В търсене на перфектното кюфте

Откакто се помня търся перфектното кюфте – в евтини кръчми и в изискани ресторанти, в студентския стол и по предизборни митинги, по поляни на фолклорни фестивали, в градове, курорти, села и паланки...Перфектното кюфте, осъзнах накрая, е у дома!
Това, разбира се, са пълни глупости:) Моите кюфтета, първо, не стават за нищо и, второ, никога не съм търсила перфектното кюфте. То ме намери. Срещнахме се по друг повод, но пламна любов от първа хапка.

Мястото е Скарабар

в сградата на театър Сфумато, в парка Заимов. Заведението не е ново и макар да бях слушала добри отзиви, едва сега се озовах там. Със сигурност Скарабар е от онези ресторанти, които са създадени с мисъл за качествената храна и комфортната обстановка. Мъничко, но изключително уютно местенце, с интересна, но не натрапваща се декорация и разчупен интериор. Без претенциозност, без натруфеност, които да привличат разни превземки, които се хранят на някакви места, само защото са „някакви места“. И с изключително приемливи цени (салатките са между 4 и 7 лв, скарата – между 6 и 9; най-скъпо в менюто е мешаната скара, която е половин кило за 13.90; разгледайте сайта и менюто на заведението тук ).

Хареса ми дружелюбният персонал, който ни обслужваше с усмивка и желание и достатъчно бързо. Харесаха ми и хартиените покривки на масите, както и краткото меню. Като видя меню с размери на томче от Вазов, косата ми се изправя. Е, в Скарабар то има само два малки листа, върху които се съдържа всичко. Включително и информация за произхода на всички хранителни продукти и напитки в него.
Както се сещате от името, тук се предлага само скара, но скара, която няма нищо общо с гадните, безвкусни и с нездрав цвят кебапчета, в които няма грам месо. Най-вкусната скара, която някога съм опитвала.

В допълнение са салатите – няколко от пресни зеленчуци и няколко тип туршии.
Месото, както и печените зеленчуци в салатите се приготвят задължително на жар, която придава онзи неустоим вкус на храната, възможен само с живия огън.
Каймата за скарата се приготвя на място, а зеленчуците ги купуват от бабите на спирката на трамвая или пък от пазара Ситняково. Е, как да не е вкусно при това положение. Виното е подбрано от Яна Петкова, един от най-добрите винени специалисти у нас и за наше улеснение се дели на евтино и скъпо, като в случая евтино съвсем не означава отвратително.

Най-хубавото на Скарабар е, че е от малкото места в София, които предлагат нещо точно определено, но с високо качество. И това е пътят, към който трябва да се ориентират заведенията. Защото е пълно с ресторанти, в чието меню има едновременно огромен асортимент от салати, месни и немесни предястия, пици, паста, българска кухня, суши, скара, европейски специалитети ... всичко това в една кухня и неизбежно с много лошо качество. Не бих се хранила в такъв ресторант, защото мога да си представя какво се случва в кухнята му и с какво качество са стотиците продукти, нужни за изпълнението на такова меню.
От друга страна, когато си добър в нещо, ще те предпочетат именно заради него. И ще имаш лоялна клиентела. Така че, когато огладнея в района на Заимов, винаги ще избера скарата на Сакарабар пред менюто-алманах на съседния ресторант Добро.
Браво, хора! :)