неделя, 30 декември 2012 г.

Остерия Барбароса



Снимката е на Цвети Белутова от "Капитал"

Ул. Христо Белчев 32

Веднага си казвам – останах крайно неудовлетворена от посещението си в остерия Барбароса. По-долу ще се арументирам защо.
Първо обаче искам да подчертая, че направих този блог с идеята да пиша само за местата, които ми допадат, а не да хейтя останалите. Дори да имат някакви недостатъци, всички заведения описани тук, са места, които посещавам отново и отново с удоволствие. Пиша този пост за остерията обаче, въпреки че едва ли ще повторя там, защото никое друго заведение не ме е провокирало така емоционално да мисля и говоря за него и да се ядосвам.
Защото мястото има наистина толкова голям потенциал – прекрасно помещение, интериор, градина, но за пореден път собственикът му е забил в най-тъпата поне за мен възможна посока – тази на прекомерната претенциозност и надценената храна. От което пък страда цялостния дух на мястото. Точно същите проблеми – липса на атмосфера и цени неотговарящи на качеството на ястията имаше и предшественика на Барбароса – Остерия ди София.

Може и да е клише, но когато чуя италианско бистро си представям следната картина: вкусна и семпла храна на разумни цени, така че да поръчваш още и още, пивко и вкусно вино, шумни разговори, смях и още смях, разляти чаши, разсипан по покривката сос, сервитьори, които понасят стоически прищевките на подпийналите гости и им угаждат, уютна обстановка, много настроение и още повече вкусна храна и вино. Или нещо от този сорт.
От всичко изброено, в остерия Барбароса намерих само добро вино и наистина хубавата и с много стил, но стерилна обстановка. Защото посетителите се държаха като скумрии, а това им поведение вероятно бе провокирано от странната претенциозност на ресторанта, която за мен е тотално излишна.

Позитивното: наистина много хубав винен лист, основно с италианско, но не само, вино на цени от 20 до 120 лв;
стилна обстановка с изобилна, но ненатрапчива декорация с красива посуда и бутилки вино. Някой някъде по форумите беше заклеймил като неприемливи типичните покривки с червени и бели квадратчета. На мен пък те особено ми допаднаха;
голямата много симпатична градина – огромен плюс за лятото;
уелкъм комплимент – брускети и прошуто. Тези жестове винаги печелят адмирациите ми;
жесток лимонов чийзкейк!

Негативното: Два основни проблема - странно обслужване и храна с много претенция, чиито цени обаче не отговарят на качеството, както и твърде малки порции.

Да започна с обслужването - в остерия Барбароса то живее собствен живот. Останах с усещането, че целта не е да се задоволи клиента, а клиентът трябва да се нагоди спямо обслужването. Странна концепция. Така например сервитьорът отказа да донесе едновремнно салатата и основното ястие на единствения човек от компанията ни, който си бе поръчал и салата. И съвсем не пожела да възприеме аргумента, че тя не желаеше да яде салата сама, докато всички останали чакат храната си, нито пък другия аргумент – че обича да хапва салата заедно с основното. „Не, не може, госпожо, ние тук си имаме правила за хранене, не е примеливо...”. Не стига че ти се налага да се обясняваш, ами накрая просто ти отказат...Really?!

Освен това, когато кажа съвсем мило и любезно, че мога да се справя с винения лист сама и нямам проблем да избера точно това, което ми се пие без гид в италианската винена география, не очаквам да чуя ехидно: „Айде да видим как ще се справите”. Да не би да ви обидих? ИзвЕнете...

С персоналът като цяло имахме тотално различни визии за това къде се намираме. Те смятаха, че са в ресторант с поне две звезди Мишлен, разположен в замък в Нормандия, а аз пък си мислех, че съм в италианско бистро в София.

Сега за храната. 
Вярвам, че екипът от (полу)самоуки италианци-готвачи са страшно симпатични, много въодушевени, отворени и експериментално настроени. Вярвам, че червенобрадият собственик е много готин. Вярвам, че пицата им е страхотна. Вярвам още, че подбраните продукти, които участват в някои ястия, са скъпички, защото вносът им е ограничен.

