Винобар "Булерия"

Отдавна се каня да напиша няколко добри думи за винобар „Булерия” на Патриарха и Раковска, точно срещу Първа градска болница и ето че му дойде най-сетне редът. Преди година на това място се кипреше магазинче с турски стоки – шноли и шалове, което кризата отнесе, но пък на мен лично новото превъплъщение ми се струва по-полезно – какво по-хубаво от добър винобар на две крачки от дома ми.

На „Булерия” сякаш всичко му е наред. Даже повече от наред. Виното е прекрасно, храната е вкусна, обстановката е приятна, а честичко се случват и специални събития – дегустации, презентации и др. Поради всичко това винобарът си има своите фенове, като явно е много добре оценен от чужденците в София. Прави ми впечатление, че част от посетителите са такива, а снощи примерно сред тях имаше и двама наистина много важни висши дипломати с титли Негово и Нейно превъзходителство пред имената, които няма да споделя, за да не влизам в ролята на медийна клюкарка :)

В „Булерия” може да се пие вино по два начина. Винената листа е достатъчно богата, без да бъде толкова богата, че да направи избора невъзможен. Личи си, че е правена много професионално, защото е перфектно балансирана между български и чужди вина от Новия свят и Европа, както и между различните категории цени. Самите сортове и вина пък са интересни, като от българските за радост почти липсват масовите производители, но за сметка на това са подбрани много добри вина на по-малки изби с по-бутиково производство.

Любимото ми е обаче виното на чаша. На таблото с предложенията на деня винаги има изписани няколо (шест или седем) вида – бели, едно розе и червени. Тъй като в момента е зима и червените вина са по-предпочитани, те бяха и повече на брой – неро новело, малбек, който за съжаление беше свършил, мерло и сира. През лятото преобладаваха белите, но сега са само две – шардоне и совиньон блан.

Вината на чаша може да са български или чужди, но за всеки случай винаги са прекрасно подбрани, наистина качествени вина и то на умерени цени – около 5 лв за чаша за това качество ми се струва доста добре.

Снощния пир започнахме с италианско неро нувело – младо и много свежарско пивко вино, продължихме с мерло, което се оказа чудесна находка – изба вила Юстина, Пловдивско. Мерлото „Премиер” на тази изба е топло и плътно, но ме изненада с много богат плодов аромат и вкус и по-малко танини, което пък го прави доста пивко. Накрая завършихме и с по две чаши сира от Арежентина – първата по наше желание и още по чаша като комплимент от заведението. Последното предполагам се случва, защото с приятелите ми сме от тези компании, които обичат да се позастояват в заведенията, докато се достигне онзи ефект, когато всичко става омайно и сладко. Поради същата причина може би още при първото ни посещение в „Булерия” ни почерпиха с разкошни равиоли със сметана, трюфели и пресен лук.

Така и така стигнахме до храната, нека каже и няколко думи за нея. Снощното хапване бе подплатено с плато сирена и колбаси и вкусна порция телешко задушено. Менюто в „Булерия” е кратичко и включва – четири вида салати, няколко предястия като брускети, гуакамоле и паста, четири основни, както и платата сирена или колбаси в няколко вариации. Десертът е един и е според деня. Напълно достатъчно като за винобар, още повече, че готвачът се справя наистина чудесно, а цените са повече от умерени.

И накрая няколко думи за обстановката. Винобарът е на два етажа. Долу атмосферата е по-винарска, защото там са етажерките с вино, но пък горе е по-разчупено – с масички и барове. Декорацията включва, разбира се всякакви винарски атрибути- бутилки, тапи, етикети, дори капаците на дървените каси с вино. Единственият недостатък според мен е изборът напрекалено твърди настилки, което лишава помещението от уют с една идея и го кара леко да кънти. На фона на всичко останало обаче това далеч не е достатъчно, за да развали по какъвто и да е начин чудесните ми впечатления.

Поздрави за „Булерия” и само така! Поздрави и за вила Юстина, ето тук е и сайтът на избата.