сряда, 12 май 2010 г.

Високо вдигнати бодли. Ресторанти Кактус

Когато един ресторант е собственост на готвач и то на добър готвач, това определено има значение. В един такъв ресторант има много по-голям шанс акцентът да е върху качествените продукти и кухня, обслужването и доброто съотношение цена/качество, а не върху чисто маркетинговия подход на излъскания интериор, безумните цени и скапания сервиз.
Става дума за ресторант Кактус и неговия собственик Иван Манчев, един от добрите готвачи у нас.

Предполагам, че ресторантът на ъгъла на Солунска и Христо Белчев е добре познат на тези, които обичат да се хранят навън. Новият Кактус пък отвори врати в края на миналата година в кв.Лозенец, на ул. Милин камък и, макар че предлага същото меню, хубавото е, че ястията са точно толкова добри колкото и в първия ресторант. Тоест може да говорим за стандарт. Нещо, което не се удава на много вериги.


Подобно на добрите ресторанти в Европа менюто на Кактус е кратко, но много добре издържано. А това е нещо, което на мен лично ми липсва в огромна част от ресторантите. Като видя меню с обем колкото отбраните произведения на Вазов и просто ми прилошава. В света на ресторантьорството количеството не е гаранция за качество.

Винената листа е на много добро ниво, както и обслужването. Цените са може би малко над средните и порциите не са огромни, но пък стигат, за да се нахрани човек, а петте лева отгоре за обяд според мен се компенсират от качеството на храната.
Кухнята е европейска – има както френски, така и немски и австрийски специалитети, прясна паста (различна всеки ден), риба, а любимото ми е патицата Теряки с оризови спагети. Вкусно. Телешките стекове също са добре приготвени.
За най-месоядните има и барбекю, а добри новини за най-немесоядните е вегетарианското меню, което е точно толкова изискано, колкото и основното.

Разликата с други ресторанти всъщност не е толкова в менюто или в продуктите, колкото в авторските и леко гурме елементи, гарнитури и сосове. Ако сос от смокини, чипс от праз или билков дресинг ви звучат твърде екзотично, може би това не е вашето място.
Менюто можете да разгледате тук.

Хубавото на ресторантите Кактус е, че са активни – обедни менюта, сезонни менюта, неделни брънчове. Нещо се случва. И това е чудесно, защото еднообразието може да убие и ресторанта с най-добрата храна.


В новия Кактус особено очарователна и грабваща е атмосферата.
Старият никак не е малък като капацитет и има няколко обособени помещения, но човек остава с леко чувство на хаос и нееднородност.
Новият обаче е нещо съвсем различно като концепция. Той разполага с едва десетина маси и малки сепарета, които осигуряват прайвъси, благодарение на вградени над тях високи табли. Стилът е хм...един вид ”стар градски”. Интериорът , изцяло с мебели от 20те и 30те години и то автентични, е напълно очарователен. Цялостното усещане е сякаш си във френско бистро някъде много назад във времето
Към момента обаче голямото предимство на стария е, че си има градина.
И въобще, който и от двата да изберете, няма да сбъркате.
.
.

10 коментара:

  1. Да, определено готвят много вкусно, а телешкото беше направо добро, което е доста трудно у нас.
    Някои приятни дребни неща като топлите питки с масло с чесън също правят впечатление.

    ОтговорИзтриване
  2. В стария "Кактус" най ми харесва лучената супа с дъх на мастика (анасон?), хубавото чилийско вино и питките.
    С Кактуса на "Солунска" винаги сядам в салона откъм "Христо Белчев" - там обстановката е силно рустик, да си призная в другия салон никога не съм надничала даже.
    Новият като концепция звучи интересно.

    ОтговорИзтриване
  3. Мммм тези питки наистина са супер, как можах да пропусна:)))

    ОтговорИзтриване
  4. Бях в началото на март в "Кактус" на ул"Милин камък",в събота и опитах предлагания брънч.Много съм доволна и препоръчвам на всеки, който има възможност да опита!Интериорът е стилен и уютен.
    Приятен апетит!И пак ще отида скоро,
    Д.Манолова

    ОтговорИзтриване
  5. Ох, ама какъв приятен стил имате, наистина! Рядко някой толкова бързо ме транспортира на мястото, за което пише!

    ОтговорИзтриване
  6. Бях наскоро в "Кактус" на Милин камък заедно с трима приятели. Храната е перфектна, спор няма, виното също. Две неща не ни харесаха: бяхме на маса до прозореца и постоянно духаше. Така и не разбрахме от дограмата ли е или от вентилацията над нас, но ни беше студено с тази януарска вечер. Другото, заради което не бихме се върнали (а това вече е лошо, макар кухнята да е перфектна) е, че сервитьорът постоянно ни пришпорваше. Моята приятелка си поръча второ узо за салатата и в този момент вече и пристигна основното, което ни бяха накарали да поръчаме още със салатата. След това се почна едно "Ама тази чиния свободна ли е?" и така си тръгнахме рано-рано малко разочаровани. Аз също съм работила като сервитьорка по време на студентските си години и знам, че собствениците искат масите им да се завъртят 10 пъти, но нали най-важното е да имаш repeat visits:-))

    ОтговорИзтриване
  7. Страхотен ресторант - един от най-добрите в София. Поздравления от мен

    ОтговорИзтриване
  8. За мое голямо съжаление ресторанта е пълно разочарование. Отидохме група 10 човека приятели , поръчахме си салати и когато дойде време за основно ястие, 3 от ястията които харесахме и поръчахме бяха свършили. Както и да е избрахме си друго основно и така и на трима от нас основното. Накрая поръчах десерт крем брюле, които за съжаление също не донесоха. Ако така държат на името си и това е един от най- добрите ресторанти в София.........хора, по добре си стойте в къщи.

    ОтговорИзтриване

  9. Най-добрите ресторанти в София Доставка на храна в София и Вкусна храна за вкъщи София, се появи на пазара, не само за да се увери, но и за изменение на концепцията за приготвяне на храна.

    ОтговорИзтриване
  10. Огромно разочарование- липсващи неща от менюто, мноооого бавно обслужнане, забравиха да ни сонесат поръчани ястия. Сервитьорите изобщо не знаят какво има и кое е квършило! След толкова много приказки очаквах много повече. Не бих отишла отново- особено като е залепен за Хаджидрагановите изби.

    ОтговорИзтриване