На революционен поход в Копривщица

Мястото е Копривщица – runaway destination за уикенда.
Хотелът е Шулеви къщи – много кипро местенце в центъра на градчето, с широки стаи, красива градина със закрита част, камина и люлка.


В двора на Шулеви къщи
Снимки: Нервната акула и Findley


Изнеревени сме след дълго чакане да ни настанят, а обстановката е утежнена от факт, който ни е убегнал: петък надвечер в центъра на Копривщица се провежда генерална репетиция по повод нам-си-колко години от Априлското въстание, което ще се празнува след ден.
Местната даскалица възторжено рецитира на микрофона:
- Цялата дружина се втурва към заптиетата и започват люта схватка...Айде деца, втурвайте се. А вие другите там - млъкнете веднага, ще ви изгоня! ...Бенковски се бие с четирима едновременно, битката е неравна, но той успява да се измъкне леко ранен...Казвам ти,ако не спреш веднага ти взимам ролята!
- Не мога да повярвам..Защо трябва да огласят цялото село? Да репетират без микрофон!!! - продължавам да беснея аз, докато Нервната акула щрака като бясна с новия си апарат всичко, което може да се побере в обектива!

Цветни фасади

До Копривщица дойдохме с автобус. Единствената линия от София се държи от добилата печална известност фирма Клюнчев – онези, които незаконно организираха екскурзията до Охрид, когато потъна туристическото корабче. Защо не им е отнет лицензът, не мога да ви кажа.
Автобусите на Клюнчев до Копривщица изглеждат, движат се и се държат като междуселски бракми. Стоте километра до китното градче се взимат за 2 часа и половина. Мръсно е, климатик няма, та дори първите по-топли майски дни могат да ви създадат сериозен дискомфорт вътре, а за летните жеги не смея да мисля.
С две думи – ако искате да пътувате до Копривщица и нямате личен превоз – по-добре вземете влака!

Старото училище

Копривщица, дори за тия като мене с нулева слабост към патриотичните изблици, е едно доста симпатично градче – с уникалните копривщенски къщи, природа, тишина (когато даскалицата не рецитира), реката, която минава по цялата дължина на селището...Чаровно и спокойно място, идеално за почивка. Прекарахме си времето във фоторазходки по калдъръмените улички, въргаляне в тревата, ядене и пиене.

По уличките

И сега...Точно по отношение на последното Копривщица има голям проблем. За наше съжаление ресторантът в Шулеви къщи не работеше, а ние избрахме хотела точно заради ресторанта. Комплексът е собственост на хората, които притежават и ресторант Вишните в Лозенец, София - един много малък и много чудесен ресторант и решихме, че можем да разчитаме на добра кухня и тук.
Но уви...При това положение трябваше да излезем в джунглата!

Малките свирачи

„Модерни“ заведения от какъвто и да е тип (нощни, дневни, за хранене) тук няма. Изборът е между кръчми/механи в стар стил и ресторанти в по нов, разбирайте деветдесетарски шик.
ОК, не искам да се държа като сноб, все пак говорим за малко градче в Средна гора. Е да де, ама това градче е туристическа дестинация от десетилетия. И от десетилетия някои неща там не са се променили.

Настанени сме най-после, навън притъмнява и сядаме в първото по-нормално заведение, което виждаме : Бирария Старият бор – от по „съвременните“. Мястото е безлично, а кухнята е като навсякъде другаде. Тук храната просто е една и съща – балкански манджи, скара, салати. Час по-късно заведението е все така празно и решаваме да се преместим. Тук..там... накрая цъфваме в местния балкантуристки ресторант – огромна къща в копривщенски стил.


Фоайето на първия етаж е покрито с фаянсови плочки, на възраст поне 40 години. Едни такива кафеникави и издължени - има същите в банята на баба ми. Тоалетната тук е най-лошото нещо, което може да ви се случи в Копривщица, защото, както разбрах, много миролюбиво място, никаква престъпност няма. До тоалетната на очукана маса седят няколко рула тоалетна хартия и хартиена табелка, на която с химикал е надраскано 30 ст.
Не предчувстваме нищо добро, но понеже вече е късно, смело поемаме към втория етаж, където е самият ресторант...

Половин час по-късно сме в следната позиция: певач и певачка и, разбира се, непреценени децибели. Започнаха с Адреано Челентано, продължиха с гръцко, сръбско, чалга, нещо неизвестно, после Силвия Кацарова и т.н....Група испанци не издържат и си тръгват.
Ние консумираме мерло от Стамболово – най-доброто в менюто. Гади ми се от него ама го пия, не знам защо. Плато сирене с тебеширен вкус. Плато суджук с вкус на много лош салам. Претоплена пърленка.
Аз продължавам да съм бясна, а в Нервната акула ни следа от нервност...Притеснително.

На съседната маса седят червендалеста селскомутра от с разголени гърди и любовницата му с чалга прическа в стил малката парясница от Биг Брадър. Той пие водка, тя- Тъламор с Редбул. Ти да видиш! Когато певачите приключиха, той бутна пари на сервитьорката и помоли да привика оркестъра за още 2-3 парчета.
Нервната акула умря от яд, че не се е сетила първа!!!

На следващата вечер сме в същата позиция, но няколко левълс ъп! Ресторантът е част от тризвезден хотел – Бащината къща. Интериор и уют нулев, но е тихо и спокойно, музиката е приятна, сервитьорът е внимателен. Виното е пет класи отгоре и е хубаво. Сиренето е синьо, мезето е с пъти по-добро...
- Какво му трябва на човек? – казва Акулата.
Всъщност не много. Никаква снобария няма в случая, просто искам да ми сервират това, за което си плащаме прескъпо, а не най-евтиният боклук. Виното да е от грозде, сиренето да е от мляко, без значение синьо, жълто или бяло, а колбаса от месо.


Кафе-мини маркет

Та Копривщица трябва доста сериозно да поработи в това отношение ако иска да привлече нещо малко повече от ученически групи и нискобюджетни семейства. Няма лошо да идват и такива, разбира се. Но нека има разнообразие и добро предлагане. Местата за настаняване иначе са симпатични и предостатъчни – и като брой, и като качество. Остават ресторантите и менютата им.

Като цяло си прекарахме чудесно. Имаше и заря, и пазар с адски интересни боклуци, а копривщенци изглеждат мили и внимателни хора. И ще е чудесно ако някой ги понаучи как да предлагат нещо по-различно от балкантуризъм.

П.С. Само ме е яд, че не стигнахме до механа "Първа пушка"...
.
.