трябва да знаят що е то патриотизъм в тексаски стил.

Сайтът.

Давай, каубой!

Българското лого като символ на тоталната ни некадърност

Всички знаем колко е важен брандингът в днешно време и какви чудеса може да направи. Логото на една компания може да означава толкова много за толкова много хора, че с години да остане непроменено, тъй като се е превърнало в символ на нещо – на качество, на сигурност, на доверие, на статус...

И все пак в повечето случаи логата периодично се сменят, подобряват, ъпгрейдват, осъвременяват и прочее синоними. Промяната е хубаво нещо. Особено по време на криза, защото дава шанс да яхнеш вълната на бурните процеси, на пазарните размествания, на пренареждането на пластовете и да я впрегнеш да работи в твоя полза.

Това със сигурност важи с пълна сила за брандинга на туристическите дестинации. Туристическото предлагане е една голяма променлива, защото:

1. при дестинациите има ясно изразена мода и като всяка друга мода, тя е изключително податлива на формиране, чрез маркетинг и реклама;

   например – основните туристически потоци в Европа – германци, британци, скандинавци, французи – от години се движат организирано и вълнообразно през Испания, Кипър, Гърция, а сега към Турция.

2. даденостите на една дестинация – база, атракции, събития - постоянно се променят и това трябва да бъде отразено;

   примерно: родният Слънчев бряг до преди 7-8 години се рекламираше като курорт за семеен туризъм, но в последствие с унищожението на зелените площи и нарояването на дискотеки и плажни партита, се превърна в младежка, алкохолна дестинация;

3. в рамките на една държава може да има няколко туристически продукта, които също следват някакъв жизнен цикъл и мода и имат нужда от освежаване.

Пример за последното е Египет, които съвсем наскоро анонсираха новото си лого. То е ярко синьо на бял фон и говори за кристално чистите сини води на морето и белия пясък на плажовете. Под него обаче слоганът е Where it all begins, което все пак напомня за това, че Египет е люлка на цивилизаците. Старото лого на Египет беше кафяво като пустинята, а символът на него директно асоциира с бог Ра. Египет иска да излезе от имиджа си на страна за културен туризъм и да разшири туристическия бизнес в страната отвъд пирамидите и древните руини – към ваканционния туризъм. Оказва се, че египетските плажове не са познати на огромна част от туристите по света, които свързват Египет единствено с пирамидите. С новото лого обаче, което е част от изключително скъпа и агресивна цялостна рекламна кампания на страната, това ще се промени.

За последните 11 години пък Гърция е сменила цели 8 лога. Логото на Хърватска пък е признато за едно от най-добрите и ефективни лога в света.

Примери могат да се дадат още много. Но всичко това е само контекст за един голям въпрос:

Кога бе д'еба ще смените тази архаична баница/детска мацаница/краве лайно/каквото-там-е, което за зла участ представлява българското лого и за създаването на което бяха похарчени има няма 200 бона европейски пари?

Тъпото лого неофициално беше отхвърлено, още след като беше избрано и платено през 2004 и оттогава периодично се говори за ново и нов брандинг въобще...И така шест години...Но рпез тия 6 години "розата" се мъдри на всички материали за България. Е, няма такова нещо! Да се направи една читава рисунка се оказва най-трудоемкото, сложно и скъпо нещо на света. Еми, докато е така големите туристически потоци съвсем заслужено ще ги гледаме само в самолетите, които прелитат над нас на път към Турция и Гърция.

Чудесен ден за лов на совиньон блан

Топлото време безспорно изостря много апетити, но в случая бих искала да наблегна на апетита си за хубаво бяло вино. Подчертавам – хубаво! Вече има много изби и голям избор, но хубавите вина на добра цена не са чак толкова често срещано явление. Обявявам, че хитът на сезона ще бъде този чудесен, лек и вдъхновяващ сорт, наречен совиньон блан.


Защо?
По-няколко причини. Първата е, че шардонето ни е дошло до гуша. Второ – българските сортове като мускат и мискет са приятни, но за жалост им лиспсва тази свежест и изтънченост. С траминерите почти никоя изба не се справя добре. Совиньон блан обаче вече се отглежда и бутилира от няколко години, така че родните производители, макар и не съвсем опитни, вече не са и съвсем голи и боси. Освен това, някои от тях много успешно го купажират с други сортове и се получават крайно приятни резултати.

Най-хубавото нещо, което може да ви се случи, е да си купите совиньон блан от Нова Зеландия или Австралия.

