Ул. Цар Асен 15
На малкото, симпатично, полуприземно местенце сякаш не му излиза
късмета. Дали самата локация е малко позатънтена, макар и в идеалния център,
или друго, но това е вече третата му трансформация. Първо бе бистро „Бони и Клайд”, след това няколко дългокоси чичовци, тип „стари хипари”, опитаха да го
превърнат в нещо като рок бар с музика на живо – неуспешен експеримент, все пак мястото е 50 квадрата, има открита кухня, а декорацията е толкова
подходяща на рок’н’рол, колкото смокингът за диско найт.
Опит номер три сам по себе си е също толкова интересен.
Първо: промените в интериора не са твърде значителни. Единствено декорацията сега е по-семпла и вместо в коридора тоалетната е зад бара и до нея се стига през
самата кухня с асистенция от сервитьорката: "Заповядайте, тук сме си като семейство". Ще пропусна да дам оценка на това - за едни вероятно е много мило, за други пък - неудобно.
Второ: Еклектиката е съществено забележителна, но човек така
бързо свиква с нея и започва да му харесва, та чак си дава сметка как понякога
несъвместимите неща са нищо повече от предразсъдък. Спорт, алтернативен рок от края на 90-те и началото на уважаемия настоящ век, ламинат
наподобяващ селски под с цъфнали цветенца, българско вино и
италианска кухня са една чудесна комбинация, честно.
Спортът върви на пет-шест големи плоски екрана, всеки от
които излъчва различен канал.
Музиката, предполагам, съответва на душевността на двете
двайсетина годишни свежарки, които обслужват посетителите. На мен лично ми беше много приятно да послушам парчетата от гимназиалните ми години.
И накрая, но наистина не по важност: храната. Тя е малко и е написана на дъска, окачена в откритата кухня – паста, брускетки, риба и др. Приготвя я един симпатичен италианец на средна възраст, благодарение на когото опитах най-вкусната паста с морски дарове евър ("Каква иска - месо или риба?"). Толкова вкусна, че ометох чинията заедно с магданоза, който по дифолт абсолютно не понасям и който пропуснах да помоля да не присъства в порцията. Никой друг не е имал тази чест!
Няма коментари:
Публикуване на коментар