четвъртък, 7 юли 2011 г.

Garganega&Pinot grigio с пресен пармезан



След като преди две-три години винарската индустрия в БГ откри сорта совиньон блан, а това лято и розето, следващата набъбваща мода, с няколко десетилетия закъснение в България, ще бъде пино гриджио. Все още едва броени производители имат този сорт в портфолиото си, но съм повече от убедена, че за следващия сезон всички бг брандове ще извадят по едно. И тъй като насажденията у нас с този сорт вероятно ще са около 50 пъти по-малко от продукцията на пазара, мисля че е най-разумно да се придържаме към вноса - голямо разнообразие на съвсем поносими цени.

Предлагам следния вариант: Oтивате в Casavino или друг специализиран магазин и си набавяте бутилка Operetto Garganega&Pinot Grigio 2009 от регион Венето, Италия за умерената цена от осем лева и половина.

Изстудявате до температура от около десет-дванадесет градуса, според личните ви предпочитания, и наливате 138 грама в чаша за бяло вино. Повтарям: за бяло вино. С водна е тъпо. Не му слагайте и лед, моля ви. Просто изстудете добре.

Ако сте усвоили упражнението с въртенето на чашата - направете го. Особено ако сте навън - не знам дали то има някакво значение за белите вина, но изглежда сякаш разбирате какво правите, ю ноу.

След това заврете носа си в чашата и вдишвайте. Първоначално ще установите аромат на нещо близко до мръсни чорапи. На втория път чорапите продължават да са мръсни, на третия също. Нужно е да проявите повечко инат, свиква се.

Сега отпивате и установявате, че тотално си нямате и идея за вкуса, но определено не е зле. Даже си е доста добре. Опитайте отново - ммммм, освежаващо, леко, идеално за лято.

Следващата стъпка, каквато предприех и аз, е да влезете в нета и да опитате да намерите малко повече информация за виното, особено ако смятате да пуснете пост за него. И така: Всичко е на италиански, по дяволите. Все пак откривате нещо- "soft pear, melone and gossip enhancing flavours, a nose of jasmine and honeysuckle. Dangerously easy to drink." О, да! Вече втора чаша, а аз съм написала пет изречения.

Сега няколко думи за сортовете, от интернет , разбира се, защото ако си мислите, че имам време да уча за вината, много се лъжете. Имам време само и единствено да ги пия.

Ето какво казва чичо гугъл: "В Италия Пино Гриджо е станал символ на италианските бели вина. Отчасти заслужено, отчасти не. Със своя специфичен характер на много сухо вино, без особен аромат, но с лека горчивина, този сорт са започнали да отъждествяват с италианския вкус".

Сега другата част: " Гарганега е широко разпространен в районите на Венето, Фрюли, Умбрия и Ломбардия (Италия). Вината, които се правят от Гарганега имат едновременно деликатност и структура, финес и плътност, а в ароматно-вкусовият диапазон преобладават тонове на бадеми, зелена слива и цитрус."

Така. Сега разбираме защо за един непрофесионалист е почти невъзможно да определи както ароматите, така и вкуса на това чудесно вино.

Следва кулминацията. Нуждаете се от парче пармезан, по-възможност пресен. Аз лично имах щастието съвсем наскоро да се разходя до Парма и да си донеса половин кило. Ако вие не сте, пакетиран и отлежал пармезан се продава във всеки супермаркет.

Отчупвате парче, пъхате го в устата и го сдъвквате много добре, без обаче да преглъщате. Отпивате от виното (все още не преглъщате) и задържате за две или три секунди в устата си , за да се смеси с пармезана. Сега преглъщате.

O!

Ето за това беше всичко. Струва си.
.
.

4 коментара:

  1. Parmesan, presen?!?!?!? Moje bi nepaketiran?

    ОтговорИзтриване
  2. С пино гриджо за 8,50 само газове и киселини в стомаха може да си докарате. Ами да, то на свиня звънец. Ако е истинско пино гриджо, то ще има аромат на плодове :О

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка