петък, 29 юли 2011 г.

Отбивки - 1. В Несебър

Несебър е от местата, където, що се отнася до кулинарията, най-забележителното нещо в десетките кръчми е златният пържен сафрид за десет лева двеста и петдесет грама. Те между другото са поразяващо еднакви на вид, като разликата е дали има или няма гледка към морето, т.е. дали ще инвестирате минимум 20 кинта повече или по-малко в сметката. Менютата са като том на Вазов и въпреки това не се намира нищо по-различно от най-стандартното за всяка една кръчма, независимо от кой край на България. Ако попаднете на място, което случайно се предлага и някой заблуден местен специалитет - например маринован барбун или миди в доматено-лют сос, значи сте късметлии. Всичко казано дотук важи с пълна сила и за Созопол, чието резюме следва.

Ето защо откритието на еко-бар "При Майкъл"в Стария Несебър ме изненада истински. Не че е нещо, което чак да впечатли с изпълнение, или пък с качество, или с персонал. Не че дори ще повярвате, че собствениците наистина споделят някаква еко философия- може пък и да споделят, но вероятно по-скоро опитват да хванат нишата. Но наличието на този бар в автентично консервативния Стар Несебър наистина е изнанада.

Намира се някъде съвсем в дъното на полуострова ,в закътаните улички, където тълпите туристи вече не са тълпи, а индивидуални двойки. Първо виждате една малко комична и доста ретро указателна табела, а след това и още една такава, но вече на самия вход.



Вътрешността на бара наподобява пещера със сталактити и сталагмити и течаща по тях вода. Малката градинка пък е наполовина пещероподобна, наполовина джунглоподобна. Има много зеленина, малко езерце, мостче и си личи, че някой е вложил доста усилия и труд в нея.








За капак е менюто, което ни обяснява, че в този бар ценят природата.





Друго местенце, което си харесах е италиански ресторант в рибарски стил на изхода от Новия град към Стария. Така и не седнах и не мога да кажа нищо за храната, но изглеждаше свежо, цветно и с настроение.


.
.

8 коментара:

  1. В Несебър силно ти препоръчвам Плакамото:-) Италианският на входа е в поредното си превъплъщение, беше гръцки, беше национален, какво ли не, дано този път се задържи повече от сезон:-)
    А При Майкъл не знам как е сега, но преди 2 години имаше нужда от сериозно освежаване.

    ОтговорИзтриване
  2. Ихааааа, ама той бил и отдавна, казваш. Аз наистина не съм стъпвала в този град от години. Но като цяло ми прави впечатление, че ресторантите имат отчаяна нужда от идентичност и някаква диверсификация. Всичко е в един неопределен битово-местен-рибен стил. Ама рибите са предимно средиземноморски и обикновено като попиташ половината ги няма точно днес...

    ОтговорИзтриване
  3. Имам индиректни впечатления за собственика на бара :)) Не само аз де, а цели няколко форума за цветя и не само. Но това е друга тема. Виждала съм не малко снимки на заведението, не бих го посетила. За мен видът му е само безобразен кич и безвкусица. Колкото до Несебър, като цяло - жалко за мястото. Градчето е абсолютен бисер, но гражданите му...

    ОтговорИзтриване
  4. Еко бар При Майкъл го има и в Пловдив - бях очарована от обстановката, единствен минус е недобрата хигиена в тоалетните :)

    ОтговорИзтриване
  5. "При Майкъл" съществува от над 11 години. Много се радвам да видя, че все още работи и е в автентичния си вид, много приятно място е!

    ОтговорИзтриване
  6. @Kathryn честно казано не бих го нарекла кич. не е това думата точно. но със сигурност не би ми било любимото място. някак е неуютно и неудобно за седене. но както и да е, просто ме изненада фактът, че в стария несебър има нещо различно от типичните кафенета и кръчми и то толкова много различно, че чак пък и еко! независимо дали мястото става или не става

    ОтговорИзтриване
  7. Аз да добавя още две приятни местенца. Скай бара на хотел Марина Палас в новия град, гледката особено вечер е супер, с изглед към стария град и залива на Сл.Бряг а обикновенно е доста празно, така че има и спокойствие.

    Второто място което обичам в претъпкания Несебър през лятото е бирария Болярка. Кухнята би могла и да е малко по добра, но на терасата, над плажа, на 30 метра от амфитеатъра и най редовно няма абсолютно никой освен персонала.

    ОтговорИзтриване
  8. За последно преди това лято бях в Несъбър далечната 1997 и “При Майкъл” съществуваше още тогава. Беше уникално преживяване за времето си. От тогава до тази година не бях ходила в България на море, но заради обставката в момента реших да се “прежаля” и това, което е wow в Несебър са цените. Би било супер ако и съответстваха на предлаганото качество, но уви … поне посетих отново “При Майкъл” и не е мръднало всичките тези години!

    ОтговорИзтриване