Едни мощи религиозен туризъм не правят

"Мощи шестват из Созопол, придружени от двама министри".(По Mедиапуул. Велико заглавие.) На снимката е само единият министър, защото от другия особено много ни е срам и не искаме да го виждаме даже , райт?

С откриването на костиците на остров Св. Иван до Созопол, нарочени да бъдат мощи на Св. Йоан Кръстител (неуточенено като млад или като стар), някои хора започнаха да бленуват някакъв бум на религиозния туризъм и привидяха тълпи от поколонници, стичащи се към в Созопол. Даже министрите спешно гласуваха близо половин милион за ремонт на църквата, към която пилигримите са се затичали...в мечите им.

Отвър глупостите на един министър (който отдавна трябваше да бъде уволнен, тъй като очевидно няма да си подаде оставката, колкото и тъпотии да сътвори) и лековерието на един премиер, изявяващ се като цар Иван Александър, истината, потвърдена от туроператорите, е че България не се разпознава като дестинация за религиозен туризъм в чужбина и е меко казано лекомислено да вярваме, че с едно откритие нещата ще се променят, пък дори и като по чудо да се окаже истинско.

Нещата не стават така - "откриваш" едни кости, оповестяваш без доказателства, че са на Йоан Кръстител, ремонтираш набърже една църква и ги слагаш в нея и чакаш тълпата да дойде. Нужни са години работа, постоянно финансиране и популяризиране, за да се изгради един туристически продукт. А с продукт за поклоннически туризъм е двапъти по-трудно.

Религиозният туризъм е част от културния, който у нас най-често включва посещения на църкви, манастири, паметници на културата и др. като допълнителна екстра към плажната или ски ваканцията. Истинските поклоннически посещения като тези в Йерусалим, Гърция, Испания, арабските страни и т.н. в България обаче клонят към нулата.

Туроператорите допускат, че медийният шум може би ще събуди любопитство в региона, но са силно скептични, че ще има ефект върху чуждестранните посещения специално с тази цел. По-скоро мощите ще бъдат още една десетминутна спирка в дневните екскурзии до Созопол, които се организират за затлъстелите туристи в Слънчев бряг, за да разнообразят ежедневието им.

Неподходяща дестинация

Черноморието, въпреки че разполага с отделни ценни обекти, не е подходяща дестинация за поклоннически туризъм. Созопол и Несебър бяха дестинации за културен туризъм, но вече не са и това. Те са част от масовия евтин морски чалга пиянски туризъм. Презастрояването, което носи след себе си и куп други усложнения, инфраструктурните проблеми, масовия продукт, шума и т.н. са точно нещата, от които религиозните туристи бягат. Тези хора търсят духовно преживяване. Искам да видя как ще го намерят сред созополските хотели, сергии с боклуци и капанчета с чалга.

И да, България има някакъв потенциал за религиозен туризъм, но той е в изграждането на истински тематични пътища, маршрути, каквито има в Европа и цял свят. Той е в софийската "Света гора", където обаче десетки ценни църкви и манастири стоят затворени и в плачевно състояние, регионът около Пловдив и Пазарджик, където също има множество църкви и манастири. И точно там трябва да се излеят пари. Първо, за възстановяване и подръжка, второ за популяризация.

Малко са местата по света които привличат туристи сами по себе си като Йерусалим и Ватикана например, защото имат огромна концентрация на история. Поклоническите дестинации се създават, разработват и развиват с години. Един пример - маршрутът „По стъпките на апостол Павел“ в съседна Гърция. Добре популяризиран, солидно финансиран и все пак не са се убили туристите да ходят по него. Просто религиозният туризъм няма как да е масов. Където пък има масов, трудно ще се развие религиозен.

Мощи на светци има в хиляди църкви по света. Има и в десетки църкви в България. Ако пък съберем всички кокали, обявявани за мощи точно на Св. Иоан Кръстител, ще стигнат за няколко скелета. Но поклонниците не се втурват към тях току така. Те търсят цялостно преживяване, а не просто конкретна находка. Освен това популярните поклоннически дестинации рядко са такива сами по себе си. Историческото наследство е само едната страна. Другата са религиозните тържества, големите празници, конгреси, конференции и религиозни събори, които работят за популяризирането на дестинациите.

Така че, оставяйки настрана скептицизма на повечето хора относно автентичността на въпросните мощи, туроператорите не очакват нещо съществено да се промени заради тях. поне не скоро, поне не без усилия и средства. И е време наистина да решим какъв точно туризъм ще правим, защото всяка година акцентът е различен, а бюджетът за популяризиране на дестинация България в чужбина е смешните 5 млн лв, които стигат точно за изграждането на един посредствен щанд, който разнасяме по няколко борси из Европа и три клипа по ZDF.

*статията е от в. Пари с малки изменения, снимката е любезно предоставена от МФ :)

.