Ресторант "Пей сърце"

Точно на спирката на тролеите срещу Медицинска академия – на ул. Георги Софийски 32 – има изнесена дъска, на която с тебешир е написано дневно меню. Виждала съм я вероятно стотици пъти. Нито веднъж обаче не съм се спирала, дори не съм се и заглеждала в нея, убедена че ако някога премина през арката, прекося двора и вляза в къщата, то вероятно ще намеря една обикновена квартална кръчма. От онези заведения, в които менюто е огромно, но убийствено скучно, храната е забележително безвкусна, напитките са посредствни, но собствениците опитват да компенсират с приятелско обслужване. От онези заведения, в които хората от квартала отиват, за да пият, за да се видят с приятели, за да хапнат нещо, защото не са имали време или желание да си сготвят, за да гледат мача или пък просто за да не са си у дома.

И в крайна сметка кой луд би си кръстил готиния ресорант „Пей сърце”?

Един ден обаче, водена от сила свише, направих рязък завой и преминах през въпросната арка. И открих истинско бижу с вкусна храна, уютен интериор в средиземноморски стил и няколко много добри попадения във винената листа, при това всичко на учудващо умерени цени.

Отне ми няколко посещения, за да потвърдя на себе си, че не си измислям. Защото докато аз и Акулата с интерес, удоволствие и изненада отмятахме от менюто патешките гърди в боровинков сос, свинско филе с кайсии и коантро или с горгондзола и козе сирене върху запечени домати, пилешко пълнено със смокини и моцарела, калмари в сос от узо и скариди и т.н. и т.н., всичко обилно полято с Penfolds Koonunga Hill Shiraz &Cabernet или новозеландски совиньон блан Hans Greyl, всички други посетители категеорично и убедено се отнясяха със заведението именно като с квартална кръчма - младежи шумно пиеха бира, възрастни мъже си говореха над ракия и шопска, млади родители с деца бяха дошли на сок и пица, а весели компании, включващи поне три поколения, замезваха със сачове и скара.

И нито един от тях изглежда не забелязваше, че в „Пей сърце” освен стандартното, има и доста интересни салати и предястия, както заслужаващи внимание основни ястия на изключително приемливи цени и най-важното: много добре приготвени, с качествени продукти.

Не говоря за някаква невиждана досега класа в приготвянето на харната или безгрешно обслужване, но „Пей сърце” със сигурност е доста над средното за града ниво.

Що се отнася до храната, всичко изброено по-горе си струва да бъде поръчано, както и лаврака на плоча с лимонови скариди, сьомгата с билков сос и див лук и пилешките руладини с бекон, каперси и билков ориз от основните ястия. От предястията не пропускайте ореховия пастет с брускети, карпачото от сьомга, панирания камембер с боровинки. Интересни са и салатите – особено тази от куксус с авокадо и краставици, зелената с кестени, круши и пармиджано или доматите с печени ябълки, козе сирене и киноа. А за финал – чийзкейк или шоколадово суфле със сладолед.

Изброявам субективно, разбира се, но останалите предложения също са много добри и всъщност досега не съм поръчвала нещо, което да нарека издънка.

Пиците с моцарела са много вкусни, ако по някаква причина решите да изберете пица, въпреки другите вкусотии в менюто. Досега не съм опитвала скарата, сачовете и големите шишове с месо – тривиално, но пък хората масово ги предпочитат. Ако са приготвени добре, защо пък не. Единствено излишно ми се струва суши менюто.

Хубавата новина по отношение на сметката е, че в „Пей сърце” няма нищо, което да надхвърля 20 лв – това е цената на специалитетите с телешко. Средната цена на салатите е 6-7 лв, предястията са между 6 и 12 лв, а основните ястия – 10-15 лв. Има и обедно меню, но никога досега не съм била наблизо по обедно време, за да опитам. Друга добра новина е възможността за поръчка онлайн.

Още по-приятна изненада е виното – надценките са под 100%, а освен Penfolds и Hans Greyl, от листата си струват и малбека на Catena Zapata, всичко на Санта Сара, гренаш блан, както и сира Nimbus на Кастра Рубра, Fleur du Cap шенин блан на южноафриканската Дистел и някои други.

Момичетата в ресторанта пък заслужават и похвала за това, че в продължение на часове успяваха да се справят с петнадесетина гладни и жадни симпатяги, събрали се неотдавна да отбележат два рождени дни – моят и на Акулата. А след последното ми посещение стигнах до извода, че дворът е особено симпатичен, а ако ви стане хладно навън ще ви донесат и мекичко одеало. За финал – тоалетната е без забележки.

В крайна сметка въпреки изумителното си име „Пей сърце” стана редовен маршрут за мен, а и за мои приятели. Отбийте се и проверете дали ще ви допадне.