Идеята на проекта е да се създаде стратегия за ново национално лого и слоган ако анализите покажат, че сегашното ни лого има нужда от промяна или актуализация. Всеизвестната роза, напомняща също така и баница и будеща и други, не толкова прилични асоциации, отдавна е критикувана заради спорната си художествена стойност. Смяната й може и да се окаже добра стъпка. Браншът обаче се ядоса на плановете анализът на нуждите да се опре на проучвания върху традиционни пазари, които генерират туристи у нас. Като Германия, Великобритания, Швеция, Русия и др.
Според бизнеса новият брандинг трябва да развие бъдещия потенциал на страната - нови продукти, нови пазари, а не да залага на такива с похабен потенциал. Лежането на плажа е отживелица, казват те. Но ако ще питаме германците от ниския социален сегмент, които идват у нас, те ще ни кажат точно това - искаме плаж, алкохол и мързелуване. Как тогава ще развием новите продукти с възможности за по-големи приходи като СПА, кулинарни и винени турове, културен и исторически туризъм? Как ще се отличим от съседите, които имат сходни продукти, но подплатени с много повече средства за рекламирането им? Отговорът гласи, че държавата трябва да има първо стратегия за бъдещето развитие на цялата индустрия, а след това за брандирането й. Иначе ситуацията е от краката към главата.
Другата голяма цел на стратегията - да се брандират туристическите региони на България, също изуми бранша. Към момента учредените и институционализирани туристически региони са едва два - Софийски и Тракийски, а останалите-колко точно, кои и как са грубо щрихирани. В такъв случай какво ще брандираме, бе логичният въпрос на представителите на туристическата индустрия.
От МИЕТ защитиха проекта с факта, че става дума само за стратегия, а реалното брандиране ще има в само един пилотен регион. Което веднага повдига логичния въпрос не са ли твърде много средствата - 2.8. млн лв, за работа предимно на хартия? Според МИЕТ работата все пак е огромна като обем, това обаче не може да е оправдание ако ще бъде неефективна.
Не на последно място остава и въпросът за бъдещето и дългосрочното планиране. Туристическите брандове, за разлика от корпоративните, са динамични като самия туризъм, който постоянно се променя. И това го доказват нашите съседи от Турция и Гърция, които сменят своите слогани, лога и визия през година, а понякога и всяка година. И едва ли всеки път харчат милиони за стратегии как да го направят.
В крайна сметка с представянето на всеки нов туристически проекът МИЕТ затвърждава усещането, че в туризма на държавно ниво се работи на парче, без ясна цялостна визия, само и само да бъдат успешно усвоени отпуснатите от Брюксел пари за сектора.
Коментарът е за днешния брой на в. "Пари"
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар