Party street Shishman

Добрите идеи понякога трудно пробиват, но не и когато има остра нужда от тях. Обикновено повече критикувам визията (или често липсата й) на Столична община за града, но инициативата "София диша", подета от столичния ДСБ зам.-кмет по културата Христо Ангеличин, заслужава похвала. Три поредни недели дни, стартирайки от настоящата, "Шишман" ще е пешеходна шоузона с музика, спорт и забавления. Отсечката от Графа до Парламента ще е забранена за автомобили и ще се превърне в "истинска европейска централна улица".

Нищо ново не сме открили, просто се опитваме да пренесем на софийска почва една чудесна практика от други европейски и световни градове. В Париж например всяко лято затварят улицата по цялото протежение на река Сена, а в Ню Йорк - площадът Таймс Скуеър и на него практикуват йога. Идеята е поне за малко да създадем един"зелен" път, който да свързва част от централните паркове, разказа Ангеличин.
Друга идея на инициативата е подтикне към обществен дебат за града, за начините, по които се придвижваме, за въздуха, който дишаме, за зелените алтернативи с по-малко автомобили и шум.

Програмата включва творчески работилници, спорт, игри, театрални пърформънси, музика и т.н. В уличната фиеста ще участват циркови и театрални артисти - клоуни, жонгльори, артисти на кокили, мимове и др. Музикалната част е поверена на софийските улични музиканти, на различни джаз и класически банди, както и на диджеи. А по средата на улицата даже ще има роял, обеща столичния зам.-кмет. По време на празника ще се проведат и турнири по мини тенис, бадмингтон, дартс, джаги, народна топка и други. Столична община очаква към инициативата да се присъединят и много скейтбордисти, кънкъори, велосипедисти - всички онези, които са избрали алтернативни начини на придвижване в града.

Миналата година имаше Гролш парти на Шишман и мяй никак не беше зле:)
снимката е на Дневник

Любимите ни барове ще се включат активно в акцията. Околните магазинчета също няма да бездействат. Например магазин Under construction на съседната ул. "Паренсов"ще изнесе на Шишман специален щанд с нова колекция тишърти с картини на българска художничка.

Отдавана искаме София да си има поне едно място, където правилата са малко по-различни. Където баровете и ресторантите не затварят градините си в десет, където можеш да намериш някакъв нощен живот и през седмицата, където да не слаломираш между колите, където улицата не е паркинг и въобще където да знаеш, че ето тук е фън зоната. Шишман е идеалното място за това. Дано тези три недели да покълнат по-нататък в нещо по-ежедневно. Или поне ежеуикендно.

По думите на инициатора, участниците в програмата са се включили абсолютно доброволно. Общината няма да похарчи никакви средства. Може би ще единствено живеещите там няма да са на 100% доволни, тъй като ще трябва да махнат колите си от улицата, но пък хайде сега, август е, неделя, София е празна.
.
.

Едни мощи религиозен туризъм не правят

"Мощи шестват из Созопол, придружени от двама министри".(По Mедиапуул. Велико заглавие.) На снимката е само единият министър, защото от другия особено много ни е срам и не искаме да го виждаме даже , райт?

С откриването на костиците на остров Св. Иван до Созопол, нарочени да бъдат мощи на Св. Йоан Кръстител (неуточенено като млад или като стар), някои хора започнаха да бленуват някакъв бум на религиозния туризъм и привидяха тълпи от поколонници, стичащи се към в Созопол. Даже министрите спешно гласуваха близо половин милион за ремонт на църквата, към която пилигримите са се затичали...в мечите им.

Отвър глупостите на един министър (който отдавна трябваше да бъде уволнен, тъй като очевидно няма да си подаде оставката, колкото и тъпотии да сътвори) и лековерието на един премиер, изявяващ се като цар Иван Александър, истината, потвърдена от туроператорите, е че България не се разпознава като дестинация за религиозен туризъм в чужбина и е меко казано лекомислено да вярваме, че с едно откритие нещата ще се променят, пък дори и като по чудо да се окаже истинско.

Нещата не стават така - "откриваш" едни кости, оповестяваш без доказателства, че са на Йоан Кръстител, ремонтираш набърже една църква и ги слагаш в нея и чакаш тълпата да дойде. Нужни са години работа, постоянно финансиране и популяризиране, за да се изгради един туристически продукт. А с продукт за поклоннически туризъм е двапъти по-трудно.

Религиозният туризъм е част от културния, който у нас най-често включва посещения на църкви, манастири, паметници на културата и др. като допълнителна екстра към плажната или ски ваканцията. Истинските поклоннически посещения като тези в Йерусалим, Гърция, Испания, арабските страни и т.н. в България обаче клонят към нулата.

Туроператорите допускат, че медийният шум може би ще събуди любопитство в региона, но са силно скептични, че ще има ефект върху чуждестранните посещения специално с тази цел. По-скоро мощите ще бъдат още една десетминутна спирка в дневните екскурзии до Созопол, които се организират за затлъстелите туристи в Слънчев бряг, за да разнообразят ежедневието им.

Неподходяща дестинация

Черноморието, въпреки че разполага с отделни ценни обекти, не е подходяща дестинация за поклоннически туризъм. Созопол и Несебър бяха дестинации за културен туризъм, но вече не са и това. Те са част от масовия евтин морски чалга пиянски туризъм. Презастрояването, което носи след себе си и куп други усложнения, инфраструктурните проблеми, масовия продукт, шума и т.н. са точно нещата, от които религиозните туристи бягат. Тези хора търсят духовно преживяване. Искам да видя как ще го намерят сред созополските хотели, сергии с боклуци и капанчета с чалга.

И да, България има някакъв потенциал за религиозен туризъм, но той е в изграждането на истински тематични пътища, маршрути, каквито има в Европа и цял свят. Той е в софийската "Света гора", където обаче десетки ценни църкви и манастири стоят затворени и в плачевно състояние, регионът около Пловдив и Пазарджик, където също има множество църкви и манастири. И точно там трябва да се излеят пари. Първо, за възстановяване и подръжка, второ за популяризация.

Малко са местата по света които привличат туристи сами по себе си като Йерусалим и Ватикана например, защото имат огромна концентрация на история. Поклоническите дестинации се създават, разработват и развиват с години. Един пример - маршрутът „По стъпките на апостол Павел“ в съседна Гърция. Добре популяризиран, солидно финансиран и все пак не са се убили туристите да ходят по него. Просто религиозният туризъм няма как да е масов. Където пък има масов, трудно ще се развие религиозен.

Мощи на светци има в хиляди църкви по света. Има и в десетки църкви в България. Ако пък съберем всички кокали, обявявани за мощи точно на Св. Иоан Кръстител, ще стигнат за няколко скелета. Но поклонниците не се втурват към тях току така. Те търсят цялостно преживяване, а не просто конкретна находка. Освен това популярните поклоннически дестинации рядко са такива сами по себе си. Историческото наследство е само едната страна. Другата са религиозните тържества, големите празници, конгреси, конференции и религиозни събори, които работят за популяризирането на дестинациите.

Така че, оставяйки настрана скептицизма на повечето хора относно автентичността на въпросните мощи, туроператорите не очакват нещо съществено да се промени заради тях. поне не скоро, поне не без усилия и средства. И е време наистина да решим какъв точно туризъм ще правим, защото всяка година акцентът е различен, а бюджетът за популяризиране на дестинация България в чужбина е смешните 5 млн лв, които стигат точно за изграждането на един посредствен щанд, който разнасяме по няколко борси из Европа и три клипа по ZDF.

*статията е от в. Пари с малки изменения, снимката е любезно предоставена от МФ :)

.