Сортът векове наред е бил твърде френски и французите си мислели за голяма работа, че боравят с него така добре. Всичко това обаче приключило преди двадесетина години, когато започнали да произвеждат совиньон блан по крайбрежието на споменатите Нова Зеландия и Австралия. Това е нещо съвсем, съвсем друго и неслучайно подлуди света преди няколко години. Опитай Cloudy Bay и си кажи...егати!, може само да бъде коментарът ми за това вино. Докато френският совиньон блан е свеж, но доста минерален, този е много по-ароматен и мек.

У нас новозеландският шедьовър се продава отскоро за болезнената сума от около 50 лв. Малко по-евтини (към 40 лв) австралийски и новозеландски совиньони блан също се намират у нас. Това, разбира се, влиза в графата мноооооооооооооого специални случаи и то ако някой друг черпи.

Какво достъпно има на нашия пазар. Моите фаворити:

На първо място две винарни от Русе. Много горещо препоръчвам да си намерите совиньон блан&шардоне от серията Пристис Елегант на Винпром Русе. Много добро, както и цялата серия Пристис между другото, при това на доста поносима цена – под 10 лева в магазините.

Другата находка е от по-виок клас – около 22-23 лева, но пък си струва. Совиньон блан 2008 на Винарска къща Levent Русе е може би най-приятният български представител на сорта в средно високия клас.

Няма да сгрешите ако заложите и на совиньон блан на Санта Сара (15-16 лв) или на купажа от совиньон блан и шардоне от серията Black C. на същата изба (12 лв).

Още хубави винца:

Тера Тангра е една сравнително нова изба, която обаче успява да създаде много хубави вина. Червеното ROTO, което пуснаха преди 3-4 години в много много лимитирани количества, определено беше най-доброто българско вино, което някога съм опитвала и заслужено спечели Вино на годината.

Вината им със совиньон блан си заслужават, защото:
Първо, единото е купаж със сорта семийон, който е адски приятен, но у нас се отглежда в много малки количества, така че тази комбинация в България е рядка и си струва петнайсетте лева. Същото вино, но и с добавено шардоне и по-евтин -8-9 лв, (но съвсем не лош) вариант Тера Тангра имат и от серията ТТ, но тук характерът на сорта вече малко се губи сред другите.
Второ, Ятрус Совиньон блан 2008 (23 лв) е наистина много хубаво вино.

Совиньон бланът на Миролио (17 лв) не е никак зле, но въпреки това, бих избрала едно друго вино на Миролио – Blanc de Noir (15 лв) е адски свежо вино, което би паснало на всеки, нищо, че няма общо със совиньон блан.

Накрая :
Les Amandiers Шардоне и Совиньон Блан 2008 на Катаржина. Нямах удоволствието да се докопам до него на Винария, за разлика от всички други споменати вина (предприех специален совиньон блан тур), но с тази цена от 30 лв да има късмета да не си струва!!!

Най-широко разпространеният и достъпен избор все пак си остава Катаржина с нейния Мезек Уайт Сойл – Совиньон Блан&Пино Гри (8-9 лв). Както се случва с всички вина у нас, които добият малко повече популярност, реколтите от година на година стават все по-зле.

По моето скромно мнение на непрофесионалист, но пък на претенциозна пияница, Совиньон Блан&Пино Гри 2008 е по-зле от 2007, което пък присъстваше обилно в ежедневието ми миналото лято. За щастие изборът тази година на производители и вина от този сорт е по-голям и предполагам, че тази тенденция ще се запази. Ура!

Защо изброих първите - първи, а последните – последни?

Ами защото совиньон блан е сорт, който обича по-хладни региони с варовити почви, зрее по-рано и не се нуждае от много топлина. По тази причина най-доброто място у нас за отглеждането му е Дунавската равнина, от къде идва грозето за вината на двете русенски винарни, а и за Санта Сара, макар и самата винарна да се намира доста на Изток, в Бургаски регион. Гроздето за останалите идва от Тракийска низина, което съвсем не значи, че е лошо, но другото просто си е по на място.

Не забравяйте!
Да го пиете охладено, но не ледено – 12-14 градуса е идеалната температура. Да го комбинирате със средиземноморска кухня, но и със салати, сирена, риба и особено пушена сьомга, паста и сметанови сосове, пиле. Да го пиете на вечеря, но и следобед, на обед и въобще няма да сбъркате ако си ударите една чашка на закуска с палачинките.

P.S. Ще се радвам да споделите и вие, на какво хубаво от сорта сте попадали.

Няколко места, където сервират домашния ви любимец за вечеря (I част)

Говорим ли за храна, всичко е относително. Ако за някои хора определени животни са сладки и верни приятели, то за други те са деликатес. Когато пътувате, по-правилният подход е да отворите съзнанието за храната. Никога не се знае в какво може да се влюбите...

