През детските ми години прекарвах немалка част от летата в Слънчев бряг и Несебър, защото съм родом от региона, а родителите ми имаха много близки приятели и познати, работещи там. Та помня битовите несебърски кръчми, апокрифния деликатес филе от акула, разходките с корабчетата. Помня и купоните във Вариетето, вкусните напитки в Млечния бар, боулинга и клатещите се колички и космически кораби с жетони. Помнязалите с електронни игри, "корекомските" яйца от Корекома, водните блъскащи се колички, дългите сухи пързалки зад Кубан. Все удоволствия, които нямаше почти никъде другаде.
В студентските ми години пък и поработих, и покупонясвах здраво в Слънчев бряг и Несебър. А в летата помежду и след все намирах повод да намина и да навестя познати за една безсънна вечер. Абе с две думи- свидетел съм на цялата промяна - сезон след сезон. От зелен курорт с разкошен плаж и автентичен старинен град до потискащите и задушаващи Град на греха и Град на кича, каквото представляват те днес. Не давам оценки на това, има хора, на които им харесва такова, каквото е днес. Но аз не съм от тях. За това и от поне 5 години умишлено избягвам да ми се отваря път в посока на север от Бургас. Това лято обаче събрах смелост, надвих предразсъдъците и си направих една разходка, с основен акцент върху Стария Несебър. И то с ясна цел - да потърся позитивната му страна през обектива. Чарът от спомените ми и отвъд скандалите по медиите. Ето го резултатът.
А за финал и един безценен кадър от града на греха. Може би единственото оцеляло непроменено нещо в Слънчев бряг от миналото.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар