неделя, 18 септември 2011 г.

При Димо във Варвара

Черноморското село Варвара получи своите 30 минути слава някъде между 2005 и 2008 година, когато икономиката се беше устремила нагоре, когато доходите все пак растяха и когато строителният бум обещаваше да превърне Черноморието в една мегарезиденция. Тогава "младата творческа интелигенция" откри чара на това малко рибарско селце, което дори не разполага с читав плаж, но за сметка на това осигурява специфична романтика – една друга, лично нейна си реалност, различна от тази на средностатистическата скука на север (Царево) и второкласната чалга на юг (Ахтопол).
В резултат на това Варвара се сдоби с ново кметство в традиционното за община Царево жълто-оранжево, с нова църква и тук таме с нов асфалт и тротоари. Друга придобивка от това бурно време са няколкото по-големи и по-малки хотела, които в настоящия момент стоят празни и един-два нови магазина.
Новата църква във Варвара
Аз лично обаче помня Варвара от годините, когато църквата на завоя не съществуваше, а античният смесен магазин в „центъра” на селото все още май беше единственият работещ. Варвара в гимназиалните ми години беше най-престижната Джулая морнинг дестинация. На голямата поляна зад въпросния магазин, която днес е почти изцяло строително усвоена, в края на 90-те се събираха само най-готините – хипари, пънкари, рокери и всички други почитатели на алтернативната култура.
Старият смесен магазин
Блусарят Дари свиреше с часове, подрепян и от други самоуки музиканти, лееше се евтин алкохол, въртеше се безгранично количество ганджа, десетки новосформирани двойки се натискаха в шубраците наоколо и животът за няколко часа се превръщаше в хедонистично откровение. Някъде в малките часове цялата хипи процесия дружно се изнасяше към т.нар. метално дърво над скалите и там дочакваше "мистерията", наречена изгревът на слънцето в първия ден на юли.
Сега може би звучи малко идиотско, но когато си на 16 години, подобно преживяване автоматично се превръщаше в жизнеутвърждаващо за ценностната система на хората от моето поколение, заклещени между тотално неразбираемото минало и недостижимото бъдеще на лайфстйл културата, която наблюдавахме по западните телевизии и за която копнеехме, но която никога не достигаше на време до нас. Когато тя все пак намираше пътя до България, ние вече не я искахме, защото я бяхме надраснали. Искахме нещо друго, което също идваше твърде късно. И така до ден днешен.
При Димо

Но да се върна на темата. Този същият пиков момент между 2005 и 2008 беше и шансът за експанзия на горе долу единствената свястна кръчма в селото – всеизвестната При Димо. Някога При Димо беше едно малко семейно заведение, което днес обаче покрива значителна част от площта на селото и е в състояние да побере в себе си поне два самолета гладни туристи.
Маринован октопод
Изненадващо, но предложенията в кухнята са се обогатили, без сериозно да пострадат в качествено отношение. Разбира се, рибата – в почти всичките й възможни за нашите ширини варианти е доминираща. Предлагат я печена, пържена, на пара, маринована. Миди, раци, рапани, октопод, скариди, калмари, хайвер и всякакви други вариации на морския свят също са в изобилие, но съвсем не са за пропускане и специфичните за заведението местни специалитети и разядки, които най-добре си тичкат с една-три-пет благи ракийки. Или пък мастички.
Жабешки бутчета
Скордаля
Тази година се озовахме в При Димо една късна и облачна сутрин и съвсем без да искаме успяхме да закусим със следното меню: кафе, маринован октопод, бяло вино, попчета с пържени картофки и скордаля, жабешки бутчета (първите в живота ми, но няма да са последните), палачинка с мед и орехи, перно, метакса и отново кафе. И всичко беше наистина вкусно, а цените не са притеснителни.
Старци разбойници
Малко нещо арт инсталации межди двете кръми, които са на броени метри една от друга
За съжаление другата придобивка на селото от времената на слава – кръчмата „Старци разбойници” отваряше едва в 5 следобед и не дочакахме да проверим с какво могат да ни зарадват там. Иначе пазя добри спомени от лятото на 2006 или 2007 година, когато ресторантчето беше чисто ново и впечатляваше с модерната си за тези географски ширини визия, а и кухня. Миналото лято „Старци разбойници” се продаваше за малко над 200 000 евро. Към настоящия момент обаче нямам представа дали е сменил собствениците си. Това в крайна сметка е ирелевантно ако храната да продължава да бъде все така вкусна.
В крайна сметка, ако прекарвате почивката си наблизо или просто ако имате път към този край, не пропускайте да похапнете във Варвара. Преживяването е наистина неочаквано интересно.
.
.

8 коментара:

  1. Изглежда страхотно, много хубави снимки, мерси че ги споделихте

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за кратката виртуална разходка - беше очарователна! Миналата година отидохме да почиваме в шумните големи курорти и ни дойде в повече. Тази година ми се иска някое тихо, китно местенце като това. Не спомена квартири и цени, ако имаш някаква информация ще се радвам да чуя.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз лично отсядам в Синеморец, тъй като във Варвара няма нормален плаж, а обикновено съм без кола. А и няма почти нищо друго освен При Димо(който дава и стаи под наем). Но във Варвара има доста къщи, които дават квартири, има и няколко хотелчета. Просто трябва да провериш през google. В Синеморец също има десетки варианти, както и в Ахтопол.

      Изтриване
  3. За съжаление мнението ми за "При Димо" е твърде негативно, поради непростимо немърливо обслужване. Настаниха ни на непочистена маса и в рамките на 35 мин никой не благоволи да я разчисти, нито дойде да ни вземе поръчката. В същата тази времева рамка 3 пъти помолихме да си поръчаме нещо, както се подразбира - безрезултатно. В същото време свободната съседната маса беше мудно разчиствана...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля,че не сте прав.Миналата година бях за панаира там и вечерях в този ресторант.Бяхме двамата с моятя съпруга .Въпреки,че нямаше места и персонала явно малък,бяхме настанени от една много мила и любезна сервитьорка ,която от своя страна ни предложи страхотно меню на което се насладихме.Следващите 5 дни всеки ден вечеряхме в този ресторант при същата сервитьорка ,която ни помогна да опитаме едни от най-хубавите ястия .За нас това беше едно страхотно изживяване далеч от забързания и напрегнат живот в София.

      Изтриване
  4. Това село изглежда много интересно и приятно, заслужава да отидем, благодаря за статията.

    ОтговорИзтриване
  5. Не се смятам за голяма кулинарка, но винаги когато имам свободно време се опитвам да изненадам семейството ми с домашни ястия или хляб, който те винаги хапват с голямо удоволствие.Благодаря за тази статия и вкусни ястия,които ни показвате.Не съм била във Варвара но изглежда приятно особено пролетта когато всичко ще бъде така зелено и свежо.Нямаше да се сетя, че това може да са едни жабешки бутчета, изглежда така добре приготвени, но никога не съм опитвала и се надявам да не ги и и опитвам.Когато едно село е по малко то толкова по оценяваме нещата,които имаме там....странно нали!?

    ОтговорИзтриване
  6. Колкото по-малко шопи - толкова по-добре. Много хубаво, че не ви харесва и капризничите, стойте си в София и ние не примираме за вас. На нас пък много ни харесва да не говорим, че пропуснахме 3 празника заради заети от шопски селяни нашествия. Благодарим ти Димо за всичко. От Поморийската група и не взимай шопите на сериозно - все пак са провинция нали не са на морето /Хемингуей/

    ОтговорИзтриване