Високо вдигнати бодли. Ресторанти Кактус

Когато един ресторант е собственост на готвач и то на добър готвач, това определено има значение. В един такъв ресторант има много по-голям шанс акцентът да е върху качествените продукти и кухня, обслужването и доброто съотношение цена/качество, а не върху чисто маркетинговия подход на излъскания интериор, безумните цени и скапания сервиз.
Става дума за ресторант Кактус и неговия собственик Иван Манчев, един от добрите готвачи у нас.

Предполагам, че ресторантът на ъгъла на Солунска и Христо Белчев е добре познат на тези, които обичат да се хранят навън. Новият Кактус пък отвори врати в края на миналата година в кв.Лозенец, на ул. Милин камък и, макар че предлага същото меню, хубавото е, че ястията са точно толкова добри колкото и в първия ресторант. Тоест може да говорим за стандарт. Нещо, което не се удава на много вериги.


Подобно на добрите ресторанти в Европа менюто на Кактус е кратко, но много добре издържано. А това е нещо, което на мен лично ми липсва в огромна част от ресторантите. Като видя меню с обем колкото отбраните произведения на Вазов и просто ми прилошава. В света на ресторантьорството количеството не е гаранция за качество.

Винената листа е на много добро ниво, както и обслужването. Цените са може би малко над средните и порциите не са огромни, но пък стигат, за да се нахрани човек, а петте лева отгоре за обяд според мен се компенсират от качеството на храната.
Кухнята е европейска – има както френски, така и немски и австрийски специалитети, прясна паста (различна всеки ден), риба, а любимото ми е патицата Теряки с оризови спагети. Вкусно. Телешките стекове също са добре приготвени.
За най-месоядните има и барбекю, а добри новини за най-немесоядните е вегетарианското меню, което е точно толкова изискано, колкото и основното.

Разликата с други ресторанти всъщност не е толкова в менюто или в продуктите, колкото в авторските и леко гурме елементи, гарнитури и сосове. Ако сос от смокини, чипс от праз или билков дресинг ви звучат твърде екзотично, може би това не е вашето място.
Менюто можете да разгледате тук.

Хубавото на ресторантите Кактус е, че са активни – обедни менюта, сезонни менюта, неделни брънчове. Нещо се случва. И това е чудесно, защото еднообразието може да убие и ресторанта с най-добрата храна.


В новия Кактус особено очарователна и грабваща е атмосферата.
Старият никак не е малък като капацитет и има няколко обособени помещения, но човек остава с леко чувство на хаос и нееднородност.
Новият обаче е нещо съвсем различно като концепция. Той разполага с едва десетина маси и малки сепарета, които осигуряват прайвъси, благодарение на вградени над тях високи табли. Стилът е хм...един вид ”стар градски”. Интериорът , изцяло с мебели от 20те и 30те години и то автентични, е напълно очарователен. Цялостното усещане е сякаш си във френско бистро някъде много назад във времето
Към момента обаче голямото предимство на стария е, че си има градина.
И въобще, който и от двата да изберете, няма да сбъркате.
.
.