понеделник, 5 юли 2010 г.

Румъния за ценители

Днес на гости ми е Ели, която прекара няколко месеца в Румъния, където работеше по проект. Помолих я да напише част от впечатленията си, защото когато наскоро се видяхме и чух част от тях, буквално сгънах от смях. Приятно четене:)

Пристигам в Букурещ след кошмарно стресиращ полет със самолет с перки, а не с реактивен двигател. Който е летял с такъв знае за какво иде реч. Едно от първите неща, които забелязвам в града, е, че от всички фонтани се лее кръв – някой е решил да боядиса водата в тъмно розово...Кич до уши. Резервирала съм си апартамент чрез интернет букинг, но стигайки до адреса, където трябваше да е апартаментът ми, намирам квартирно бюро - на четвъртия етаж в жилищен блок. Апартаментът - „офис“ изглежда малко странно - с тапицирани с един и същи лилав плат столове, стени, дори радиатори и тръби за парното. Докато се оглеждам за някоя котка, която да ме заговори в стила на Майстора и Маргарита, се разиграва драма като от филм - разпечатани номера и кодове на кредитни карти, спешна нужда от доста румънски пари в брой, с които да платя веднага, уговорка с някаква чистачка, която да послужи като посредник на плик с пари... Накрая едно Тико с изтърбушени задни седалки – за багажно отделение, бясно ме транспортира до друг жилищен блок, където е апартаментът ми.


След тази премиера в столицата два месеца живях в „другата” Румъния. Населявах бивш цех (преустроен в къща) дълбоко в провинция Молдова. На това място разбрах, защо кайсиите трябва да се берат и ядат зелени – защото, ако човек ги чака да узреят, нищо няма да дочака... Тук също така научих, че ако имаш пожарна команда към завода, можеш вечер да я викаш, за да полива въпросните кайсии. И като заговорих за храна - няма да обяснявам в какви количества и при каква концентрация чесънът потенциално придружава всяко ястие, само ще уточня, че след цигарите, той е най-често контрабандираната стока в Румъния.

... С наистина голяма изненада в един момент открих, че обичам Румъния. Държа да подчертая това, преди да открехна вратата на румънския влак. Между другото, влизането във влака не винаги е лесно (особено ако на гърба си носиш килим и си 80-годишна бабичка), тъй като голяма част от вагоните са рециклирани (или не) такива от Германия, където коловозите в общия случай се намират на повече от метър под платформата на перона. В Румния коловозите са на около 40 см под перона, така че точно тези влакове са на около 60 см над него и съответно нямат никакви стълбички...

Първото ми пътуване отне 3 часа и 8 минути за 119 километра с пътническия влак. Аз имах билет. Повечето от пътниците във влака нямаха. В Румъния националния спорт е да подкупиш кондуктора. Просто е неморално да си купиш билет. Никой не го прави. Пътувах с една майка и двете й чоплещи семки деца (едното детенце тъкмо беше проговорило или започнало да разбира румънски, защото прекара около половин час в транс след явно първия си сблъсък с чужд език - аз от време на време го ползвах). Когато дойде кондукторът, аз му дадох билета си, а майката най-невъзмутимо му даде 10 леи за тримата, при положение че билетът струваше 17 леи за един пътник.

За второто си пътуване без да искам бях избрала супер модерен влак – Siemens, от тези с кабинки за машиниста в двата края на единствения дълъг вагон. Това носи своите неудобства - подкупването става в края на вагона, за да не е брутално очевидно и на кондуктора му се налага да се разхожда до края на влака и обратно за почти всеки пътник. След 20 мунити радост от пътуването, влакът се развали насред полето, след един час на машиниста му стана ясно, че не може да го поправи сам. След още един час към влака беше прикачен локомотив, поне на около 40 години, с размери колкото половината Siemens-влак и лека-полека започна тегли към целта.

Welcome to Eastern Europe. Тук модерната ви техника не работииииииии...:)

И накрая...в този влак, по принцип превозващ хора, обичащи да похапват чесън, в един момент една друга миризма разцепи въздуха. Как да обясня случилото се, пак повтарям, обичам Румъния... една лелка от съседната седалка беше извадила червено пластмасово гърне и го беше предоставила за ползване на четири-пет годишното си дете насред коридора, между собтсвената си и моята седалка. Детето ползва гърнето дълго и усърдно...
.
.

10 коментара:

  1. Това с детето... да не е на снимката? :)

    ОтговорИзтриване
  2. узреят се пише с "у"

    ОтговорИзтриване
  3. макар да вярвам, че голяма част от разказаното е истина, не мислите ли, че приличате на префърцунени англичани/немци ... (да се допълни по желание), разказващи за преживяванията си в българия? да, и за българия може да се разкаже по този начин. вероятно и за много други държави.
    а видяхте ли националната галерия в букурещ, където има рембранд и ел-греко? или музея на съвременното изкуство? или страхотната архитектура от началото на 20 век, заради която наричат букурещ "малкия париж", или ...е, няма да продължавам. поздрави, гергана

    ОтговорИзтриване
  4. целта на този разказ е да забавлява, показвайки няколко комични случки и персонални преживявания. а не да прави дисекция на културния и инономическия живот в Румъния. нали не си мислите, че момичето е видяло само това там. това не е пътеводител на културния живот в букурещ и няма претенции да е такъв. дори не става дума за букурещ. и как се разказва "по този начин"? може да се разказва по който си искаме начин. няма закон за това. и какво като има рембранд и ел-греко? ние пък имаме музейна гарерия, където чалга звезди откриват изложба с пикасо! и честно казано, картини на известни художници има във всички столици. но описаният балкански колорит го има само тук.

    ОтговорИзтриване
  5. Az vqrvam 4e razkazat e pove4e ot istinski,zastoto e pove4e ot smeshen i zabaven! bravo na momi4eto prejivqlo sled vsi4kite tezi mirizmi i cvetove:)))))))

    ОтговорИзтриване
  6. Абе само между другото това с фонтана не ели заради сериала "Декстър" част от рекламната кампания?

    ОтговорИзтриване
  7. Румъния е сто пъти по-хубава от тази гнусна и противна България!

    ОтговорИзтриване
  8. Какъв червен фонтан все едно е целият от кръв, изглежда малко зловещо но пък ми хареса.Това което споделяш..." На това място разбрах, защо кайсиите трябва да се берат и ядат зелени – защото, ако човек ги чака да узреят, нищо няма да дочака... Тук също така научих, че ако имаш пожарна команда към завода, можеш вечер да я викаш, за да полива въпросните кайсии..." хахах е страхотно е това за кайсиите със сигурност ако отида там това ще го запомня и веднага ще си откъсна някоя за да знам че и аз съм ги опитала.Прекарал си страхотна екскурзия пожелавам ти още много такива.

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка