вторник, 4 май 2010 г.

На революционен поход в Копривщица

Мястото е Копривщица – runaway destination за уикенда.
Хотелът е Шулеви къщи – много кипро местенце в центъра на градчето, с широки стаи, красива градина със закрита част, камина и люлка.


В двора на Шулеви къщи
Снимки: Нервната акула и Findley


Изнеревени сме след дълго чакане да ни настанят, а обстановката е утежнена от факт, който ни е убегнал: петък надвечер в центъра на Копривщица се провежда генерална репетиция по повод нам-си-колко години от Априлското въстание, което ще се празнува след ден.
Местната даскалица възторжено рецитира на микрофона:
- Цялата дружина се втурва към заптиетата и започват люта схватка...Айде деца, втурвайте се. А вие другите там - млъкнете веднага, ще ви изгоня! ...Бенковски се бие с четирима едновременно, битката е неравна, но той успява да се измъкне леко ранен...Казвам ти,ако не спреш веднага ти взимам ролята!
- Не мога да повярвам..Защо трябва да огласят цялото село? Да репетират без микрофон!!! - продължавам да беснея аз, докато Нервната акула щрака като бясна с новия си апарат всичко, което може да се побере в обектива!

Цветни фасади

До Копривщица дойдохме с автобус. Единствената линия от София се държи от добилата печална известност фирма Клюнчев – онези, които незаконно организираха екскурзията до Охрид, когато потъна туристическото корабче. Защо не им е отнет лицензът, не мога да ви кажа.
Автобусите на Клюнчев до Копривщица изглеждат, движат се и се държат като междуселски бракми. Стоте километра до китното градче се взимат за 2 часа и половина. Мръсно е, климатик няма, та дори първите по-топли майски дни могат да ви създадат сериозен дискомфорт вътре, а за летните жеги не смея да мисля.
С две думи – ако искате да пътувате до Копривщица и нямате личен превоз – по-добре вземете влака!

Старото училище

Копривщица, дори за тия като мене с нулева слабост към патриотичните изблици, е едно доста симпатично градче – с уникалните копривщенски къщи, природа, тишина (когато даскалицата не рецитира), реката, която минава по цялата дължина на селището...Чаровно и спокойно място, идеално за почивка. Прекарахме си времето във фоторазходки по калдъръмените улички, въргаляне в тревата, ядене и пиене.

По уличките

И сега...Точно по отношение на последното Копривщица има голям проблем. За наше съжаление ресторантът в Шулеви къщи не работеше, а ние избрахме хотела точно заради ресторанта. Комплексът е собственост на хората, които притежават и ресторант Вишните в Лозенец, София - един много малък и много чудесен ресторант и решихме, че можем да разчитаме на добра кухня и тук.
Но уви...При това положение трябваше да излезем в джунглата!

Малките свирачи

„Модерни“ заведения от какъвто и да е тип (нощни, дневни, за хранене) тук няма. Изборът е между кръчми/механи в стар стил и ресторанти в по нов, разбирайте деветдесетарски шик.
ОК, не искам да се държа като сноб, все пак говорим за малко градче в Средна гора. Е да де, ама това градче е туристическа дестинация от десетилетия. И от десетилетия някои неща там не са се променили.

Настанени сме най-после, навън притъмнява и сядаме в първото по-нормално заведение, което виждаме : Бирария Старият бор – от по „съвременните“. Мястото е безлично, а кухнята е като навсякъде другаде. Тук храната просто е една и съща – балкански манджи, скара, салати. Час по-късно заведението е все така празно и решаваме да се преместим. Тук..там... накрая цъфваме в местния балкантуристки ресторант – огромна къща в копривщенски стил.


Фоайето на първия етаж е покрито с фаянсови плочки, на възраст поне 40 години. Едни такива кафеникави и издължени - има същите в банята на баба ми. Тоалетната тук е най-лошото нещо, което може да ви се случи в Копривщица, защото, както разбрах, много миролюбиво място, никаква престъпност няма. До тоалетната на очукана маса седят няколко рула тоалетна хартия и хартиена табелка, на която с химикал е надраскано 30 ст.
Не предчувстваме нищо добро, но понеже вече е късно, смело поемаме към втория етаж, където е самият ресторант...

Половин час по-късно сме в следната позиция: певач и певачка и, разбира се, непреценени децибели. Започнаха с Адреано Челентано, продължиха с гръцко, сръбско, чалга, нещо неизвестно, после Силвия Кацарова и т.н....Група испанци не издържат и си тръгват.
Ние консумираме мерло от Стамболово – най-доброто в менюто. Гади ми се от него ама го пия, не знам защо. Плато сирене с тебеширен вкус. Плато суджук с вкус на много лош салам. Претоплена пърленка.
Аз продължавам да съм бясна, а в Нервната акула ни следа от нервност...Притеснително.

На съседната маса седят червендалеста селскомутра от с разголени гърди и любовницата му с чалга прическа в стил малката парясница от Биг Брадър. Той пие водка, тя- Тъламор с Редбул. Ти да видиш! Когато певачите приключиха, той бутна пари на сервитьорката и помоли да привика оркестъра за още 2-3 парчета.
Нервната акула умря от яд, че не се е сетила първа!!!

На следващата вечер сме в същата позиция, но няколко левълс ъп! Ресторантът е част от тризвезден хотел – Бащината къща. Интериор и уют нулев, но е тихо и спокойно, музиката е приятна, сервитьорът е внимателен. Виното е пет класи отгоре и е хубаво. Сиренето е синьо, мезето е с пъти по-добро...
- Какво му трябва на човек? – казва Акулата.
Всъщност не много. Никаква снобария няма в случая, просто искам да ми сервират това, за което си плащаме прескъпо, а не най-евтиният боклук. Виното да е от грозде, сиренето да е от мляко, без значение синьо, жълто или бяло, а колбаса от месо.


Кафе-мини маркет

Та Копривщица трябва доста сериозно да поработи в това отношение ако иска да привлече нещо малко повече от ученически групи и нискобюджетни семейства. Няма лошо да идват и такива, разбира се. Но нека има разнообразие и добро предлагане. Местата за настаняване иначе са симпатични и предостатъчни – и като брой, и като качество. Остават ресторантите и менютата им.

Като цяло си прекарахме чудесно. Имаше и заря, и пазар с адски интересни боклуци, а копривщенци изглеждат мили и внимателни хора. И ще е чудесно ако някой ги понаучи как да предлагат нещо по-различно от балкантуризъм.

П.С. Само ме е яд, че не стигнахме до механа "Първа пушка"...
.
.

11 коментара:

  1. Анонимен4 май 2010 г., 21:20

    В малките балкански градчета има много какво да научат за туризма. Лошото е, че и да знаят как, не виждат смисъл, ако виждат смисъл на този етап не се виждат за кого да го правят, освен за собствено удовлетворение. Както и в случая потребителят е претенциозен "винен" патриот, когото дори доброто българско кебапче не може да впечатли, камо ли Бенковски. За много от почиващите в тези градчета може да се каже, че искат да са от групата " И белите могат да скачат", но обикновено се от пиянския туризъм и освен лочене, лапане, хвалене по телефона с опънато кутре, как са наели скапана къща в Балкана и накрая ядосано си тръгват оставяйки мръсотия, а често и цял потруш.
    Трябва разбира се да има продукт за истинския турист-трябва да има уют, трябва да има атмосферата на селския бит с дъха на природата и на живота на трудолюбивия българин, трябва на масата да има български специалитети, от които да си оближеш пръстите, ракийка от която да ти стане весело и любезен домакин на когото да благодариш, когато подаваш парите си, но...
    Помислете си български туристи какви са претенциите ви и дали не заслужавате пияния си домакин или стария Балкантурист, защото така усетих нещата аз, а иначе сте прави - много неща трябва та се променят.

    ОтговорИзтриване
  2. Откога само ракията е изконна българска напитка, а виното не е? И трябва да се правят компромиси, когато в кръчмите се сервират вина с цена по 30 лева, които в магазина са по 6, и с качество на такива? Няма ли хубави български вина?
    Откога хората трябва да чакат по час и половина за пържола, да им я забравят, и накрая да им я донесат след напомняне? Това се случи на испански турист.
    И откога трябва да си сноб, за да искаш тоалетната да не мирише от километри, килимът да е тупан поне веднъж през последните 10 години, а механите наистина да са механи, а не чалгаджийници?

    Има и приятни малки кръчмета, към също толкова уютни и кокетни къщи, но си личи кога нещата са правени с мерак, и кога некой бабаит е приватизирал местните Балкантуристки питиепродавници, за да ги изсмуква, без да направи нито лев инвестиция.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен4 май 2010 г., 23:00

    Почти цялата статия е пълна с истини. Бях 4 дни в Копривщица в началото на февруари тази година. Хотелчето - частно, малко, топло, стопаните - все едно ги няма. Но т. нар."места за хранене"... Авторът на статията е доста мек - това са си кръчми, някои - долнопробни. За тези четири дена се хранихме на различни места - ей така, за да видя има ли разлика. Няма - навсякъде ужасно скъпо (за сравнение - цената на водката в копривщенските кръчми е като на Слънчев бряг в силното време). И освен цените - храната, която "майсторите" готвачи могат да приготвят, е заемана от един и същи тефтер с рецепти. Но онова, което ми направи силно впечатление, е тишината, липсата на хора - никъде не срещнахме жив човек, дори в ресторантите. Бяхме си сами... И друго нещо - посетихме всичките възможни музеи, уредниците са хора отоворни, отзивчиви, но студуваха, както и ние из залите. А температурата навън беше минус 12. Както и вътре в музеите. Сега съм любопитен да вида Копривщица през пролетта - не че нещата в ресторантите ще се променят, а сигурно градчето си има свой чар и през другите сезони.

    ОтговорИзтриване
  4. Я да видим какво си заслужих:
    1. Цена от 75 лв за нощувка за стая с нулева добавена стойност. Чиста и приятна стая, но САМО СТАЯ. Няма дори закуска, няма нито едно от предимствата на който и да е хотел, ресторанта не работи...Това е къща за гости и една стая! И за тази доста височка цена, трябва да чакаме един час пияния домакин да дойде от някъде си и да ни настани...
    Как по-точно го заслужих, а?
    В интерес на истината, това че беше мотан го приех по-скоро с насмешка, но след доста гадно пътуване, да чакаш да те настанят, когато си плащаш добре, вече не е приемливо. Така не става. или пиеш или правиш бизнес. двете рядко вървят добре заедно
    2. Дали ще пия вино или ракия си е моя работа. Ако вида на напитката определя що за патриот си, то значи аз съм много повече от всеки ракиджия, защото България е един от първите винени региони в света. И не съм винен патриот.Когато мога пия чилийско, хохо.
    3.Значи заради моите "претенции" съм заслужила да ми предлагат мерло Стамболово за 5 лв чашата?? Знам доста скъпи ресторанти, където чаша разкошно вино е по-евтино. 5 лв струва цялата бутилка на Стамболово. И заслужих 100 грама от най-гадното сирене за 5 лв, по-малко от цената на килото? И сто грама гаден салам на цената на цяла щафета?
    4. Балкантуристът на тези цени няма как да съм го заслужила. Нито са го заслужили чуждестранните туристи, които водят там, защото тъпата кръчма има договор с туроператорите. Това значи сигурни клиенти и правото да сервираш каквото ти дойде. Нали?
    Тия туристи ядат същите тези боклуци. Е тва е по-лошото, славата ни ще носят.
    5. Вкусното българско кебапче вече го правят от соя. от години не съм яла истинско такова. Ако мноу те кефи, яж си го.
    6.Я си гледай работата и не ми казвай какво съм заслужила.Искам качествени продукти, защото плащам като за такива.Ти като не си претенциозен, консумирай си боклука и бъди щастлив и доволен.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен5 май 2010 г., 1:54

    ...няма да мине много време и по тези места ще се ходи като на Старосел-без да се очаква някой да ти предложи там подслон или годна за консумация храна.И хора няма да има -не че тези дето са останали имат човещина и любов в сърцата си.Жалко....Който го е страх за бъдещето.няма бъдеще.

    ОтговорИзтриване
  6. Всъщност до Старосел комплексчето не е лошо. Има хубаво вино, стаите са приятни, самия комплекс също. Когато го отвориха преди 3 години и хапването не беше лошо. При последното ми посещение обаче останах много разочарована от храната...:(

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен5 май 2010 г., 13:25

    Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  8. здравейте драга Анонимна, отгоравям ви с удоволствие. Мерси за комплимента, но: няма как да съм тъпа софиянка, защото не съм софиянка. в София в интерес на истината има адски много неща, които не харесвам. И няма да й ги спестя, обещавам. Съгласна съм с всичко по точките, които сте изброили. на 100%.Това, което критикувам в Копривщица (единствено) е храната в ресторантите. Скъпо, безлично и с лошо качество. Извинявайте ама трябва ли да си го премълчавам и защо? критиката, освен безпочвено плюене, може да бъде и градивна и точно с тази мисъл пиша. Едно е да премълчиш факта, че на баба ти манджата е безсолна, за да не я обидиш, но аз си плащам и си плащам прескъпо за един доста лош продукт. Правилно ли е това? Ако всички си мълчим и трайкаме, нещата няма как да се развиват, нали? И ех тази българщина...Тя включва ли да ти сервират най-лошите продукти с 1000% надценка? Вие така ли правите във вашия хотел? И ако правите, наистина ли очаквате хората да се върнат? Щом работите в бранша, значи много добре знаете с какви продукти се работи масово. Няма какво да се лъжем. но аз като клиент искам някакво качество за парите си. и това е мое право. и го казвам с най-добрите си намерения, защото ако намеря това качество, ще се върна. ако не го, няма, нищо, че природата е чудесна и т.н. Копривщица може и да е люлка на българщината, само че каквото се е случило там, се е случило преди 120 години. Аз обаче живея днес и искам днешните удобства и днешното качество. И ако не могат да ми го осигурят...Ами няма Бенковски да ме нахрани. Всъщност, ако ми сервираха храната от времето на Бенковски, сигурно щеше да е по-вкусно. Проблемът е доста комплексен. Имам огромното желание да подкрепям тези места, хора, местни икономики. Но все пак трябва да получавам нещо в замяна. не стари лаври, а истински хубав продукт на тяхното желание да бъда там. А не на желанието им да ми вземат парите и да ме прецакат.

    П.С. Наистина ме домързя да сметна колко години от Априлското въстание празнуваме. Можех, разбира се. Ама пък става дума за стил на писане най-вече. Заедно с всички други нехайности в текста.Явно чувството ми за хумор просто не е за всеки

    ОтговорИзтриване
  9. Постът е старичък, но какво пък. Абсолютно съм съгласна с него. По всички точки. И 75 лева за нощувка в къща, пък било то в Копривщица е безобразие. Това с храната...много ми е познато и докато не им секне целия туристически поток няма да се научат. А някои и след това, пак няма. Щото все ще се намери някой анонимен да обаснява за "българщината".
    Финдли, пишеш страхотно!

    ОтговорИзтриване
  10. Александра18 август 2014 г., 7:59

    По- големи глупости не бях чела, жалко, че коментара ми ще бъде изтрит веднага. Мила ми Финдли, бих ви помолила да изтриете тази безумна драсканица все пак сме българи и не е редно да пишете такива неща за Копривщица. Срам ме е заради вас, никой не ви кара да почивате в Копривщица надявам се има достатъчно места с обслужване 5+ и там най- вероятно купуват виното за 5 лв. и ви го продават за 5,50. Относно хотела да си бяхте тръгнали съмнявам се, че пияндето ви е принудило да останете. аз съм била в този хотел и съм доволна и ние спахме в апартамента, който си заслужаваше парите, в никакъв случай не е стая за гости и още по телефона предупреждават, че ресторанта не работи. Много ви личи, че не сте от София или някой голям град, само в селската кръчма виното от 5 лв. струва 5,50......

    ОтговорИзтриване

  11. Най-добрите ресторанти в София Доставка на храна в София и Вкусна храна за вкъщи София, се появи на пазара, не само за да се увери, но и за изменение на концепцията за приготвяне на храна.

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка