Boom! burgers&steaks

Бум за портфейла и още как. Десетина лева за бургер май са си множко, както и да го погледнеш.

Все пак ако:

- се доверим на твърдението, че се използва „единствено подбрано, сочно ирландско телешко Black Angus, нарязано и смляно същата сутрин” и „всички предложения в менюто се приготвят на място без да се използват замразени, консервирани или полуготови продукти”

- отбележим, че се предлагат безплатно хубави и скъпи сосове

- вземем предвид локацията и вероятно високия наем

- вземем предвид също така приятно семплия интериор в типичния и разпознаваем стил на архитектурно студио Funkt

- сложим една прилична надценка, не само заради избиването на инвестицията, а и заради положеното в мястото внимание и отношение към детайла

- и накрая признаем, че бургерите са наистина много, много вкусни

То е възможно сметката да се доближи до въпросните девет-десет лева, което обаче тотално не променя факта, че за България и дори за центъра на София това са ужасно много пари за санвич. 

Може би за това и в „Boom! burgers&steaks” на ул. Кърниградска 15, на ъгъла на бул. Витоша, има основно чужденци.

Отвъд това признавам с ръка на сърце, че бургерите наистина са много вкусни. Предлагат се в няколко вариации, повечето класически в американски стил, но има и някои интересни моменти като например този, да замените чедъра с рокфор например. Приготвят се на големи барбекюта почти пред погледа на клиентите и вървят чудесно с пържените картофки. Други предложения от менюто са няколко салати, също твърде скъпи и черешката на тортата – телешки рибай и бон филе стек, съответно за 28 и 34 лв.

Шест точки за чийзкейка, беше чудесен.

Всъщност няма нужда да преразказвам менюто, можете да го видите тук.

Напитките са почти приятна изненада:

- английски бири като Honey Dew, Hobgoblin, London Porter и London Pride (има и по-непретенциозни като Heineken);

- много вино в големи и малки бутилки, при това не от масовата ширпотреба. Виното като цяло липсва в 99% от заведенията за бързо хранене, по силата на коя логика – не мога да отговоря, така че браво за този акцент;

- шейкове, с които заведението се гордее.

Казах почти приятна изненада, защото лошата новина са отново цените, разбира се – към 8 лв за английските бири, 3.50 – 4 за останалите, 5 лв за шейка, а с цените на виното не се запознах, тъй като в заведенито са решили, че няма да имат меню за напитките, а вместо това сервитьорките ще осведомяват клиентите за тях, с което пък те никак не се справят добре, но however...

Могат да се кажат добри думи за интериора: красиво, чисто, свежо. И цветно за щастие. Този път Funkt (още снимки от заведението тук) са открили и някои различни от обичайните декоративни елементи и материали – например тухлите. И както отбеляза Гладната акула, ако някога открият и байца, е-хеееееее!

Та това е положението, фолкс. Всеки е свободен да прецени струва ли си.

                                                                                            

Less wine, less Fun House The Clock

Едно е сигурно - на ул. Цар Асен 81 готвят вкусно. Вкусно беше и преди години, когато покритият с патина интериор в тъмнокафявата гама на винен ресторант  "Часовника" създаваше едно леко меланхолично настроение за нещо извън времето - сякаш ако ей сега дюшемето пропадне, все едно ще е в реда на нещата.
Вкусно бе и точно преди година, когато ресторантът отвори врати след обновяване, вече преименуван на Fun House The Clock. Нямам никаква идея какво точно собствениците визират под fun house - може би се отнася към значително по-цветния и с много повече настроение интериор, или пък факта, че ресторантът понякога влиза в ролята и на галерия.
Вкусно беше и преди дни, когато отново се отбих там.

 Снимка: от фейсбук страницата на FunHouse The Clock

Менюто е сравнително кратко, но с всичко необходимо. Акцентът върху средиземноморската кухня, преобладават готвените ястия във френски стил, има и изобилие и от морски продукти, сирена, колбаси, паста, ризото.
Десертите са на място - препоръка за шоколада със синьо сирене.
С две думи: с храната в "Часовника" нещата са що годе наред - заведението е в горния среден сегмент и като презентация, и като качество на продуктите, и за жалост като цени  (за добра вечеря - около 50 лв на човек с виното).

Страдах от известни липси все пак - за мое съжаление заекът май трайно е избягал от менюто. В случая липсваха и пилешките дробчета по провансалски, които иначе приготвят вълшебно, както и калмарите. Това поне май беше инцидентно.

Обстановката е симпатична и уютна - няколко отделни помещения, дълъг бар, много цветове, хубава градина. Обслужването също е по-скоро добро.

Обаче! Какво става с виното, е въпросът, който ме тормози. Без хубава винена листа някак са сакати нещата в ресторант, познат с етикета winehouse пред името си. Знам, че собствениците са ценители на виното. Помня и как преди ремонта отпразнувахме там рожден ден, който бе полят с над 10-12 бутилки вино, всички от различни изби, и това бе само малка част от предлагането. В страницата на ресторанта във фейсбук пък и сега публикуваната листа (в два варианта дори) е повече от изобилна.

На място сега обаче нещата стоят иначе: три-четири предложения в бяло - португалско от среден клас (свежо и непретенциозно вердельо 2011 на изба Ешпорао, която в последно време е акцент в ресторанта), гевюрцтраминер на Cono Sur в същия сегмент, новозеландски совиньон блан в малко по-горен клас и петгодишно бяло бургундско в по-скъпия сегмент.
С червените нещата са малко по-добре, но далече,много далече от преди и от онлайн листата. Не съм фен на менюта и винени листи, наподобяващи събраните съчинения на Вазов, но все пак...

Всъщност винена листа на място продължава да липсва. В дните веднага след освежаването това бе посочено като временно положение, но и сега сервитьорът носи бутилки на ръка за избор или пък ако искаш - може да надникнеш сам в хладилника или на рафта и да видиш с какво разполагат. Мнозина може и да си мислят, че това  е някакъв вид "сомелиерско отношение" към нещата, но пък знанията на сервитьора бяха далече под сомелиерските и въобще не виждам нужда някой да ме напътства в  толкова тесен избор от сравнително познати марки и изби.

Добрата новина е, че  всички вина в ресторанта са на цени + 10 лв над доставните. Поздравления за което.

В заключение - харесва ми да ходя в The Clock, обаче less wine, less fun!

P.S. Малка утеха е фактът, че има наливна бира Schoferhoffer и Bernard, ама пък точно Bernard-а също липсваше последния път...

Пътеводител на винения пътешественик

Надявам се предходният пост да не ви е отчаял и отказал съвсем от опитите за винен туризъм, защото все пак има изби, които опитват да го правят - къде по-добре, къде по-зле. Това е опит за ориентация в картата (също така написан за сп. Бакхус. )  В най-популярното й издание, което се намира и в книжарниците, на винарската карта има отбелязани цели 135 изби. Малка част от тях обаче предлагат посещения, а в още по-малка част би било наистина интересно и приятно да се гостува.

Нескромно твърдя, че по-подробен пътеводител няма да намерите, така че enjoy!

P.S. Изрично отбелязвам, че този пост не коментира качеството на виното, което съответните изби произвеждат и предлагат, а само накратко описва къде и доколко има възможности за посещения/нощувка/дегустация/хранене.

Северозапад

В тази наистина красива част на България за съжаление няма много изби, които да са помислили по-сериозно за винен туризъм.  

Снимка: Шато Бургозоне

Звездата тук определено е шато „Бургозоне” на река Дунав срещу живописния остров Есперанто. Комплексът още не е 100% завършен, но вече предлага дегустации - с предварителна заявка.

Шато Де Вал до Градец, на 15 км от западно от Видин, е друга интересна изба, но няма навик редовно да посереща гости, макар че с предварително обаждане едва ли ще ви откажат визита в красивата къща.

Екзотични са дегустацииите на винарска изба „Магура“ в „Прилепната галерия“ на пещерата Магура, където отлежават бутилките с естествено пенливо вино на избата. Задължително е да се обадите поне седмица преди посещението.

Снимка: изба Магура

Регионът на Плевен

Градът, в който вероятно ще стане нов дом за Държавната агенция  за лозата и виното, не е избран случайно. Там се намира и Института по лозарство и винарство, както и единственият в България Музей на виното. Създаден по инициативна на собственика на местната изба шато „Кайлъка”, музеят е разположен в пещера в едноименния парк и освен вината на „Кайлъка”, съхранява над 6000 вида вина от всички краища на България. Освен да закупите вино, можете и да дегустирате, както и да изслушате някоя от беседите.  Едва на двеста метра от него са разположени и лозовите масиви на шато „Кайлъка”.

Снимка: Музей на виното - Плевен

Търново

Търновския регион не е особено наситен с винарски изби. Доайенът тук е винпром Лясковец - едно от най-старите места за провеждане на винени дегустации и туристически посещения -още от социалистическо време. Макар, че самата изба все още не е направила нито крачка напред и в страни от същото това време – като външен вид най-малко, ентусизмът, с който хората от избата подхождат към туризма и дегустациите, е наистина достоен за уважение. Интересни са експонати от музейната сбирка, римската преса за грозде и артефактите от историята на избата

Русе

В Русе, спор няма, задължителната спирка е форт "Левент Табия”, където се помещава "Винарска къща Русе”, по-известна с търговското име на разкошните си вина –„Левента”. 

Ресторантът винарна се състои от пет тематични зали,  както и дегустационна зала. 

Освен на наистина качествено вино, тук можете да се насладите на добра кулинария. А най-добре е да съчетаете и двете - специално за ценителите на вина се предлагат четиристепенни и шестстепенни винени вечери.

Снимка: Левента

В близкото село Нисово – на около 15 км южно от Русе, в живописното дефиле на р. Русенски Лом е малката семейна изба  Horse Valley на  «Райнов и синове". Избата  е малък бутиков проект, в който можете да опитате интересни вина с локален характер. Обадете се предварително, за да подготвят дегустацията.

Стара Загора – Сливен - Карнобат

Винарска изба „Едоардо Миролио” до новозагорското село Еленово опредено заслужава посещение. 

Модерната постройка е разположена сред лозови масиви, естествено езеро и зелени ливади. Луксозният хотел „Соли Инвикто” с ресторант и дегустационна зала над винарната допълват картината. 


Допълнителна атракция е риболова. Ако желаете само да разгледате избата, без да отсядате в хотела, трябва да се свържете предварително с винарната.

Снимка: изба Едоардо Миролио

„Мидалидаре Естейт” в село Могилово близо до Чирпан е една от най-модерните български изби – и като външен вид и като начин на производство. Традиционните винени турове и дегустации  се правят всеки ден от 10 до 17ч, без официалните празници. За групи от над 6 души се обадете предварително.

Снимка: Мидалидаре

Всеки е заглеждал симпатичното шато “Windy Hills”, кацнало на пътя към морето, близо до Сливен.  Е, някой ден просто можете да се отбиете за обяд с дегустация и винен тур в имението (с предварително обаждане, не забравяйте). Ако ви допадне, може и да отседнете  в четиризвздната хотелска част на шатото.

Снимка: Windy Hills

В района на Сливен друга спирка е "Къщата на виното" на Домейн Бойар в изба „Сините скали”. Имайте предвид, че е отворена за дегустации между 9:00 и 16:00 часа само в делнични дни. Заявките извън това работно време се уговарят предварително. Обиколката на избата трае около два часа и включва три варианта за дегустации.

Винарска изба „Братя Минкови“ до Карнобат е сравнително нова дестинация за винен туризъм. В избата във възроженски стил се дегустират вина и се комбинират с ястия от националната и световна кухня. Не липсва и тематичната разходка – лозя, производствени процеси, помещения за отлежаване, които в случая са два подземни тунела от по 80 м.
Избата разполага с две музейни части, които разказват историята на възрожденското винарско семейство Минкови и традицията на винопроизводството в Карнобатския регион. Контактът с избата става чрез запитване в електронна форма през уебсайта й...хмммм

Снимка: Изба братя Минкови

Черноморието

Шато Медово, съвсем наскоро прекръстено на шато Рубаят, в едноименното село Медово на 20-тина км от Слънчев бряг е една интересна лятна отбивка. Заради голямото туристическо движение през летния сезон няма нужда от предварителни уговорки. Дегустациите се провеждат в специално оборудвана зала на комплекса, чиято хотелска част работи целогодишно. Атракция е улицата на занаятите по модел, подобен на този в Етъра. Шато Медово е собственост на винекс Преслав а в дегустациите са включени основно вина от марката Хан Крум. В скъпия пакет обаче са подбрани най-сполучливите вина от няколкото бранда на винекс Преслав.

Снимка: Шато Медово

В Поморие винената спирка се намира в хотелския комплекс „Виа Понтика”, част от веригата "Феста", към който има действаща винарска изба, построена в далечната 1932 г. Естествено напълно реновирана. Избата предлага дегустации на вина и други напитки на ‘’Черноморско злато’’ – собствениците на комплекса, посещение в енотеката и ресторант с традиционно българско меню.

Снимка: комплекс Via Pontica

Местността Кошарите до Поморие се намира и сравнително новата изба Тохун, която произвежда вина с марката Сороко. В уебсайта няма конкретна информация за провеждани деустации, но пък модерно изглеждащата изба си има дегОстационна, така че предполага се, че и това се случва.

Принтскин от сайта на Тохун

На Северното Черноморие, разбира се, спирката е Евксиноград  -  лятна резиденция на княз Алексндър I Батемберг. Под двореца се намира избата построена за нуждите на царското семейство.  Тя функционира и днес и е отворена за посетители. Може да дегустирате 12 бели вина и 7 вида коняци, най-известният сред които е Евксиняк.

Средна гора

Шато Копса  до Карлово е избата в България, която може би се доближава най-много до представата за шато – замък върху естествено възвишение, а наоколо – лозя.

Избата предлага настаняване в хотелска част, ресторант с фини ястия, разбира се – дегустации и презентации.

Атракция е разходката с файтон с конски впряг в Розовата долина. 



