Вместо това обаче ще намерите изключително симпатична обстановка, меки тонове и малки детайли- ретро джаджи, книги и др., които по мое лично мнение правят това местенце едно от най-уютните, на които съм била в София. Въпреки че идеята е да навява мисли за обстановка от миналото, тук има и доста интересна еклектика, която обаче в никакъв случай не е натрапчива: например между големия плазмен телевизор, мебелите с елементи от ковано желязо в малко рустикален стил и тежичкия полилей, който пък навява мисли за епоха, още по-далечна от времето на Бони и Клайд.
Три неща крайно ми допаднаха от първото ми влизане тук - хубавото вино на чаша (The Bean и The Coco, Mooiplaats Estate, ЮАР), изнесената отпред кухня, която позволява да виждате какво и как ви приготвят и ламинатът на пода, който имитира дъсчен селски под с тревички, подаващи се между дъските.
Хората от бистрото са млади, готини и много мили. За това съм готова да преглътна малко позавишените цени, в името на вниманието и чудесната обстановка.
Все пак, за да сме напълно наясно, това е идеално място за среща или за хапване и пийване с приятели, но не е нито бар, в който да стане купона, нито ресторант, в който да се нахраните изобилно. Просто една сполучлива отбивка, със стил, но без претенции.
Кефите ме, ще ви звънна:)
.
.
С Бога напред.Вярвам ще стане прекрасно.
ОтговорИзтриване