Краят на годината – време за обзори и моят ще е винен, пък
тъкмо шанс да кажа по някоя дума за всички добри вина, на които така и не
посветих постове поради заетост/мързел/друго.
Бялото: австрийски грюнер велтлинер – където го срещна, там го купувам/пия. Пасва чудесно на вътрешния ми мир;
Червеното: уф, тук каквото и да кажа ще е малко.
Първо българското: пино ноар на Боровица – от всички серии, от всички реколти;
Всичко на Мидалидаре без Карпе Дием серията;
Няколко общи думи: Българските винари се множат и
задобряват, което пък носи само радост и радост. Прави ми впечатление, че някои
от големите също се потрудиха тази година в посока разнообразие и повишаване на
качеството. Сякаш в последните години бяха решили, че могат да минат метър пред
непретенциозните потребители. Да, ама винената култура расте, цените падат, а
конкуренцията от по-малките е сериозна.
Събитията: Второто издание на Divino Taste, Winebox portfolio tasting, Grand Austrian Tasting, Сподели бутилка –
сбирките на Винената академия и тейстингите на Casavino – прекрасни шансове да научиш
много срещу символични пари. Надявам се през 2013 да има двойно повече.
Магазинът: Оренда. Ново, свежо място, където се предалагат
само и единствено бг вина. Имаше нужда;
Магазините за хляб, вино и сирене на Добрев – във всичките му възможни локации.
Магазините за хляб, вино и сирене на Добрев – във всичките му възможни локации.
Винобарът: Все още не съм намерила мястото, което ми е и
удобно, и ми допада и има предлагане каквото бих искала. Едно птиченце ми каза
обаче, че много скоро това ще се промени.
Ресторантът: Комерсиал завинагиJ Както и Пей сърце,
новото местенце – P/S (скоро и постче по
темата) на същите собственици, Обержин, Ломо, обновеното Л'етранже, Fun House The Clock, новата Синя
акула в Синеморец.
Избата: Бургозоне, Боровица, Драгомир, Меди вали, Мидалидаре, Орбелус, Юстина. По азбучен ред
Дестинацията:
Прага – тотален възход на винените барове. Има ги във всеки квартал, на всяка
улица, а в туристическите части и по три на улица. Модерни, традиционни,
всякакви. Предлагането е огромно, приоритетно се пие Стар свят. В някои има
дори българско вино. Храната към виното – от хапки и
тапас през плата с колбаси и сирена до пълно ресторантско меню;
Виното:
Пенливо: розето
на Миролио. Дори в конкуренция с чуждите, бих го предпочела;
Кава - с нея имах ups and downs, в крайна сметка установихме здравословни отношения;
за веселяшките случаи – Vicar’s Choise –пенливия совиньон блан на новозеландската изба Saint Clair;
Кава - с нея имах ups and downs, в крайна сметка установихме здравословни отношения;
за веселяшките случаи – Vicar’s Choise –пенливия совиньон блан на новозеландската изба Saint Clair;
Бялото: австрийски грюнер велтлинер – където го срещна, там го купувам/пия. Пасва чудесно на вътрешния ми мир;
шардонето Max Reserva 2008 на Errazuris
– разтапящо; и въобще шардонета от Чили – много ми допадат;
шенин блана на южноафриканската Kleine Zalze;
вионие на Ямантиев – рядка находка, за съжаление;
новозеландски совиньон блан до втръсване. След като
неотдавна тежко препих с него, втръсването е буквално;
приятна изненанда - чисто новичкото пино гри 2012 на Варна –
плодово и свежо, както и това на изба Хан Крум – Нови пазар пино гри – по-свежо
и минерално, точно колкото трябва;
шардонето и вионието на Бургозоне 2011 - елегантна работа;
Розето: от Бандол; на шато Мюние; Енира; Салва на Драгомир;
розетата от серията Ленеа на Мараш – особено това от мерло;
Червеното: уф, тук каквото и да кажа ще е малко.
Първо българското: пино ноар на Боровица – от всички серии, от всички реколти;
Опитах всичко де що се казваше пино ноар на изложението на Divino и честно казано повечето вина ми бяха вкусни, само дето ако не знаех какво
пия и ме попитат, едва ли щях да отговоря «пино ноар». Не че толкова добре
познавам сорта, но и малкото, което знам ми стига, за да си направя извода, че тия
наситени, мощни тела и аромати не са май много пиноноар-ish.
Всичко на Мидалидаре без Карпе Дием серията;
Каберне франът на Бургозоне, на Дамяница - Дзиндзифките, на Бойар – Платинум, на Каратжина – в комбинация
със сира – Le Voyage 2011 и на Братанов също в кобинация със сира;
Драгомир - грешният избор с вината на тази изба е трудна работа;
Драгомир - грешният избор с вината на тази изба е трудна работа;
Марселан 2010 на
Бургозоне;
Монограм мавруд и
рубин 2009 на Вила Юстина;
Мелник 2010 на Орбелус – да си оближеш пръстите; както и
Прима 2010 пак на Орбелус и малко апокрифната Прима 2009 Мелник;
Меди Вали – страшно симпатична изба, на която ми се струва,
че много й се удава боравенето със сорта сира – много добра комбинация
сира/рубин Medi’s 2010 и новата серия А Good Year – особено сирата; същото важи и за сирата
от серията Incanto;
Нобиле мелник и Нобиле рубин 2008 на Логодаж;
Encore Сира 2011 на Катаржина и въобще
сирата на повечето изби в Сакар е чудна – любов от първа глътка с тази на Иво
Върбанов, на Ямантиев – 2009 резерва Вила Армира, а несекващата ми любов е към
Нимбус на Телиш;
Рубин 2008 Ятрус – Тера Тангра;
пино от Новия свят и по-малко от Стария – по финансови
причини, разбира се;
Мерло и каберне от Чили;
Малбек – в умерени количества и първи, трудни, но увенчали
се с успех срещи с карменера.
Симпатичен флирт със ‘старото’ гаме от Брюи, дано се
повтори;
Бутилка предизвикателство на винения рафт:
Пино от Германия – шпетбургундер 2010 от региона Баден, на
изба Badischer Winzerkeller. То е разработено от технолозите на избата заедно с
извесния (явно) немски сомелиер Петер Щегер и съответно носи неговото име -
Edition Peter Steger.