1. Южна Корея: Супа „Bosintang“ а.к.а супа от куче

Кучешкото месо е основна съставка в южно корейската супа Bosintang, която е много харесвана от всички там. И е скъпа - струва около 10 долара порцията. Приготвя се от варени парчета кучешко месо (по-слабите и жилави породи се считат за по-вкусни), подправки като зелен лук, праз, джинджифил, чесън, стръкове от растението таро и перила – билка от семейството на ментата, която помага за неутрализирането на отвратителната интензивна миризма на сготвено куче, по дяволите...

Трябва да се каже, че супата съвсем не е известна с кулинарните си качества. Казват, че кучешкото е слоесто месо, което мирише силно. Цени се обаче заради медицинските си свойства - през лятото подпомагало охладителната система на тялото, а като цяло подобрявало мъжката потентност. Това в името на фалоса, какво ли не правят, ще ти изядат приятелчето даже...Не знам, не знам...Всъщност от 1984 г. консумацията на кучешко в Южна Корея е забранено, но ако си мислите, че някой спазва закона, жестоко се лъжете. Ето нещо сходно между българи и корейци.

2.Япония: Basashi (Конско)

Япония е популярна с предизвикателната си кухня и басаши не е изключение. Ястието съдържа конско месо, сервирано сурово като сашими със семпъл соев сос отстрани. Басаши се приготвя из цялата страна, но особено популярно е в градовете Матсумото и Кумамато, където твърдят че се отглеждат най-добрите коне за хапване...Божееееее...

Конското месо го описват като сладникаво, гладко и дори леко кремообразно. За това не се изненадайте, че местни компании са създали и басаши сладолед, който се продава със замразени парчета месо...Жива да не бях!

3. Китай: Супа от змии

Въпреки че супата от змии е традиционно ястие в цял Китай, най-добрата версия на деликатеса се намира на улица Куеилин в Хонг Конг. Тази улица е известна с изключително прясното змийско месо – влечугите са още живи, когато им ги доставят. Феновете на супата са особено многобройни на улицата между ноември и април, когато кантонците смятат, че консумацията на змийска супа е нещо крайно необходимо. В тяхната култура тази супа е съществена за осигуряването на „вътрешна топлина, която остава с теб дълго след като погълнеш супата“. Казват,ч е въпросната вътрешна топлина пази от студения зимен въздух и болестите. Змиите са толкова популярни през зимните месеци, че ежегодно в Хонг Конг са доставяни над 200 000 живи влечуги и още много тонове замразено змийско месо.

4. Камбоджа: Пържени тарантули

Тези “малки“ приятелчета ги хапват из цяла Камбоджа, но най-вкусни са на пазара Сукон - не случайно той се е превърнал в задължително място за туристите, но и местните идват специално до Сукон заради тарантулите. За този вид снак се използва определен вид тарантула, наречена а-пинг - доста едра разновидност.

Приготвят се като се пържат цели на тиган – с краката, зъбите и всичко. Добавя се само щипка сол и чесън на прах. Почитателите казват, че гадините имат чудесен натурален вкус, а консистенцията им – хрупкава отвън и лепкава отвътре, е уникална и много вкусна.

5. Филипини: Балут (Патешки зародиш)

Ето това е нещо, което би ме накарало да повърна наистина. Балут е ястие популярно в цяла Азия, но във Филипините е особено на почит. По същество това са варени,оплодени пачи яйца, с оформен вече зародиш в тях. Яйцата се варят около 15 дни след като са били снесени и само няколко дни преди ембриона да се излюпи. После се заравят в пясък, за да се запази топлината им и се сервират топли. Особено популярни са като мезе и в нощните заведения из Камбоджа, не само защото някои ги намират вкусни, но и защото, казват, са мощен афродизиак и подобряват мъжката потентност...Отново. Вече започвам крайно да не се кефя на начините да държим героя в изправност! Хмммм...

Още гадости очаквайте съвсем скоро. Съвсем не сте видели най-доброто.

Парад и зелена бира за св. Патрик

Не си падам особено по традиционните неща. В това число и традиционните празници. Ако и да са били някога нещо друго, днес празниците са само повод да не работим, да преядем и препием. И точно като такива ги възприемам. Ето защо хич не ми дреме и дали е хубаво или лошо, че напоследък се обръща внимание на едни „нови“ и нямащи нищо общо с православието и България празници от рода на св. Валентин и денят на св. Патрик. Какво като нямат, светът е глобален. А някои празници са забавни.

