понеделник, 1 август 2011 г.

Отбивки-2. В Созопол

Може би заради по-небрежния дух и десетките безсънни купонджийски нощи с преспиване на плажа от гимназиалните ми години, но Созопол винаги ми е била по-любимата гръцка колония, макар че приликата с по-северния събрат - Несебър, е огромна. Същото се отнася и за ресторантите, като просто можете да прочетете отново встъпителния абзац от предния пост за Несебър - скъпа риба, при това основно средиземноморска, едни и същи менюта, почти нищо типично местно и различно.

В Созопол все пак нещата са малко по-добре. Може би, защото тук все пак липсва такъв мощен генератор на туристи за едно хранене, какъвто е Слънчев бряг за Несебър, та ресторантите трябва да се постараят малко повече, за да привлекат посетители. Горе, над скалите, няма голямо развитие. Там, по улица "Морски скали" (ако се не лъжа) са старите кръчми, някои от които не са променяни от десетилетия, с остатъци от балкантуристки нрави, завишени цени заради гледката и т.н. Има и по-нови кръчми - от последните десетина години, които обаче са малко скучни и твърде стандартни, макар че за повечето -и стари и нови, казват, че в тях се готви вкусно (не съм била във всички все пак).

Механа Ксантана е сред звездите на битовите механи над скалите. Погледната от долу си е цяла романтика

Като по-интересна зона се очертава обаче алеята покрай пристанището, където десетина ресторанта се борят за вниманието на туристите. За разлика от по-битовите кръчми на скалите, тези до пристанището търсят своето място чрез морско-рибарската тема - по-обстойно рибно меню, рибарски мрежи, лодки и т.н. класики в жанра.




Има и няколко различни - единият залага на стария градски стил, макар че не знам точно минавал ли и е той нявгаж през Созопол. Другият пък - Ди Вали е може би най-класният ресторант в стария град-семпло модерен, с претенция за по-висок стил.


Едно от двете интересни места, на които попаднах, е преобразуваният бар на сала на пристанището - някогашната "Текила" - сега е рибен ресторант Fish me. Салът е пребоясиан в бяло и синьо, с доста приятен интериор, вече си има и съвсем прилична тоалетна на място, каквато липсваше преди.



Менюто е кратко, но приятно - смесица между гръцка и японска кухня. Има и суши, което НЕ препоръчвам, защото беше най-лошото, което съм опитвала ззасега. Извън това обаче кухнята е добра. Това което опитахме - пресните миди, гръцка салата, рибни кюфтенца - ми хареса много. Има и много хубави вина - от Стар и Нов свят, нещо което както в Созопол, така и в Несебър е голям проблем, защото царе на положението са евтините брандове на не особено тачени от мене бг изби като Търговище например. Но тук предлагаха дори вина на изба Лапостол, браво за което. Заедно с всичко това вървят и малко по-високите цени, да речем като в по-модерните заведения в центъра на София.


Пресни миди от близките ферми, задушени с бяло вино във Fish me


Гръцка салата, рибени кюфтета и чаша хубаво бяло вино

И накрая - откритието: В по-вътрешната част на градчето, до добре познатата кръчма "Античният кладенец" (близо до входа на новия музей с крепостната стена) едно мило семейство предлага жестоки домашни вкусотии. Заведението дори си няма име и работи само за вечеря. Доста вехти маси и пластмасови столове са наредени под навеса и по тротоара, като от улицата ги дели стена от олеандри.


Цялата тази непретенциозност обаче е измамна, защото тук опитах най-великите скариди в масло и чесън, пълнен патладжан, домашни пържени картофи, които, колкото и да ми е трудно да призная, са добри поне колкото моите.


Останалата част от неголямото меню-няколко салати, скара и риба на съвсем народни цени, вярвам, че също е било жестоко, защото това беше единственото заведение в цял Созопол тази година, пред което се чакаше за места от хора с всякакъв социален статус. Ей така трябва.

За особено апетитните снимки отговорна е Гладната Акула.
.
.
.
.

7 коментара:

  1. много благодарим, винаги разчитам на твоя вкус и пак се доверявам, като се прибера в Б-я право там- в Созопол. Миналото лято беше Несебър, но си права.....както винаги де :)

    ОтговорИзтриване
  2. Безименното ресторантче е повече от легендарно. И понеже готвените неща свършват бързо, можеш да си запазиш порция от предната вечер :)

    Започвам да се замислям за една разходка до Созопол само заради пълнените патладжани :) Въздиш!

    ОтговорИзтриване
  3. Старият Созопол като цяло ми хареса много тази година. Има доста руснаци - новите германци, които идват с цялата си рода до девето коляно и са бая досадни. Няма ги обаче огромните тълпи от други години и е някак по-спокойно и лежерно. А това безименното верно е голяма находка. Отседнахме и в много приятно хотелче, къща по скоор, до пристанището, но на закътано местенце - просторна стая за двама, с балконче, климатик, wifi за 50 лв на вечер, препоръчвам я - Фотини 2 се казва.

    ОтговорИзтриване
  4. Има един бар в Созопол, който е и някакъв клуб на някоя си партия. Изненадваща симбиоза. Един огромен хамбар в един неголям двор със смокини, покрай оградата. Там, докато трае Аполония свирят джаз. Това е моето любимо място.

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотно, уловила си прекрасни части на Созопол. Има да си спомням с удоволствие и голяма доз сантимент за текилата - беше много приятно, но като гледам и новата версия е хубава - ще я пробвам - надявам се още това лято.

    ОтговорИзтриване
  6. Защо не му измислите име на това безименно кръчме,че аз вече 15 години се чудя какво да бъде!Очаквам предложения.Утре е последния ни работен ден за този сезон.Радвам се,че за толкова години не сме ви разочаровали!

    ОтговорИзтриване
  7. Преди няколко години посетих Созопол и останах изключително приятно изненадана от това, което видях там.Прекрасно място за почивка.През деня има хубави плажове и местенца за хапване, а вечерта има къде да се разходиш да видиш старият град, да направиш малко снимки и да седнеш на заведение,което гледа към морето.Направили сте супер снимки, а гледайки рибата ми се дояде още сега.

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка