Мексиканско в Такерията

Ако наличието и разпространението на чуждестранната кухня е знак за eдин вид културна разкрепостеност, то в София не сме много напред с материала. Не че няма такива ресторанти. Има. Но да вечеряш етническа кухня примерно или каквато и да е по-особена кухня в масовия случай се гледа като на нещо, за което трябва по-така повод.

За да откриеш някои от тези ресторанти пък, трябва да положиш специални усилия. Защото всички наоколо примерно са чували за унгарския ресторант, ама къде беше точно...

В този контекст приветствам с фанфари мексиканската закусвалня Taqueria, която отвори врати на мястото на добре познатия бар 703, за когото малко тъжа, особено в тези студени дни. Но пък промяната е хубаво нещо: ето че и София си има мексикански фаст фууд, който има няма иначе е един от най-разпространените в света. Но по-добре късно, отколкото никога.

Мексиканската храна общо взето в България е позната чрез:

1. мексиканската салата, която сервират в най-различни вариации в кръчмите и един бог знае защо се нарича така (вероятно заради царевицата, макар че не винаги се съдържа такава)

2. пиле по мексикански, също така предлагано в някои кръчми и също така приготвяно по най-различни начини, къде успешно, къде не толкова

3. тортия чипс и гуакамоле, станали популярни през последните две-три години. Последното все още се възприема от масовото съзнание като синоним на миш-маш, манджа с грозде, турлю гювеч и прочие гастрономически заместители на фразата за нещо с разнообразно и не винаги подходящо съдържание. Което пък е странно, защото в самото гуакамоле няма нищо, което да не си е на мястото и всъщност е една перфектна комбинация от съставки. Вкусно, полезно, свежо. Палци горе.

Сега към същественото. За щастие първите две няма да ги намерите в Такерия. И пак за щастие третото е налично. Както и бурито и по-големият му брат супербурито, такос и други мексикански вариации на плънка от телешко, свинско или пилешко, зеленчуци, ориз, боб или бобена паста, гуакамоле, салса, люти и не толкова люти сосове, всичко забъркано по традиционен мексикански начин и завито в тортия. И да не е традиционен, много важно, вкусно е. Препоръчвам да се полее с една лека, слънчева мексиканска биричка Sol, налична в закусвалнята.

Особено симпатичен е интериорът на Такерията, дело на архитектите от Funkt, които са автори и на интериора на Supa Star, малко по-нагоре по същата улица (в посока парламента). Необработено дърво, ярки цветове, стъкло и малки нещица за уют са основните елементи на помещението. Ето и един безценен съвет: Поставете си гард на вратата, ако решите да ползвате тоалетната! Супер симпатична е, но толкова тясна, че първо самото влизане е доста трудна работа, а ако някой друг реши да отвори вратата, докато си миете ръцете например, може и да ви отнесе главата.

Това че Такерия е по-скоро място за фаст фууд, а не ресторант, донякъде ме радва, защото истината е, че ресторантите и готвенето у дома не са ежедневие. Сандвичите обаче са. И колкото по-голямо разнообразие има от тях, толкова по-добре.

Всичко това обаче не означава, че София няма нужда от един як и готин мексикански ресторант, в който да открием всички други прекрасни неща от мексиканската кухня, извън буритото и тортия чипса, а те със сигурност са много. Крайно време е.

.