Ако можех да избирам къде да прекарам днешния ден, щях да избера 5 авеню в Ню Йорк. Защото днес там се провежда Парадът за деня на свети Патрик.
За Патрик не се знае твърде много - бил келтско-британски християнски мисионер, живял през 5-ти век. Като тийнейджър е отвлечен от ирландски нашественици, които го държали в плен 6 години и през което време младежът вместо алкохола и жените открил вярата. Историята разказва, че именно вярата му помогнала да избяга. Патрик чул божествен глас, който му казал, че е време да се чупи от там. Да, но не. Едва завърнал се в родния Уелс, той получил ново просветление, че трябва да се върне на острова. Първо обаче се изучил за свещеник, след което се върнал в Ирландия да проповядва и покръства варварите. Освен за покръстването на много келти, Свети Патрик е отговорен и за адаптирането на келтските ритуали към християнските такива, което направило новата религия много по-лесна за възприемане от ирландците. Въобще, умно момче.

За Патрик се носят и много легенди, тъй като ирландците просто си умират да си разказват измишльотини. Една от тях е, че прогонил змиите от Ирландия с една тояга.
Една от хубавите страни на този празник е, че на него ограниченията на постите не важат и ирландците се чувстват задължени да се направят на нищо и половина. Яде се и традиционно ирландско ястие, което включва бекон и зеле.


Тъй като ирландците в Америка са доста, празникът е на особена почит и там и както можете да се сетите преминава по ирландски – с много музика и танци и масово напиване. Традицията на Парада за св. Партик тръгва именно от САЩ. Първият такъв се е провел през далечната 1762 г., организиран от ирландци на служба в британската армия. Те провеждат марш в центъра на Ню Йорк. Вдъхновени от събитието, ирландците в САЩ създали общности, т.нар. „Irish Aid”, които да запазят и възстановят ирландските традиции и така парадът станал ежегоден.

В Чикаго на св. Патрик боядисват реката в зелено

Доста време трябвало на ирландците да бъдат приети от американското общество въобще. Те са осмивани от вестниците като „група пияни маймуни“ (Що ли?:), освен това са били и сред най-бедните в САЩ. Но с времето, най-вече заради числеността си, ирландците започват да трупат политическо влияние и да печелят уважение. Това се отнася и за Парада им. В края на 40-те години, в него се включва дори президентът Хари Труман, което дава политическо признание на ирландската общност.


В последните 20 години парадът на Свети Патрик е един от най-забавните и весели празници в САЩ, а поне за един ден Ню Йорк става най-зелената столицата в света. Празникът събира над 200 000 души. Участниците носят зелени дрехи и шалчета - цвета на пролетта и на Ирландия, както и стилизирана детелина или малко ирландско знаменце.

Голям парад се вихри и в Дъблин и в още поне 70 ирландски града, както и на много места в Европа. В парадното шествие в ирландската столица вземат участие около 3000 актьори, музиканти и танцьори.

Денят на Свети Патрик е празник и на ирландската бира, но на този ден се пие специална зелена бира. В някои пъбове има и традиция всеки, който е изпил четири пинти бира и повече, да получи награда традиционна зелена ирландска шапка с лист детелина. Затова много хора по света завършват деня, търкаляйки се в пъбове и в канавки.

В София някои айриш пъбове също ще отбележат празника. Във Фланаганс в Радисън например ще има специални цени, както и танцьори на традиционни ирландски танци. В Айриш харп също ще има танци и подаръци-сувенири. В "Дъ фокс енд хаунд може да се спечели вече споменатата оригинална шапка, а в Джей Джей Мърфи можете да опитате и зелената бира, но чак в петък (19 март).

Снимки: nycstpatricksparade.org

Да обиколиш света за 5 дни

Напълно е възможно. Достатъчно е да през тези пет дни да сте в Берлин и да посетите най-голямото туристическо изложение в Европа – ITB Berlin. Например днес, защото днес се открива това чудовищно събитие.
Някога минавали ли сте през нашето голямо туристическо изложение Ваканция в НДК? Тазгодишното издание беше преди броени дни. Е, нищо общо няма. Пред ITB Ваканция изглежда, миниатюрна, мегаскучна и адски мизерна.
Прекрачвайки прага на изложбения център Messe Berlin, първото усещане на човек е тотално изумление, почти граничещо с шок. В 26-те огромни зали на комплекса с обща площ 160 000 кв.м. е събрана цялата световната туристическа индустрия. Става дума за над 11 000 участници от 187 страни, както и за над 180 000 посетители и близо 8000 журналисти.

