неделя, 10 юни 2012 г.

Леки летни винени дни


Половината от присъстващите на снимката вина вече са минало и заминало, а останалите все още чакат подходящия момент. И все пак не е излишно да споделя малко впечатления, които надявам се да помогнат все на някого за по-лесния избор на точната бутилка за повода, обяда, вечерята, компанията, закуската....

Розе Брут на Едоардо Миролио 2008
Свежо, деликатно и фино пенливо розе, истинско удоволствие, при това без да преувеличавам - напротив, към българските вина съм особено подозрителна и мнителна. Миролио обаче ме изненадоха наистина приятно. В избата до новозагорското село Еленово от доста години вече търпеливо се занимават със сорта пино ноар, от който е направено и това пенливо розе и явно успоритостта има значение. То има нежен плодов аромат на малини и ягоди, без плодовете да са натрапчиви, а в същото време има и изразена минералност, което го прави свежо, леко за пиене с или без храна. Ако изберете да е с храна - най-добре нещо морско. Цената е около 20 лв.

Добре е да знаем: пенливото розе на Миролио е произведено по класическата технология т.е. балончетата се получили при вторичната ферментация вътре в самата бутилка, а не в общия резервоар. В България много, ама много малко изби правят пенливо вино, а още по-малко-по класическата технология. Ако се не лъжа, пенливо розе обаче прави само Миролио.
По същата техноловгия е произведено съдържанието на съседната бутилка - Едоардо Миролио Брут - естествено пенливо вино от шардоне, на което все още не му е дошъл редът, докато бутилката в другия край на снимката - chardonnay fresh carbonated 2010 на винарска къща Варна e допълнително газирано - много слабо обаче, колкото мехурчетата да погъделичкат езика и да предадат на виното допълнителна свежест, така че не минава в графата "пенливи вина".

Пино гриджо Ca'Marengo 2010 от изба Тенименти, Венето в Италия. За цената си от малко под 10 лв си е много добър избор, който слава Богу нямаше аромат на мръсни чорапи веднага след отварянето си, както доста други негови събратя в същия и малко по-нисък ценови клас. Или пък аз все на такива попадам. Дори е някак симпатична тази им особеност. 
Това вино е освежаващо, леко, ненатрапчиво и непретенциозно. Умерено минерално, усещат се и нежни акценти на плодове - круша и ябълка, което го прави по-сочно. Чудесен избор, с който да заредите хладилника...така...да има за горещите дни. 
Също може да се пие и без храна, просто като аперитиф, но на мен лично ми направи компания и една юнашка порция марокански кускус с няколко вида сирена. 

Castillo de Molina Reserve 2009 на изба Сан Педро от Касабланка Вали, Чили.
Тук става дума за чилийски совиньон блан, лежал в дъбови бъчви. Което е доста непривично за моите рецептори. Посрещна ме с мощна атака - и ароматна и вкусова, на зрели тропически плодове, малко пъпеш и още по-малко цитруси, както и на дъб. Толкова силна, че трябваше да минат две-три чаши, за да може да се усетят ясно и други акценти - по-тревни и минерални. Признавам, че такъв интензитет ми дойде твърде много. 
За това наказах останалата половина от бутилката да стои засрамена в ъгъла на хладилника. И няколко часа по-късно тя се държа много по-въпитано и сдържано за моя радост, освен това, за да ми се подмаже явно, бе развила и едни крайно приятни океански, водораслови аромати. 
И все пак- това не беше моето вино - твърде много плод, беше ми и силничко в смисъла на усещане за алкохол, а и май предппочитам совиньон блана млад и свеж, а не лежал в дъб. Иначе виното е свежо, плътно, с дълъг финал и послевкус и ако ви допадне няма да съжалявате за 14-те лева, които ще дадете за него. 


Прескачаме две позиции до Max Reserva 2008 chardonnay на Errazuriz, също от Касабланка Вали, Чили. Едно от вината, които можеха да се опитат и на прекрасната дегустация на Winebox. Max Reserva e вино, което може да намажем на филийка - толкова маслено, плътно, топло и вкусно. Отявлено се усеща и дъба, в който си е почивало осем месеца и който придава препечените нотки и ванилията в послевкуса. Свежия елемент идва от плодовите акценти, малко цитрус и минерали. Има и нещо пикантно, което пък съвсем доомагьосва положението.


Страхотно вино - сериозно, тежко, но и много елегантно. Цената е 25 лв. - не е малко,  но пък виното си заслужава. Що се отнася до храната - заложете на по-тежки ястия. В моя случай комбинацията беше ето такава. Допадна ми и социалния елемент в политиката на компанията, както се вижда на етикета.


И накрая Nelson Cliffs - совиньон блан от Нова Зеландия, импортиран и бутилиран обаче в България от Домейн Бояр. Това е много приятно вино, което не блести с нищо кой знае колко особено, но пък има всички характеристики на новозеландския совиньон блан - свежест, плодова пищност и достатъчно минералност. И  това според мен е напълно достатъчно, за да бъде сигурен избор за непретенциозен обяд/вечеря у дома, че дори и повече, при това на много добрата цена от 8.50 лв. 

За сотерна, който е полегнал кротко долу не питайте - Акулата чака вдъхновение за кулинарния му партньор. Ако нищо от изброеното все пак не ви се нрави, винаги можете да заложите на шабли - кралят на шардонето.


Това на снимката  най-горе бе донесено от Франция, където цените му не са проблем за хоратa, но за жалост в България е скъпо -25-30-40 лв и нарастват с всяка допълнителна думичка след "chablis" - chablis premier cru и chablis grand cru. Ако цените ви притесняват, въобще не се срамувайте пък да си купите бутилка  шабли, което внасят за Карфур (снимката тук) - няма си марка и изба производител, а само защитено регионално наименование и е вероятно най-евтиното, което се произвежда - около 14 лв бутилката, но пак е по-добро от повечето други шардонета без дъб в близкия ценови обхват, които ще намерите в търговската мрежа.

Та това е засега. Другия път ще преобладава розето. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка