Винена рекапитулация 2012

Краят на годината – време за обзори и моят ще е винен, пък тъкмо шанс да кажа по някоя дума за всички добри вина, на които така и не посветих постове поради заетост/мързел/друго.

Няколко общи думи: Българските винари се множат и задобряват, което пък носи само радост и радост. Прави ми впечатление, че някои от големите също се потрудиха тази година в посока разнообразие и повишаване на качеството. Сякаш в последните години бяха решили, че могат да минат метър пред непретенциозните потребители. Да, ама винената култура расте, цените падат, а конкуренцията от по-малките е сериозна.

Събитията: Второто издание на Divino Taste, Winebox portfolio tasting, Grand Austrian Tasting, Сподели бутилка – сбирките на Винената академия и тейстингите на Casavino – прекрасни шансове да научиш много срещу символични пари. Надявам се през 2013 да има двойно повече.

Магазинът: Оренда. Ново, свежо място, където се предалагат само и единствено бг вина. Имаше нужда;
Магазините за хляб, вино и сирене на Добрев – във всичките му възможни локации.

Винобарът: Все още не съм намерила мястото, което ми е и удобно, и ми допада и има предлагане каквото бих искала. Едно птиченце ми каза обаче, че много скоро това ще се промени.

Ресторантът: Комерсиал завинагиJ Както и Пей сърце, новото местенце – P/S (скоро и постче по темата) на същите собственици, Обержин, Ломо, обновеното Л'етранже, Fun House The Clock, новата Синя акула в Синеморец.

Избата: Бургозоне, Боровица, Драгомир, Меди вали, Мидалидаре, Орбелус, Юстина. По азбучен ред

Дестинацията: Прага – тотален възход на винените барове. Има ги във всеки квартал, на всяка улица, а в туристическите части и по три на улица. Модерни, традиционни, всякакви. Предлагането е огромно, приоритетно се пие Стар свят. В някои има дори българско вино. Храната към виното – от хапки и тапас през плата с колбаси и сирена до пълно ресторантско меню;

Виното:

Пенливо: розето на Миролио. Дори в конкуренция с чуждите, бих го предпочела;
Кава - с нея имах ups and downs, в крайна сметка установихме здравословни отношения;
 за веселяшките случаи – Vicar’s Choise –пенливия совиньон блан на новозеландската изба Saint Clair;

Бялото: австрийски грюнер велтлинер – където го срещна, там го купувам/пия. Пасва чудесно на вътрешния ми мир;

шардонето Max Reserva 2008 на Errazuris – разтапящо; и въобще шардонета от Чили – много ми допадат;

шенин блана на южноафриканската Kleine Zalze;

вионие на Ямантиев – рядка находка, за съжаление;

новозеландски совиньон блан до втръсване. След като неотдавна тежко препих с него, втръсването е буквално;

приятна изненанда - чисто новичкото пино гри 2012 на Варна – плодово и свежо, както и това на изба Хан Крум – Нови пазар пино гри – по-свежо и минерално, точно колкото трябва;

шардонето и вионието на Бургозоне 2011 -  елегантна работа;

Розето: от Бандол; на шато Мюние; Енира; Салва на Драгомир; розетата от серията Ленеа на Мараш – особено това от мерло;

Червеното: уф, тук каквото и да кажа ще е малко.
Първо българското: пино ноар на Боровица – от всички серии, от всички реколти;

Опитах всичко де що се казваше пино ноар на изложението на Divino и честно казано повечето вина ми бяха вкусни, само дето ако не знаех какво пия и ме попитат, едва ли щях да отговоря «пино ноар». Не че толкова добре познавам сорта, но и малкото, което знам ми стига, за да си направя извода, че тия наситени, мощни тела и аромати не са май много пиноноар-ish.

Всичко на Мидалидаре без Карпе Дием серията;

Каберне франът на Бургозоне, на Дамяница - Дзиндзифките, на Бойар – Платинум, на Каратжина – в комбинация със сира – Le Voyage 2011 и на Братанов също в кобинация със сира;  
Драгомир - грешният избор с вината на тази изба е трудна работа;

Марселан 2010 на Бургозоне;

Монограм мавруд и рубин 2009 на Вила Юстина;

Мелник 2010 на Орбелус – да си оближеш пръстите; както и Прима 2010 пак на Орбелус и малко апокрифната Прима 2009 Мелник;

Меди Вали – страшно симпатична изба, на която ми се струва, че много й се удава боравенето със сорта сира – много добра комбинация сира/рубин Medi’s 2010 и новата серия А Good Year – особено сирата; същото важи и за сирата от серията Incanto;

Нобиле мелник и Нобиле рубин 2008 на Логодаж;

Encore Сира 2011 на Катаржина и въобще сирата на повечето изби в Сакар е чудна – любов от първа глътка с тази на Иво Върбанов, на Ямантиев – 2009 резерва Вила Армира, а несекващата ми любов е към Нимбус на Телиш;

Рубин 2008 Ятрус – Тера Тангра;

От чужденеция – много австралийски шираз- това вино просто ми е дяволски вкусно; също и чилийски;

пино от Новия свят и по-малко от Стария – по финансови причини, разбира се;

Мерло и каберне от Чили;

Малбек – в умерени количества и първи, трудни, но увенчали се с успех срещи с карменера.

Симпатичен флирт със ‘старото’ гаме от Брюи, дано се повтори;

Първа среща с червено вино от Черна гора – по-скоро приятно;

Бутилка предизвикателство на винения рафт:

Пино от Германия – шпетбургундер 2010 от региона Баден, на изба Badischer Winzerkeller. То е разработено от технолозите на избата заедно с извесния (явно) немски сомелиер Петер Щегер и съответно носи неговото име - Edition Peter Steger.