Несебър е от местата, където, що се отнася до кулинарията, най-забележителното нещо в десетките кръчми е златният пържен сафрид за десет лева двеста и петдесет грама. Те между другото са поразяващо еднакви на вид, като разликата е дали има или няма гледка към морето, т.е. дали ще инвестирате минимум 20 кинта повече или по-малко в сметката. Менютата са като том на Вазов и въпреки това не се намира нищо по-различно от най-стандартното за всяка една кръчма, независимо от кой край на България. Ако попаднете на място, което случайно се предлага и някой заблуден местен специалитет - например маринован барбун или миди в доматено-лют сос, значи сте късметлии. Всичко казано дотук важи с пълна сила и за Созопол, чието резюме следва.
Ето защо откритието на еко-бар "При Майкъл"в Стария Несебър ме изненада истински. Не че е нещо, което чак да впечатли с изпълнение, или пък с качество, или с персонал. Не че дори ще повярвате, че собствениците наистина споделят някаква еко философия- може пък и да споделят, но вероятно по-скоро опитват да хванат нишата. Но наличието на този бар в автентично консервативния Стар Несебър наистина е изнанада.
Намира се някъде съвсем в дъното на полуострова ,в закътаните улички, където тълпите туристи вече не са тълпи, а индивидуални двойки. Първо виждате една малко комична и доста ретро указателна табела, а след това и още една такава, но вече на самия вход.
Вътрешността на бара наподобява пещера със сталактити и сталагмити и течаща по тях вода. Малката градинка пък е наполовина пещероподобна, наполовина джунглоподобна. Има много зеленина, малко езерце, мостче и си личи, че някой е вложил доста усилия и труд в нея.
За капак е менюто, което ни обяснява, че в този бар ценят природата.
Друго местенце, което си харесах е италиански ресторант в рибарски стил на изхода от Новия град към Стария. Така и не седнах и не мога да кажа нищо за храната, но изглеждаше свежо, цветно и с настроение.
.
.
