Пасивните къщи - екосгради до съвършенство

Вчера се проведе конференция, посветена на зеления туризъм и екохотелите, на която френски хотелиери и предприемачи и няколко български, споделиха опит със свои колеги. Франция не само е туристическа дестинация номер едно в света, но в Европа няма конкуренция по развитието на зелен туризъм. Френските граждани пък са номер едно зелени туристи в Европа.

Снимка: ecn.nl

Разбира се, темата еко в туризма съвсем не се отваря за първи път, напротив-последните 3-4 години тя присъства постоянно, така че не чухме нещо твърде ново, но пък съвсем и не беше излишно за хората да видят за пореден път, че пари се правят не само от плаж и ски.

Това, което ме впечатли обаче беше презентацията на арх. Александър Генчев на тема пасивните къщи. Една бърза справка с гугъл ми показа, че и у нас това е познато, дори има проект за създаване на комплекс от такива къщи. Явно в доста тесни и професионални среди обаче, не и за по-широките маси.

Снимка: hampton-avery.com

А пасивните къщи са нещо изумително. Представете си сграда, която се самоотоплява и самоохлажда, с толкова минимално потребление на енергия, че годишният разход за 100 кв.м. е 225 лв. по текущата цена на електричеството у нас. Звучи невероятно, но е истина.
Наричат се пасивни къщи, именно защото се самоподържат, благодарение на най-естествените природни сили - слънцето и въздуха.

Как?

Първо чрез формата и позиционирането й. Основната идея е къщата да разполага с големи прозорци (даже в някои случаи цели витрини), ориентирани на юг, така че да могат да уловят максимално много светлина и топлина, дори през зимата. За целта е нужно и в близост да няма други сгради, които да я засенчват.

Веднъж влезли в къщата, тези количества топлина и светлина, трябва да бъдат запазени максимално. Това става с много сериозни изолации, които започват от 30 см минимум и могат да достигнат до метър на покрива, тъй като топлият въздух се издига и съответно се охлажда ако изолацията горе не е добра. Дебелината там зависи от годишния климат. За сравнение, сегашните норми на изолацията при саниране са около 5 см, рядко повече.

За по-любознателните.
Източник: http://jagadees.files.wordpress.com/2009/10/0430-spj-house-web-1.jpg

Тъй като прозорците са "източникът" на топлина и светлина, но и най-големите виновници за загубата им, на дограмите се обръща специално внимание. Трябва да бъдат от най-високо качество. Говорим за тройни стъклопакети с газ, изолация на самата рамка, тъй като, оказва се, металната рамка на дограмата е много уязвимо място, от където топлината изтича (на архитектурен език се нарича топлинен мост). Освен това, за да бъде мярката още по-ефективна, дограмата се монтира не за самата стена, а е издадена напред - в изолацията.

Снимка: trendir.com

Много важен елемент е вентилацията. Тя е задължителна за пасивната сграда. Вентилацията е специална - тя отвежда стария въздух и вкарва свеж, пресен въздух във всички части на помещението. Номерът е в това, че с една специална част от вентилационната система старият топъл въздух среща новия студен и го затопля. Така че влизащият пресен въздух е с десет градуса по-топъл от този навън и не изстудява помещението. Двата потока обаче нямат пряк контакт помежду си, така че пресния въздух остава пресен.

Термографика: пасивна сграда - дясно и обикновена - зад клоните. Пасивната е синя, т.е. студена, защото не изпуска топлина.

Резултатът - добре опакована, къщата не изстива. Вентилацията осигурява пресен, но затоплен въздух. Допълнителна топлина отдават и всички електроуреди, както и хората в къщата. Останалото необходимо за европейските климатични условия, кълнат се архитекти, са точно 15 киловат часа на кв. метър или за България - 225 лв. годишно за сграда от 100 квадрата. Разбира се, те могат да бъдат осигурени и от всякакви други източници - конвенционални или екологични като солари, геотермална енергия и т.н. Да бъде хладно през лятото пък не е голяма философия - най-обичкновени сенници, капаци и щори вършат чудесна работа.

Първата алпийска пасивна постройка. Хижа "Schiestlhaus" на над 2000 м в Австрийските Алпи. Тя също се нуждае от 15 kWh/kw.m, както и останалите.

Не звучи никак сложно, нали? Но всъщност е революционна промяна в концепцията за екологично строителство. Досега усилията бяха насочени в ограничаване на неизбежните загуби на енергия от сградите. Всъщност жилищните и други сгради са най-големите прахосници на енергия и са виновни в най-голяма степен за излъчването на въглеродни емисии - 40%. Особено в България, където огромна част от населението се отоплява с въглища, дърва, нафта и електричество.

Снимка: inhabitat.com

Тази концепция обаче по дифолт прави така, че да няма какво да се ограничава, защото почти нищо не се губи на халос. Пасивните къщи са особено разпространени в Германия и Австрия. Данни сочат, че до 2015 пасивните къщи там ще се превърнат не в изключения, а в строителен стандарт.

Сигурно е скъпо. И сигурно ще мине време, докато и у нас се възприеме тази идея. Но аз лично съм оптимист. Ето защо:

Когато преди няколко години започна да се говори за екохотели и екокъщи, предприемачите в България приеха идеята повече от скептично. Причината беше, че да създадеш екохотел или да превърнеш къщата си за гости в еко къща се изискват доста инвестиции. Безспорно е така. Предприемачите смятаха, че това е някаква мода в малко популистки стил "да спасим природата" и се отнесоха пренебрежително и дори враждебно. "Какво ми говорите за екобулшит като едва изкарваме колкото да закрепим семейния бюджет", се четеше в погледите на по-малкия бизнес. "Вложил съм милиони в хотела, първо държавата да ми оправи инфраструктурата и тогава ще мисля дали да вложа още милиони", пък беше реакцията на по-големите предприемачи.

Снимка: www.aart.dk

Не след дълго обаче идеята узря в съзнанието им и те разбраха двете основни неща: Първо, екопостройките не са краткотрайна мода, а все повече и повече се превръщат в стандарт. Както отдавна е нормално всеки хотел да има басейн, фитнес и др. екстри, така става все по-нормално и хотелите и къщите за гости да има зелена политика.

И второто, най-важното, инвестициите може и да не са малки, но те са дългосрочни и се отплащат. Спестената енергия, вода и др. означават спестени пари. И това е важно за всички, които са инвестирали в бизнес, който да ги храни, а не за да натрупат бърза печалба или да изперат нечии пари.

Снимка: austria-passive-house-whistler-2010.blogspot.com

Броят на хотелиерите, които се сертифицират или правят стъпки за ограничаване на енерго и водозагубите наистина расте всяка година. Така че надявам се след не много време, всяка нова сграда да бъде пасивна.
Казват, че поради изискванията за разположение и форма, която да улавя светлината, пасивните къщи са скучни и еднообразни. Сигурна съм обаче, че снимките ви доказват, че това "скучно" е за предпочитане пред скучното на родните жилищни комплекси, къщи и хотели.
.
.