Снимка: Шато Копса

Близо до Хисаря е комплекс Старосел, който също предлага настаняване, дегустации, но също и винени СПА процедури и редица спортни атракции като лов, риболов, джип сафари и др. Интересна тук е самата дегустационна, която е изградена по подобие на вътрешността на тракийски (гръцки) храм.

Маршрутът се допълва от малката градска изба Румелия в Панагюрище, която предлага да опитате вината от серията Мерул в уютна туристическа дегустационна рип бар, както и три стаи за настаняване.

Пловдив

В един от най-винените региони на България, логично има и най-голямо разбообразие. В самия град е "Винарско имение Драгомир" – една модерна, все още градска изба, поне докато стане готов разкошния комплекс, който „Драгомир” започва да избражда в едноименното село наблизо. Помещението за дегустации е с модерен интериор, с усещане за изискан ресторант. Прдставянето на избата и дегустацията обикновено водят самите собственици на винарната, които са и създателите им. Дегустациите са с по пет вина и подходящи хапки, но може да се организира и вечеря, с индивидуално изработено четири степенно меню, предложено от гост готвач. Признавам, че на това място съм абсолютен фен!

Снимка: Изба Драгомир

За истинско преживяване тип "релакс насред нищото" подходящ избор е изба BessaValley  до село Огняново, Пазарджик. Стандартните дегустации на вината с марка „Енира”, разходка из впечатляващата изба и лозята наоколо, могат да се случат без предварителна заявка всеки делничен ден до 15 ч следобед.

Снимка: Беса Вали

Посещения са възможни и във винарска изба Загрей – голям, разгърнат комплекс насред море от лозя, към които се открива гледка от дегустационната зала. За да посетите „Загрей” трябва да сте поне петима души и да се обадите предварително.

Още няколко по-малки и непретенциозни изби в региона предлагат дегустации - „Пълдин” в Перущица и винарска изба Благови , на 3 км от Пловдив.

Предпочитаната от мнозина дестинация обаче е Брестовица. Градчето е приютило няколко изби, най-старата от които е винарска изба Брестовица - класическа френска “надземна изба”, изградена по проект на френски инженери в края на 30 `те години на миналия век. Избата предлага дегустации на своите малки серии от червени вина.

Вино и SPA хотел Todoroff  е другата спирка. Тук предлагат настаняване, винено спа и още забавления, но ако искате просто да опитате виното, Тодорофф има пет различни пакета – със сухи месета, с „гурме” (хайде, хайде) хапки, с обяд или вечеря и различен брой вина.

Снимка: изба Тодорофф

Третата спирка в градчето е винарска изба “Villa Vinifera”, която предлага класически винен тур – с проследяване на технологичния процес, помещенията за отлежаване, дегустации на вина и ракии, водени от професионален технолог и комбинирани с мезета, както и възможността да си бутилирате собствена бутилка за спомен.

Сакар

Топлият и мек климат на Сакар привлича все повече интереса на винарите, а вината, които те създават са също така топли и меки. Дали заради отдалечеността на този регион или друго, но малко от избите там са отворени за туризъм и посещения. Гостоприемна точка е изба „Катаржина”.

С предварително обаждане тя предлага  винен тур из лозята и имението с дегустация. Също така може да организира обяд или вечеря, да ви съдейства с резервация в хотел в Свиленград или и с посещението на забележителностите. Трябва да призная, че мястото е наистина прекрасно - красиво, различно, топло, дори някак мистично, а избата е сред най-забележителните в България. (Снимка: Катаржина)

Пиринският край

Мелник е може би най-популярната винена дестинация в България. В градчето няма "истински" изби – с голямо призоводство, но чарът му са старинните къщи, които предлагат прословутото мелнишко вино и вкусни гозби. Най-известна сред тях е Кордопуловата къща  - построена специално за съхранение и търговия на вино.

Друга атракция е изба „При Шестака”. Това е едно от старите семейства, останали да живеят в Мелник със 120 годишна история във винопроизводството. Освен да ви нагостят и почерпят със собствено вино, те организират и обиколки на различни винени места в региона.

Наблизо е винарска изба „Синтика” в Сандански  - модерен комплекс с хотелска част, наследник на стар винарски комплекс, от който днес е запазена единствено подземната изба за отлежаване. Мястото е подходящо както за почивка, така и просто за винен тур с дегустация, а бонус е  разкошната  градина с редки екзотични растителни видове.

Снимка: изба Кьосев

Докато сте в региона можете да посетите и мъничката изба "Кьосев" в село Илинденци. Освен традиционните дегустации на вино, собствениците предлагат кулинарни допълнения, както и настаняване в „Къщата за винен туризъм” в двора. Едва ли има смисъл да хваля природните дадености на региона, но ако ви дойде природата твърде много – в къщата има и безжичен интернет. Йей!