Също така обаче вярвам, че паста, оцветена с мастило от сепия, е много впечатляващо решение, но не мога да разбера защо цената й е близо 20 лв за порция, не - за шепа, при положение че въпросното мастило с нищо не допринася за това тя да е по-вкусна от обичайната. Всъщност това беше една съвсем средностатистическа паста. А да, и равиолите за същата цена може би не трябва да са твърди по краищата.
Вярвам още, че патешките гърди за около 30 лв порцията е добре да не са жилави и да бъдат достатъчно, за да се нахрани поне 47-килограмов човек като мен. Без забележки за телешкото, но пък порцията бе още по-малка...Приблизително така стоят нещата и със салатите. 

И така в крайна сметка, ако и да го е имало някъде този разюздан италиански дух, вероятно се е криел зад вратата. За сметка на това видях абсолютния оксиморон – група тихи италианци! Имаше и други хора, които сякаш също смятаха, че се намират в нормандския замък, без обаче да са сигурни дали това им харесва. Поне така разчитах сериозните им лица. Останалите посетители бяха по-скоро като мен – експериментатори, които никак не останаха щастливи, доколкото съдя от някои подочути реплики..

Какво и как ще предлага остерията си е, разбира се, нейна работа. На мен просто инстинктът ми подсказва, че в този свръхдинамичен по отношение на ресторантите град, в който публиката все още няма навици да бъде лоялна и постоянна и в който единици заведения успяват да просъществуват в първоначалния си вид повече от година-две, филмът „Излишно претенциозно и надценено” в София е в късометражния жанр. 

7 коментара:

  1. Изключително несполучлив беше ресторантът в предишния си вид - надути цени и претенции в повече срещу посредствена храна. Мястото наистина е прекрасно!Не съм го посещавала в сегашния му вид, познавам съпругата на собственика и доколкото разбрах от нея идеята е била за непретенциозно бистро с оригинални продукти, вкусно кратко меню, семпли автентични рецепти и уютна обстановка. Явно не се е получило...Все още не мога да си обясня откъде в БГ идва това постоянно търсене на нереална елитарност, от неопитните собственици или от неопитните клиенти, комплекси ли, неадекватност ли, не знам. Хората масово се объркват къде се намират и какви критерии би трябвало да имат. Пример от миналата седмица: пицария, в която има опит за лукс, но в крайна сметка е просто пицария. (с отвратителни чинии от стъкло, между другото, които скърцат потресаващо гадно) Млада двойка, решила че се намира в ресторант с Мишлен звезди задържа около 30 минути сервитьора, докато поне 3 маси чакаме сметката. То не беше декантиране, душене, размятане на чаши,разнасяне на бутилки, препоръки за храната, размисли какво точно да бъде, дегустации, почесване по главата и т.н Пицария, да му се не види! Все си мисля, че хората независимо от коя страна са - клиент, собственик, персонал трябва да се съобразяват къде са. Тук обаче рядко се случва...
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. луксозната пицария е сред най-любимите ми жанрове :))

      Изтриване
    2. хаха, да, и обикновено пиците не стават:-)

      Изтриване
  2. те не са за ядене, само за фон :)

    ОтговорИзтриване
  3. Напълно съм съгласна, findley. Високомерна сервитьорка с ироничен тон попита какво безалкохолно ще пием. Помолих да ми даде менюто, тя ми донесе меню само на италиански (?!?), нямали на български. Попитах защо ги няма упоменати безалкохолните в това меню, тя ми каза, че не се налагало - предлагали само продукти на Кока-кола. Самата сервитьорка не знаеше италиански, но се държеше изключително надменно и през цялото ни пребиваване не обръщаше внимание на масата ни, а трябваше да подвикваме каруцарски някой да ни обърне внимание. Аз бях в компанията на италиански филолози и се смеехме, че ако я повикаме на италиански, тя изобщо няма да разбере за какво иде реч.

    ОтговорИзтриване
  4. Статията е интересна и ми се иска в този момент да бъда там,и да си поръчам нещо вкусно, както пишете и по горе ястията понякога са малко по специфични но точно това го отличава от обичайните заведения и ресторанти които са под път и над път и може би и заради това ме грабна още първият път когато го посетих.Но тук пишете неща, които ако на ме ми се бяха случили може би едва ли ще отида пак, все пак си е до човека и късмет малко.Наистина ние сами можем да си изберем какво да ядем или да пием и не е нужно някой да ни чака и заплашително да ни гледа.

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка