Взимам на заем от Лонли Планет класацията на десетте най-екстремни кулинарни предложения по света. Пропуснали са хлебарките, но те пък вече са прозаични. В английския език „вкусна“ храна и „гнусна“ храна се различават само с една буква („tasty“ food и „nasty“ food), в българския пък – само с две. Вкусно или гнусно? Това е въпросът. Както и колко здрави са стомасите ви?
Австралия: Witchetty grub
Witchetty grub в Австралия е наименованието на вид големи, тлъсти, бели, дървоядни ларви (гъсеници) на нощни пеперуди. Хиляди години те са били много важен витален елемент в менюто на коренното австралийско население. Дължината им е около 7 см и се срещат из цяла централна Австралия в корените на каучуковото дърво и т.нар. witchetty bush (acacia kempeana), където се угояват преди метаморфозата си...естествено ако ги излапате първо.
И как са на вкус, сигурно се чудите. Смелчаците, които вече са опитали споделят, че 
усещането е като да захапеш малък балон, пълен с вода. Соковете потичат обилно в устата ви, а вкусът им наподобява този на яйце...или беше на пиле?
Въпреки че аборигените нямат нищо против да си ги папкат сурови, в някои ресторанти се предлагат и софистицирани варианти.
Афганистан: Тестиси
Ядивните тестиси са най-различни пo размери – тестисите от бик (наричани още „Rocky Mountain oysters“) са големи, тези от петел („rooster fries“) са по-малки.
Последните са любими на китайците, които ги приготвят на тиган, докато афганите редят шишове от овнешки тестиси („sheep fries“) и ги пекат на грил като кебап. Има дори цял фестивал, посветен на топките на бика в Тексас. За да се приготвят, те трябва да се разрежат (очите ви може да се насълзят от симпатия или пък напротив, зависи от пола ви ;), да се отстрани мембраната и да се сотират с лимон и смрадлика, за да станат нежни и рохкави.
Yammyyyyyyyy:))
Исландия: Риба скат
Този роднина на акулите е екипиран с отровно стърчащо жило в края на камшикообразната 
си опашка, което прави хващането му малко рисковано ако не се внимава. Най-месната и съответно ядивна част на ската са перките му. Исландците харесват рибата скат леко поизгнила и ферментирала, докато в Малайзия и Сингапур, където скатът също е популярен специалитет, го предпочитат пресен, с подправки или на барбекю. Месото на ската е слоесто, плътно и жилаво, а на вкус е като смесица от риба и омар.
Китай: Морски краставици
Добре де, не са истински краставици, а морско същество с формата на наденица (или на гигантска лигава, слузеста гъсеница, кой както го разбира), което може да бъде открито във всеки китайски рибен ресторант. Изсушени версии на морската краставица се продават в китайските медицински магазини и в супермаркетите. Рехидратирайте във вода за 12 часа, задушете за още 2 часа и сервирайте със зеленчуци, гласи готварската рецепта. Вкусът на морската краставица е доста лек, а текстурата е слузеста с главно С, така че не се и опитвайте да използвате пръчиците.
Тайланд: Скорпиони
Звучи откачено доброволно да ядеш нещо, което в по-добрия случай може да ти причини конвулсии, а в по-лошия няма да споменаваме, но много азиатски страни са позитивно настроени и предпочитат да гледат на скорпионите като отличен източник на протеини, отколкото на...хм..смърт. В Пекин можете да намерите скорпиони на шиш, в Тайланд ги пържат или мариноват в уиски. На какво имат вкус? Ами, малко наподобяват пуканки, със хрупкава коричка и въздушна вътрешност. Вътрешните органи се изпаряват при обработката.
Китай: Свинско лице
Китайските барбекю ресторанти имат навика да излагат своите свински и патешки предложения и специалитети на витрини, обесени на куки, без грам погнуса или съвест. Свинското лице е именно свинско лице. Режеш и отстраняваш ушите и го ядеш, ей тъй на, дъвчеш, мляскаш и т.н. Предложете очите на любимия човек. Изяжте нежната гушка. Не, нищо не се опитва да ви каже. И не ви гледа. То е мъртво, мъртво, мъртво...май..
Перу: Морски свинчета
Наричат ги още, гвинейски свинчета (което веднага повдига въпроса защо перуанците не ядат перуански свинчета ами посягат на гвинейските;) и повечето хора ги познават като домашни любимци или поне като адски сладки герои от анимационните филмчета. Но в Перу ги предпочитат на барбекюто, като за целта си ги отглеждат с дузини в задните дворове. Печени приличат на плъхове, но имат вкус на заешко и колкото по-млади са, толкова по-хрупкави стават.
Мексико: Скакалци
Забравете за фъстъците или пуканките със студената бира – в Оаксака, Мексико, мезето се нарича чапулинес (скакалци). Ресторантите там ще ви сервират и такос и гуакамоле с основна съставка скакалци. Младите насекоми са предпочитани, защото са по-нежни и нямат крила. Те се варят, подсушват и после се пържат до изсушаване с лайм, сол и чили. Стават леки и хрупкави с лек земен и тревист привкус.
Япония: Фугу
Количество колкото главичка на карфица от токсина на рибата фугу или още риба балон, може да убие 30 души. Отровната част на рибата трябва да се 
премахне много внимателно от специален шеф-готвач, който притежава лиценз за обработка на фугу. Месото на рибата се нарязва на много тънки филета, толкова тънки че орнаментите на платата прозират през филетата. Но вкусът? Всъщност фугу е почти безвкусна. Разочароващо? Е, поне сте още живи. Да опиташ фугу си е малко като игра на руска рулетка.
Латинска Америка: Чича
Тази ферментирала напитка традиционно се прави от царевица, касава или плод, сдъвкани от жени от племето инка. Идеята е основният компонент – нишестето да се смачка и да се превърне в захар. За целта в някои видове чича се използва човешката слюнка като катализатор. В други просто се варят съставките, които след като изстинат, се оставят да ферментират. Вкуса на напитката зависи от това, дали е прясна или ферментирала, да не споменаваме и източника на слюнката като фактор, но като цяло е сладникав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар