неделя, 3 октомври 2010 г.

Как кризата направи софийския център едно по-добро място

Колкото и гадости да сътвори икономическата криза у нас (или кризата на българския антиикономически гений, кой както е по-склонен да я възприема), не може да й се отрече, че свърши едно много хубаво нещо – ограничи шопинга в десетките измислени бутици и безхарактерни магазини и свали наемите в центъра. От това произтекоха две неща. Първо въпросните магазини започнаха един по един да хлопват кепенците. И второ, хора със свежи идеи, които преди това не са имали възможност (финансова или друга) започнаха да ги реализират. Резултатът е, че кварталът само за една година се промени съществено и то в положителна насока.

Появиха се нови ресторанти със съвременна кухня и приятна обстановка, които се стараят да бъдат на достатъчно високо ниво в обслужването и в концепцията в храната, без да причиняват у клиентите си краен дискомфорт със сметката. Вече ми е около десет пъти по-лесно да си избера място за обяд/вечеря и да съм сигурна, че ще ми бъде приятно и много вкусно и то в радиус от максимум десет минути от къщи.

На „Ангел Кънчев” вече цари чудесен средиземноморски дух и се превръща в улицата, на която да се чудиш къде по-напред да седнеш. Първо мароканският ресторант „Анет”. За жалост градината вече не работи, но силно я препоръчвам за лятото, успява наистина да създаде впечатление за Средиземноморие насред софийския център. После средизмноморският „Олив Гардън”, където персоналът (чудесно обслужване) и клиентите (много чужденци) всеки път ме карат да се чувствам сякаш съм на почивка някъде из Италия или поне в Гърция. Новото допълнение – „Театро” на ъгъла с „Хан Аспарух”, чудесно се вписва в редицата. На феновете на израелската кухня (която признавам, не съм пробвала още) ще им се понрави и мъничкото, но уютно Dannys - някъде там измежду всички други. Като сложим за капак на всичко и пекарната на JoVan, „Ангел Кънчев” засега заема първо място за най-вкусна улица. Искаше ми се да кажа и няколко добри думи за „Брасри” до градинката на Солунска, но за жалост последното ми посещение беше наистина последно. „Брасри” определено лежи на стара слава, но май и на нея никой не се връзва като гледам за каква посещаемост става дума. И, съжалявам, но не съм съгласна да вечерям претоплени спагети за много пари!

Кризата уби и турското магазинче за джвъчки на "Патриарха" (близо до "Раковска"), но не негово място пък се появи винарна „Булерия”. Голямо и звучно БРАВО за професионалната винена листа, вкусното хапване и умерените цени, които изцяло компенсират факта, че обстановката можеше да бъде една идея по-уютна, макар че в никакъв случай не е зле.

Винарна Булериа, Патриарха

Малко по-надолу на "Патриарха" новите попълнение са две, като за едното съм особено благодарна – „Месопродавницата” на Лесидрен. Най-после месарски магазин наблизо! Пресни меса, разнообразие от всякакви колбаси и месни продукти (със и без марка Стара планина) и край на разкарването до Пикадили в Сити Центъра или Била на Университета само заради две пържоли. Крайно време беше.

Месопродавницата на Лесидрен, Патриарха

Другото местенце е кафетерия с домашно приготвени къпкейкове, чийзкейкове и торти. Le Petit Café, както подсказва и името му, е мъничко, уютно и вътре не се пуши. Точно както трябва да бъде.

Le Petit Cafe, Патриарха

По уличките наоколо също изникват интересни места като Papercake на „Раковска”, а „Витошка” започва да придобива приятен облик. Откакто мутри и мутреси бяха лишени от привилегиите да пазаруват по модела „от вратата на джипа до вратата на бутика”, въпросните бутици или по-скоро мини перачници, подарени на любовниците, изчезват и на тяхно място се появяват симпатични кафета като Мементо, Green Bar и др. За съжаление зимата няма да работи в тяхна полза, но пък „Витошка” има шансове до година-две да се превърне в истинска представителна улица с кафенета, каквито има в повечето европейски градове, стига собствениците най-после да открият невероятните възможности на газовите гъби, които, използвани правилно, могат да накарат човек да си изпие кафето навън дори през зимата.

Green Bar на Витошка

И накрая любимия "Шишман", където процесите са особено динамични. Тук всяка седмица нещо се затваря и всяка седмица нещо се отваря. Проверката показва, че всички барове по "Шишман" са на лице, с изключение на геройски загиналите (като 703, но това е живота, приспособи се или умри, а 703 определено не поиска да се приспособи), новите вкусни попълнения като ресторант "Бунюел" и "Супастар" най-вероятно ще оцелеят, защото са добри, а най-радостното е, че ресторант "Комерсиал" премина през кризата без жертви. Това е мястото, което никога не ме е разочаровало и винаги може да спаси положението, когато ти се яде нещо вкусно, но не ти се мисли точно какво и точно къде. В момента поне три места се преобразуват от нещо в нещо и скоро ще видим какво ще излезе. Аз лично ще се радвам ако сред тях има някакъв алтернативен на дюнерите вариант на фаст фууд, защото човек огладнява скачайки от бар на бар.