ITB e един "малък" модел на света, който среща всички раси, култури, обичаи, звуци, картини, дори и от най-закътаните краища на планетата. Всяко едно пътуване мечта, дори това, за което все още не сте си мечтали, може да бъде открито зад някой от щандовете.

Интерактивният мини-щанд на Босна и Херциговина бе награден преди 2 години

Тук човек може да открие държави, острови и градове, за които никога не е чувал през живота си, да изяде безобразно количество вурстове, да види щандове-шедьоври, да чуе поне 50 различни езика, да се загуби неколкократно. Поне на мене ми се случи всичко това, когато имах удоволствието да бъда там преди време.

Изложбеният комплекс е толкова голям, че пет дни не ми стигнаха, за да разгледам всичко.
Толкова голям, че да стигнеш от единия до другия му край отнема около час. Толкова голям, че организаторите осигуряват шатъл автобуси, които се движат между конгресния център, пресцентъра и изложбените зали.

Тъй като с криза и без криза изложбената площ е винаги заета на 100%, организаторите поощряват участниците да развихрят въображението си и да заложат на ефективен дизайн, който да усвоява пространството и по вертикала.

Дизайнът на някои щандове е изумителен като например гигантската топка - модел на земното кълбо на „Emirates Airlines".

Глобусът на „Emirates Airlines"

"Щандът" на авиокомпанията от Дубай е огромен, въртящ се около оста си глобус, в който са обособени няколко луксозни стаи, в които чрез фототапети е пресъздадена различна панорама – пустинна, планинска, морска.

В последните години модните тенденции са няколко – щандове, наподобяващи кафенета (дори барове със завиден асортимент от напитки, които са най-посещавани), щандове тип помещения (например хотелски стаи или апартаменти с характерна за региона архитектура и интериор), предлагащи уютна, почти домашна обстановка, както и щандове, пресъздаващи типични за дадената страна забележителности или природни дадености (амфитеатри, пирамиди, плажове и др.). Разбира се, има и такива, които привличаха погледите просто с перфектен дизайн и съчетание на материали, цветове, форми и високи технологии. Тази година тенденцията е към изграждане на двуетажни щандове.

Сега представете си, че всички тези участници си имат атракционни програми. И те имат. Само за няколко часа може да чуете музика и песни, да видите невероятни танци, костюми, изпълнения и какво ли още не от всички краища на света, да опитате десетки видове кухня и национални напитки и в крайна сметка да си тръгнете преяли, пияни или зашеметени от твърде много цветове и информация.

Румънският щанд-кафе

Всяка година изложението има страна -партньор и тази година това е Турция. Турското присъствие и реклама обикновено е изключително активно, но тази година повече от всякога. За наше огромно нещастие българското щандче винаги е притиснато между огромните щандища на Турция и Гърция, но пък да се надяваме, че докато тълпите се трупат на турския, ще хвърлят един поглед и на нашия. Ех, ех...

Една от големите атракции на нашия щанд тази година е болид от Формула 3, с които община Варна рекламира предстоящия през лятото кръг от състезанието, който за първи път ще се проведе в България.

Tова, което се случва и дискутира на ITB e адски показателно за всичко, което се случва и предстои да се случи в световната туристическа индустрия. Фактите: Има забележителен ръст в участието на компании от сегмента на луксозния туризъм, но едновременно с това и от лоу кост сегмента – и в настаняването и в превозите. Разрастват се секторите за образование, обучение и работа в туризма, технологиите и гей пътуванията. Нови участници има и при компаниите, предлагащи круизи. Приключенският туризъм пък осезаемо започва да излиза от амплоато си на нишов туризъм. Държави като Габон, Бенин, Сенегал, Еквадор и Египет залагат на него. Съществено увеличение има на участниците от Африка (двете африкански зали са фул макс) и Азия, особено от Централна и вътрешна Азия (Казахстан, Киргизстан, Монголия, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), за които е отделена цяла зала. Прелива и залата на Индия.

За първи път в конферентната програма ще има и панел, посветен на мобилните туристически услуги, които добиват все по-голяма популярност. Интересни теми в програмата са духовният туризъм и туризмът за хора с нарушена мобилност (инвалиди).

Форумът PhoCusWright@ITB, посветен на технологиите в туризма, тази година е с тежък акцент върху социалните мрежи и блоговете. За първи път тази година ще има и ITB Berlin Media Summit, на който ще се дискутират въпроси, касаещи бъдещето на комуникациите в туристическата индустрия. Ще бъде зададен големият въпрос: Дали блоговете, Фейсбук и другите социални мрежи изместват традиционните туристически медии и публикации. Изводите от всичко това и отговорът на въпроса на къде върви световният туризъм, смятам, че са повече от ясни:)