Ars longa

Стремежът на българските изби да си играят с непознати за публиката в България сортове все пак се оказа тенденция, която се задълбочава и разпростира. Преди две-три години българските винари залагаха на класическите, но не много разпространени тук сортове като совиньон блан, шенин блан, каберне фран, пино гри. Напоследък избите търсят вдъхновение във все по-далечни кътчета на света.

Преди седмици на пазара се появи първият български малбек от Mezzek на Катаржина. Трепери, Аржентино! Признавам, че не съм го пробвала, но пък си позволявам иронията, защото Катаржина от своя страна си позволи тотално да скапе масовите си вина, след като стартира наистина много добре. Български синдром. И за жалост отпадна изцяло от шопинг листата ми.

Но да се върна на темата. Наскоро бях на представянето на новата серия вина на Домейн Бояр – Ars Longa. Избата честно казано не ми е от най-любимите. Скъпите им вина са хубави, но скъпи, а тези в средния им клас рядко ми допадат.

Ars Longa обединява 5 червени вина. Първото е изцяло от сорта барбера – у нас не, но по света иначе популярен сорт, особено в Италия. Това е и единственото изцяло сортово вино. Останалите са доста интересни купажи:

Каладок, каберне фран и каберне совиньон;

Рубин, мерло и каберне совиньон;

Мавруд и рубин;

Сира, каберне фран и мерло;

Въпреки цялата претенциозност с името на серията – Ars Longa (изкуството е вечно) и фактът, че презентацията на вината наблегна повече на етикетите с картини на Да Винчи, Рафаело, Чиголи и др. , отколкото на качествата на вината, хубаво е, че първо: местните сортове като рубин най-после започват да си проправят път отново към бутилките; и второ: купажирането на сортове (популярни и непопулярни) е водещата тенденция в света, а едносортовите вина настъпват към по-бутиковите и майсторлъшки ниши, така че догонваме тенденциите.

Струват ли си вината? Ами ще ви кажа като разбера колко струват всъщност:) Серията според мен би трябвало да е в средния клас, така че ако се появи в магазините на цени над десет лева, едва ли ще закупя. Може би само последното – сира, каберне фран и мерло, което беше тежко, гладко вино. Поне така мисля, защото останалите четири чаши преди това, може и да са замъглили сетивата ми.

Събитието всъщност не беше дегустация, а по-скоро обилно наливане с вино, така че наистина ми е трудно да преценя трезво качествата на вината от Ars Longa. Със сигурност приятни и дори интересни. За жалост в ХА беше доста студено, което се отрази на температурата на виното - бяха по-хладни, отколкото е нужно, за да се усетят всички аромати. А и след втората чаша ми беше малко все тая.

Да кажа обаче и няколко думи за събитието.

Очаквах събитие тип дегустация-по-малко гости и по-голям акцент върху качествата на вината. Домакините обаче а моя изненада бяха спретнали нещо тип много „светско” – може би над сто души изпълваха коридорите на Художествената академия – наистина много сполучлив избор на място, особено за представянето на вина с толкова претенциозно име. Журналисти и пиарки...много пиарки...певачки, поетеси и поетесковци, актьори..много актьори... сервитьори с килнати шапки, препускащи с платата кетъринг (нужно беше да ги сталква човек, за да се докопа до манджата!), саксофонисти, манекенки, редови медийни пияници и тук таме по някой друг винен специалист... Всички с по чаша в ръка и ако не надаваш твърде много ухо на разговорите им, аха да си помислиш, че нещичко разбират и от вино. Камерите и фотоапаратите обаче бяха в твърде голямо изобилие, както и безкрайното позиране, за да се заблуждава човек дълго. Пърформънсът включваше и една небрежно позираща менада.

Цялата тази суетня обаче ме наведе на мисълта, че кризата може би наистина е поразминала, щом компаниите отново са започнали да си позволяват сравнително неефектвини събития с големи мащаби. Доброто старо разточителство. Дано, дано!