неделя, 5 юни 2011 г.

Защо обичам Лондон (съчинение без елементи на разсъждение)

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и беобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.


Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...


Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.







Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.




Италианските ресторанти са просто безброй.



На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.



Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.





Либърти. Да.


Кирайският майстор прави шоу.


Фреди!



Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)


Песни и танци на народите.


Вликолепния Уестминистър.



Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.


В Сохо има всичкооооооооо.



Много мюзикъли се гледат в този град.


Къде без Бритиш Мюзиъм.




В памет.



Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

За снимките благодарности на Нервната акула.
.
.

2 коментара:

  1. Анонимен7 юни 2011 г., 7:34

    Прекрасно! Направихте ми великолепно следобедно пътешествие - и статията,и снимките са много яки! Мерси!

    ОтговорИзтриване

Възникна грешка в тази притурка