Един градски турист в пустинята: Нощ в Сахара

Ден IV

Случайни срещи в Сахара

Сахара в Тунис започва от град Дуз, който наричат именно вратата към пустинята. Деня чакахме с нетърпение, защото в него беше гвоздеят на програмата – разходка с камили и нощувка насред пустинята в истински берберски палатки.

Един градски турист на едно твърде равно място...

Пътят между Тузьор и Дуз минава през соленото езеро Шот ал Джарид. Толкова обширно и равно, през по-голямата част от годината то представлява напукана, покрита със сол повърхност, а когато не е пресъхнало има около педя вода. Естествено от него се добива сол, която е струпана на купчини около пътя, а покрай тях на няколко места срещаме и шантави скулптури от сол – например камили с ездачи.

Скулптура от сол на Шот ал Джарид

Толкова е равно и горещо, че пътят отпред се разтапя в хоризонта, самият хоризонт също се разтапя и колкото и да отказвам да повярвам, това, което виждам в далечината над плитката вода, наистина е мираж. Първият в живота ми.

Най-сигурният начин да провериш наистина ли съществува това, което виждаш или е мираж, е да го снимаш

От Дуз тръгват сафаритата и керваните от камили – атракция за туристите, които след по-дълга или по-кратка разходка отвеждат смелчаците към лагерите. В повечето случаи се нощува в постоянни палаткови лагери, които никак не са палаткови, а всъщност са си по-близо до туристически комплекси. Един от тях разполага дори с басейн.

В нашата програма обаче нощувката е в истински берберски палатки, които не са ни повече, ни по-малко от груби тъкани платнища, закрепени с пръти. Преди това чудесно изживяване обаче спираме в центъра на Дуз, за да разгледаме пазарчето. Тук търговията преминава с изключително личен контакт - за всеки търговец сме „my friend“, а всеки втори дюкян крие „съкровища“ и е кръстен на Малкия принц. Дълго размишлявахме върху този факт, но не стигнахме съвсем до обяснение.


Още преди да бъде открит за туристите, преди години Дуз е бил точката, където всеки четвъртък номадите се събирали от различни части на пустинята и търгували със стоки – камили, коне, минерали, вълнени одеяла, седла и сребърна бижутерия. Тук са се извършвали и сватбените церемонии и много други ритуали. Съвременните търговци тук, наследници на номадите, са свръх общителни полуполиглоти и няма да ви оставят на мира, докато не разберат откъде сте, как се казвате и т.н. Това, че не могат да ви заговорят на родния български, почти наранява честта им, но пък мнозина подхващат на руски.

Да яздиш камила всъщност не ми се стори най-якото изживяване на света. Първо, за да я възседнеш, трябва да си непривично много разкрачен, защото, бога ми, големички са тия животни. После се чувстваш като бебе, което е седяло с няколко номера по-голяма пелена, отколкото трябва.

Второ, това камилите са доста нахални животни и се налагаше да съм нащрек, защото тъпата камила зад мене постоянно се буташе и чешеше в моята (иначе съвсем не тъпа камила), която от своя страна неколкократно се опита да захапе досадницата, но вместо това за малко да захапе крака ми!

Така че в края на едночасовата езда всъщност изпитах повече облекчение, отколкото друго.
Стигнахме до лагера по залез и често казано, усещането беше адски лично и много красиво.

Мъжка спалня и женска спалня...

Лагерът се състоеше от три палатки – женска и мъжка спалня и палатка за вечеря. Плюс още една мъничка палатчица, в която имаше дървен сандък с клекало и която служеше за тоалетна. Тунизийците явно много държат на туризма, който щади природните дадености. Разбрахме, че след подобни лагери, минават проверки и мястото трябва да изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал тук. И наистина, тръгвайки на сутринта, зад нас дори не беше останала и пепелта от огньовете.

Посрещане със свирач и разхладителни напитки

Залезът в пустинята е забележителен сам по себе си, но домакините се бяха постарали да ни осигурят и други страхотни усещания – като свирача, който ни посреща и по-късно акомпанира на вечерята ни, пътеките между палатките, маркирани със запалени свещи, огньовете от палмови листа, на които в глинени гърнета приготвиха вечерята и опекоха питки.

По залез

Just follow

Романтиката беше обезпокоена само от една блиц атака от комари, които ни връхлетяха за около 3 минути, изпохапаха ни брутално и си тръгнаха доволни, както и донякъде от финия като брашно пясък, който влиза навсякъде, във всяко непокрито място от тялото, носен от лекия хладен нощен вятър. Спасението е единствено в номадските одежди, а за мое голямо съжаление спасение за чашата ми с чудесно тунизийско вино нямаше. Тя се пълнеше за секунди с пясък, та се наложи да пием направо от бутилките.

A happy traveler: моя милост :)

Кулминацията на вечерта обаче беше, когато вече добре хапнали и пийнали, насядохме около огъня с нашите домакини. Те ни пяха неразбираеми песни, акомпанирайки с една празна туба. Някои от нас пък, им пяха „Стани, стани страна огромная“, но защо..убийте ме - не знам. За всеки случай падна голям смях.