вторник, 20 юли 2010 г.

Книжки и сладкиши в Пейпъркейк

Признавам си, че напоследък никак не чета. Което е ужасно, защото адски обичам да чета. Улавям се, че си намирам всякакви извинения сама за себе си, но истината е, че свободното ми време не е твърде много, но за сметка на това е заето почти изцяло с визуални развлечения, разбирайте домашно кино и по-рядко истинско кино. А най-голям дял има, разбира се, безсмисленото висене във Фейсбук и тем подобни.


Миналата седмица обаче за първи път от доста месеци изгълтах една книга и надявам се това да е само началото на нов четящ период. Виновникът се нарича Хосе Карлос Сомоса и напоследък ми е един от любимите съвременни автори. Ако искате роман със суперувлекателен сюжет, няколко преплитащи се линии-криминална, фантастична, историческа, научна и т.н. , написан интелигентно и с много приятен стил и въобще ако искате книга, която да преминава почти като филм пред очите ви докато четете, купете си нещо на Сомоса.

Първият му роман, който излезе в България - "Клара и сянката" е доста обемист, но е от онези книги, за които обемът е плюс, защото просто не искаме да свършват. Страшно оригинален. Вторият - "Пещерата на идеите" на мене лично ми е в топ десет на най-готините книги, които някога съм чела. Третият - "Зиг Заг" се заиграва с теориите на квантовата механика, а действието в последния преведен у нас негов роман- "Ключът към бездната" се развива хилядолетия напред в бъдещето. Светът е съвсем различен, хората са синтетични, но част от хората са обзети от меко казано "странен" религиозен фанатизъм.



С последния роман се сдобих наскоро в Papercake на Раковска. Много симпатично ново местенце, което е колкото книжарничка, толкова и сладкарничка.

Има рафтове с книги, има и къде да се седне. Най-хубавото е, че тук вместо да ви се скарат, че сте се зачели в някоя от книгите, ви канят да направите точно това. Papercake иска да бъде мястото, където можете спокойно да си четете, колкото и каквото си искате, при това без да сте длъжни нито да си купите книгата, нито дори да консумирате каквото и да било.

Макар че второто е доста приятна част. Сосбтвеникът на Papercake е този, който държи и "Апартаменът", та асортиментът и тук е същият - домашно приготвени сладкиши и напитки.
Местенцето е адски чаровно и го препоръчвам на всички, макар че, честно казано, цените на бара ми идват малко ту мъч. Но пък четенето е безплатно и хората са адски мили:)
.
.

9 коментара:

  1. Чудесно ревю! Със сигурност ще посетя това място, защото изглежда като макайнда плейс :) Прави ми впечатление колко често изпозлваш "ужасно" и "адски", за да подчертаеш емоционалния смисъл на даден израз:

    "Което е ужасно, защото адски обичам да чета"

    "Страшно оригинален"

    "адски чаровно"

    "адски мили"

    Не възприемай това като критика. До вчера и аз бях същия :) Но ти препоръчвам да прочетеш това, за да имаш и друга гледна точка върху въпроса:

    http://asktisho.wordpress.com/2010/04/29/vibe/

    Безкрайно бях изненадан да разбера, че Нийл Доналд Уолш говори за същото в своите "Разговори с Бога" - книгата влезе в живота ми, след като написах въпросната статия.

    Това го казвам, за да не бъда единственият "авторитет" по въпроса. Пък и съвпадението е интересно.

    Изборът, разбира се, го оставям на теб.

    "Грешни" и "правилни" решения няма, така както няма "ад" и рай", но от гледна точка на нашия ограничен житейски опит и заради субективния начин, по който възприемаме света, има неща, които можем да наречем "положителни" и такива, които могат да ни повлияят "отрицателно".

    "Адски", "Зверски" и "Ужасно" съвсем не попадат в първата категория :)

    "Прекрасно", "Чудесно" и "Вълшебно" би било доста по-добре!

    Въпрос на навик :)

    Извинявам се, че така непоканен, ама не можах да се въздържа просто...

    Поздрави!

    Тишо

    ОтговорИзтриване
  2. приемам критиката, макар да нямам претенции, че в този блог творя нещо с литературна стойност:) въпросните повторения бих избегнала ако имах повече от 3 минути за писане на постове, но към момента...това е положението:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Известния писател Тишката, почитател на самиздата отново се изказа :)

    ОтговорИзтриване
  4. Логореята не прощава, нека не се сърдим на момчето.

    ОтговорИзтриване
  5. Ми не беше критика - пише го и в самия коментар. Изобщо не става дума за литература, правилен изказ, стил на писане, повторения или някакви "правила", които трябва да спазваш. Всъщност, в текста зад линка си пише всичко, няма нужда да го преразказвам и тук. Сори още веднмъж, че се обадих неканен и съвсем смених въпроса. Не исках да се натрапвам. Продължавай да пишеш интересни и полезни статии, намирам блога ти за едно от най-свежите места в блогосферата, комплименти!

    @ Анонимен: Пич, заради хора като теб диктатурата понякога изглежда привлекателна алтернатива, сешисе? :P

    @ Нервната акула:

    http://www.dimebagnyc.com/utt/media/1/20081207-christ-middle-finger.jpg :)

    ОтговорИзтриване
  6. Прощавай, къде точно е книго-фе-то? Много ми стана интересно и ми се прииска да имам адрес. Ако не ти се публикува тук, прати ми на ridiculous@abv.bg, моля те.

    ОтговорИзтриване
  7. приемам коментари, забележки, пожелания, дори критики, понякога са полезни. няма лошо. и няма непоканени за коментари тук, стига да са възпитани:))) само не се бийте поежду си, моля:)))))))

    @ ridiculous Местенцето е на Раковска, ъгъла с Хан Крум. Това е пресечката която минава зад пл. Славейков, т.е. първата пряка след Графа в посока Патриарха.

    ОтговорИзтриване
  8. П.С. средните пръсти и диктатурата не са особено възпитани, тишо. айде споровете да си останат с акцент върху писането и литературата, щото никак не ме кефи иначе

    ОтговорИзтриване
  9. съвременния титан на бг литературата тишо снизходително поучава женичките кое как се пише, и развява средни пръсти на всеки, дръзнал да каже нещо, различно от похвала за тишо.

    тишо, копеле бездарно, бегай обратно на нивата, че и липсваш като косач.

    ОтговорИзтриване