Единственото, което ми лиспва към момента, е специализиран магазин за вино, тъй като селекциите в обикновените магазини е на принципа „зареждам десет неща, ама както ми дойде и нямам конкретно обяснение защо точно тях” и отново вариантът е разходка до Пикадили. Наскоро видях, че такъв магазин има на ъгъла на "Раковска" и "Неофит Рилски", но, неизвестно защо, колкото пъти мина – в различни часове и през делници и през празници, все е затворено.

P.S. На повечето ресторанти и кафета споменати тук обещавам да посветя отделни размишления и надявам се да е скоро. Все не стига пустото време!


10 коментара:

  1. Разбрах, има доста да полираме и стилизираме.Започвам да налучквам часове на работа и почивно време.Разбирам кое вино какво качество е.Липсва усета за характерната лъскава мярка.Все още ми е непредвидимо.Понкога ми етрудно да бъде все строг, като знае че играе.От друга страна това създава натрупване и издръжливост и е на 100% нужно.Борба е нужна -много още.

    ОтговорИзтриване
  2. Много приятна публикация, абсолютно вярна. И много цитирани любими места.
    Брасри отдавна съм го отписала, след смяната на Йошида развалиха цялата концепция и качество на храната. Жалко, в началото беше много приятно и стилно място.
    Любимо ми беше БистроN8, но за съжаление просъществува кратко. В района също ресторант Парламент, който вече е бар Партер.
    One more bar е чудно място с чудно Мохито.
    От най-новите Le petit cafe е страшно свежо попълнение, с този малинов чийзкейк и чайовете на Харни.
    Абе има надежда за София:-) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. И съм съгласна и не. Много от затворилите магазини просто си стоят затворени, което е леко депресиращо. Отделно, някои интересни места и те са затворили. Хора пак има, вчера следобед беше пълна лудница в центъра. Но съм съгласна, че са се наизлюпили много интересни малки неща, което е прекрасно. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Сигурна съм, че и за затворените магазини ще се намери по-умна и приятна алтернатива. на мене лично не ми трябват, просто за да ги има. по-добре е да се превърнат в нещо смислено и нужно. умните търговци ще оцелеят, а останалите- щом ги е отвяла кризата, значи или са били излишни, или нещо не е било наред.
    за някои магазини ми е мъъъничко мъчно. днес например видях, че затварят големия Конвърс на Фритьоф Нансен. а уж е марка, която си има солидна фен група. да, но цените им за нашия пазар бяха нереални. в САЩ платненките на Конвърс струват 15 долара. тук 100/120 лв за ниски/високи преди кризата, в последствие - 80/100. не е сериозно просто. има и e-bay, вече масово се пазарува онлайн. дистрибуторите на подобни марки създават нереален пазар и сега вече това им изяде главата.
    харесва ми обаче, че заради тази "чистка" някои улици започнаха да придобиват характер и да се обособяват. всичко ще си дойде на мястото:))

    ОтговорИзтриване
  5. Хубава статия!
    По отношение на виното - не е като Casavino, все пак наблизо е Cheers - бул.Левски, с/у Турското посолство

    ОтговорИзтриване
  6. да, прав си, но никога не съм влизала там. все си мисля, че имат само много скъпи вина, но може и да греша:)) не ми е съвсем на път, но е някакъв вариант

    ОтговорИзтриване
  7. бившия клуб Vintage на ул. Вашингтон сега е специализиран магазин за вино, менажирам от нови собственици, които отдавна се занимават с този вид дейност и са в час с виното.

    ОтговорИзтриване
  8. Мъка ,мъкаа!София не е България.Боли като си помисля колко хора си броят стотинките за бани4ка а галениците на съдбата се чудят къде да обядват и какво.Цинизъм!Живеем в паралелни светове.

    ОтговорИзтриване
  9. леле, колко приятно ревю - както не съм любителка на столицата, така ми се прииска да ги видя всичките описани местенца :)

    ОтговорИзтриване
  10. Галеници на съдбата?!? Пич, инвестирала съм в себе си и образованието си достатъчно време, усилия, а и средства (от тия, дето родителите ми нямаха), за да мога сега да работя яко и да си позволя да обядвам и вечерям в ресторант понякога. Няма нищо цинично в това. София не е България и аз също не съм от София. Но съм успяла да си намеря мястото тук, където има малко от малко някакви възможности и приятни места. Нямам намерение да се извинявам за това, защото моето неходене на ресторант няма да реши проблемите на тези с баничките. Напротив. Колкото по-пълни са ресторантите и колкото повече харчат тези, които могат, толкова по-добре за икономиката и за всички.

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка